Ава Джамадан е учила в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където е придобила ОКС „Бакалавър“ по „Биология и география“.  Именно там ни срещат упражненията по генетика, които водех по това време. Групата е малка, а студентите в нея изключително любознателни. На въпроса ми какво искат да правят, след като завършат, част от тях отговарят, без да се замислят: „Искам да бъда учител“. След което чувам изпълнен с гордост и вълнение глас: “Аз ще бъда трето поколение учител, госпожо“. „И аз“ – бърза да добави друг. Мили спомени.

Сред студентите е и Ава, която ме впечатлява с трудолюбието и  постоянството си, с жадните си за знания очи. Няколко години по-късно тя вече е утвърден и уважаван преподавател, автор на книги, обичана и щастлива съпруга – вдъхновяващ пример за всички, които вярват, че мечтите се сбъдват, когато упорито работим за постигането им.

 

– Здравей, Ава, с теб се познаваме от упражненията по генетика в 4-ти курс. Оттогава изминаха няколко години, какво се случи с теб през това време. Коя е Ава днес? Зная, че работиш като учител, а от публикациите ти във Фейсбук виждам колко много обичаш работата си, учениците. И тази любов е напълно споделена, както личи от грейналите им лица и милите жестове, с които ти засвидетелстват уважението и любовта си.

– Здравейте, проф. Александрова.  Да, след като получих степента „Бакалавър“ започнах да работя като учител в столичното 73то СУ „Владислав Граматик“.  Преподавам там вече 7 години, през това време придобих две магистърски степени и две професионално-квалификационни степени към Департамента за усъвършенстване на учители, а току що защитих 3та трета степен. Едната магистратура е от Биологическия факултет на СУ“Св. Кл. Охридски“ – „Опазване на околната среда“. Другата е в областта на биотехнологиите и е ХГМУ.

– Защо избра да бъдеш учител, какво е за теб магията на класната стая, на това да обучаваш млади хора?

– За да бъдеш учител – или го носиш в себе си, или не. Учителската професия е една от най – трудните и изисква постоянство, упоритост и голямо сърце. Ако можеш да се справиш с предизвикателството да бъдеш мотивиращ учител, значи можеш да се справиш с почти всичко, с което се захванеш.  Най-хубавото в тази професия е, че всеки ден се срещаш с млади хора, които ти помагат да виждаш света от друг ъгъл, осмислят живота ти, виждаш ги как растат, как се развиват и им помагаш по пътя.

– На какво искаш да научиш твоите ученици извън материала, който е включен в учебниците?

– Моите ученици искам да науча на толерантност и уважение, на отговорност и честност и ако може на истинска човечност. Да бъдат чувствителни не само към своите проблеми, но и към проблемите на останалите, да бъдат будни и да не си затварят очите за несправедливостта, да бъдат хора, а не просто човеци.

– А има ли уроци, които те, твоите ученици, ти преподават?     Какво научаваш от тях?                      

– Да, аз се уча всеки ден от тях и вероятно ще продължа да го правя.

– Подготви и издаде книга / учебник, може би повече от една. Разкажи ни нещо повече за това.

– Издадох 3 книги, които са част от поредицата „Дневник на пътешественика“ и от миналата година се предлагат на пазарната мрежа. Самите книги са с интердисциплинарна насоченост и търсене на смисъла от това да се знае и може.

 – Какво са за теб пътешествията, кои места би искала да посетиш?

– За мен пътешествията са прилив на енергия, създаване на емоции и събиране на спомени. Обичам да посещавам красиви и романтични места. Тази година обиколих Париж, а следващата ми дестинация е Венеция.

– Много си млада, но със сигурност вече си натрупала достатъчно опит в училище, а и извън него. Има ли случки и хора, които особено са те впечатлили и няма да забравиш?

– В училище обстановката е динамична, работя със стотици деца и се сблъсквам с различни характери и съдби. Има много ситуации, които вероятно ще помня дълго, а някои и за цял живот, защото както казах работя с много хора, а те не са просто 1ви, 2ри и 3ти номер, а личности, които жадуват за подкрепа, знания и търпение.

– Всеки има трудни моменти. Какво те изправя на крака и ти дава кураж в такива случаи?

– Животът е борба и винаги, когато изпадна в трудна ситуация, знам че трябва да се преборя и да продължа напред, защото винаги има смисъл.

– Как насърчаваш учениците си не просто да трупат знания, а да са мислещи млади хора, които дръзват да следват мечтите си.

-Най-важното е мотивацията. Когато учителят открие подходящите методи на преподаване, тогава той прави часа не просто теоретичен, а интересен. По този начин вниманието на учениците се привлича и те започват не просто да зубрят, а да мислят и разсъждават по различни въпроси.

– А твоите мечти колко са високи?

– Моите мечти са безкрайни, защото вярвам, че докато човек има за какво да мечтае, има и сили да живее.

– Къде би искала да бъдеш след 10 години?

– След 10 години искам да съм все още в България, защото обичам да пътувам зад граница, но сърцето ми е тук. Вероятно ще продължа да живея в София и да работя като учителка. Имам амбиции да се развивам още в учителската професия, но не бих я сменила, защото дълбоко в себе си, знам че това е моето призвание и детска мечта.

– Кои са любимите ти занимания? Как „зареждаш батериите“?

– Да пътувам, да прекарам време с любимите хора и да се разхождам сред природата.

 – Каква е според теб формулата на щастието?

– Да бъдеш удовлетворен от това, което правиш.

 

Разговорът проведе Радостина Александрова