В продължение на векове бръснарите в Европа са тези, които практикуват хирургия. Причина за това става папски едикт, издаден през 1215 г., който забранява на членовете на духовенството (по това време медицина се практикува основно от лекари-монаси) да извършват хирургически процедури, тъй като контактът с кръв се смята за заразен за мъжете от църквата. Кръвопускането и дребните хирургични интервенции са предоставени на бръснарите-хирурзи. Лекарите са напълно съгласни с това положение, тъй като смятат, че подобни процедури са под тяхното достойнство. Бръснарите-хирурзи обикаляли от град на град, от панаир на панаир, където разгъвали своите палатки и извършвали манипулации като вадене на зъби и др. пред очите на насъбралата се тълпа. Още преди раните на оперираните да заздравеят, тези скитащи хирурзи заминавали за следващи места. Хирургията се е изучавала чрез чиракуване при майстори. Затова не е странно, че дипломираните лекари са гледали с презрение на тези хирурзи-занаятчии. Много рядко от средите им са се издигали представители, които благодарение на таланта и способностите си, са получавали всеобщо призанние. Бръснарите-хирурзи понякога са били наричани „доктори с късата роба“, за да се разграничат от лекарите, които са били назовавани „доктори с дългата роба“ (Капитанов, 1965; Norn et al., 2010). В предговора към първото издание на “Fabrica” Везалий се оплаква от разделянето на медицинското изкуство и по-специално от факта, че лекарите са се отказали да работят с ръцете си и са го прехвърлили на неопитни и невежи хирурзи и бръснари (Zampieri et. Al., 2015). Безспорно едно от големите имена в историята на Европа и света е Амброаз Паре, чието дело допринася за това хирургията да излезе „на светло“ и да стане част от официалната медицина.
Амброаз Паре (Ambroise Paré, 1510-1590) е човек със скромен произход, който благодарение на проницателния си ум, оригиналното си мислене, наблюдателността и упоритостта си успява да даде живот на революционни идеи и да направи редица нововъведения, превръщайки се във водещ хирург на Ренесанса, признат за основател на съвременната медицинска хирургическа практика. Приживе величието му е почетено с „дългата роба“. Паре пише задълбочени трудове по редица теми, включително военна хирургия, аневризма, херния, акушерство и чума (Norn et al., 2010).
Няма медицинско образование. Учи хирургия в болница „Hotel Dieu“ в Париж, където е чирак-бръснар. През 1536 г. Паре започва да служи в армията като бръснар-хирург.
Първият труд на А. Паре по военна хирургия – „Начин за лечение на огнестрелни рани, както и рани, нанесени от стрели, копия и др.“, излиза през 1545 г. на разговорен френски език, тъй като той не знае латински, а през 1552 г. вече е препечатана. През 1549 г. Паре публикува „Ръководство за изваждане на бебета, както живи, така и мъртви, от утробата“.
Успехите му са толкова впечатляващи, че е назначен за ръководител на Френския колеж по хирургия през 1567 г. Паре е бил хирург на четирима крале на Франция – Анри II, Франсоа II, Шарл IX и Анри III, както и главен хирург на болница „Hotel Dieu“, където някога е придобил права да работи в тази област. В своята автобиография, написана след като се пенсионира след 30 години служба като военен хирург, Паре обяснява как е премахнал болезнената практика на обгаряне, за да спре кървенето, и вместо това е използвал лигатури и превръзки. С това той прави „преврат“ в лечение на огнестрелните рани, които до момента са били третирани чрез наливане на кипящо масло в тях.
През 1536 г., при едно сражение в оклоностите на Торино, в казана с масло паднала граната и младият армейски бръснар Амброаз Паре бил принуден да обработи останалите ранени само с чист превързочен материал. За голямо негово учудване така превързаните войници оздравели по-леко, с по-малко болка и по-малко гноене. Оттогава той престанал да налива кипящо масло в раните и скоро този метод бил изоставен и от другите хирурзи (Капитанов, 1965; Norn et al., 2010). Любимият израз на Паре е: „Аз го превързах, Бог го изцели”.
Амброаз Паре е запомнен преди всичко като военен хирург, но той постига успехи и в други области на медицината. Паре има сериозен принос към детското здраве, който включва консервативно лечение на деформации, като плоскостъпие и сколиоза; прави описания на сиамски близнаци и интерсексуални индивиди; справя се с детски травми и камъни в пикочния мехур с помощта на изобретени от него устройства (Goyal, Williams, 2010). Неговите учебници съдържат инструкции за лечение на кожни язви, които звучат доста подобно на прилаганите в съвременната медицинска практика (Levine, 1992). Той дава и първото медицинско описание на пост-ампутационните явления, като т.нар. персистираща фантомна болка (Manchikanti, Singh, 2004).
В същото време, наред с брилянтни трудове по ортопедия, хирургия и акушерство, през 1575 г. Паре пише „За изродите и чудовищата“, на чиито страници цитира много средновековни легенди за съществуването на хора-животни, хора-риби, морски дяволи и др. Това обаче е и своеобразен опит да се категоризират вродените дефекти и заболявания. Паре търси и „научни“ причини за тези явления и ги открива във „фактори“ като количеството на спермата и формата на матката. Това е поредното свидетелства за противоречията във възгледите на видни личности, живели и творили в най-трудната преходна епоха на Възраждането (Norn al., 2010; Goyal, Williams, 2010).
Дейностите на Амброаз Паре до голяма степен определят формирането на хирургията като наука и допринасят за превръщането на бръснаря – хирург в пълноправен медицински специалист. Делото му е продължено от многобройните му последователи и приемници в различни страни.
Във Франция и Англия хирургията става част от медицината съответно в началото и края на XVIII век. За да се случи това, са нужни още стъпки, сред които въвеждането на антисептиката / асептиката и анестезията. От решаващо значение за по-нататъшното й развитие са откриването на антибиотиците и миорелаксантите, както и така нареченият съдов шев.
Използвана литература
Капитанов, Г. 1965. Обща хирургия. София: Медицина и физкултура, 5-24 стр.
Goyal, P.K. and A.N. Williams. 2020. To illustrate and increase Chyrurgerie: Ambroise Paré (1510-1590). // J. Pediatr. Surg., 45(10), 2108-2114.
Levine, J.M. 1992. Historical notes on pressure ulcers: the cure of Ambrose Paré. // Decubitus, 5(2), 23-24.
Manchikanti, L. and V. Singh. 2004. Managing phantom pain. // Pain Physician., 7(3), 365-375.
Norn, S, H. Permin, P.R. Kruse, E. Kruse. 2010. Ambroise Paré (1510-90)-and features of the history of surgery // Dan. Medicinhist Arbog, 38, 46-62.
Zampieri, F., M. ElMaghawry, A. Zanatta, G. Thiene. 2015. Andreas Vesalius: Celebrating 500 years of dissecting nature. // Glob. Cardiol. Sci. Pract., 5, 66.
Радостина Александрова