24 май чука на вратата. Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Един от най-светлите български празници, празник на Духа. Чудесен повод да поговорим с няколко прекрасни наши съвременници – от онези тихи, скромни, талантливи, мъдри и (не)обикновени хора, които всекидневно помагат на света да се превърне в едно по-красиво и уютно място за живеене. Хора, призвани да дават светлина, надежда и кураж, да лекуват болка и тъга, да помагат, спасяват и насърчават, да сбъдват не само своите мечти. Да градят бъдещето.
И съвсем неслучайно първият ни събеседник е Учител, от онези, с голямо У. За мен е невероятно удоволствие да Ви представя Величка Велчева Николаева.
Първото, което ме грабва в нея, е усмивката. И добротата, която излъчва. Пленяват ме великолепните й стихове, куражът да мечтае, любовта към децата, на които преподава. Улавям се, че благородно им завиждам и искам да съм на тяхното място и да имам такъв Учител.
Тя е Величка Велчева Николаева. Оставям я в следващите редове да разкаже сама за себе си.
„Родена съм на 27 декември 1976 г. в гр. Бяла, Русенска област.
Завършила съм основното си образование в родния си град, след което записах начална училищна педагогика в РУ „Ангел Кънчев“- гр. Русе.
Второто си висше образование завърших в ШУ „Епископ Константин Преславски“- гр. Шумен, където придобих и специалността предучилищна педагогика.
През 2015 г. записах пета професионално – квалификационна степен в ШУ „Епископ Константин Преславски”, а през 2017 г. – четвърта професионално – квалификационна степен в СУ „Св. Климент Охридски“.
От 23 години работя с деца в предучилищна и начална училищна възраст.
Работата си приемам като мисия (понякога невъзможна), но все още дерзая в името на децата!
Обичам да пътувам (понякога без цел и посока, накъдето ми видят очите). Природата, небето, водата, Любовта, с която съм благословена, са моите музи и вдъхновение.
Душетворенията, които пиша са мое спасение, „гримът“ който ме прави красива и храната без която ще бъда просто едно тленно тяло…
Не обичам да съм център на внимание, но ми се случва и това ме притеснява.
Имам дар слово, но само когато си „общувам“ с листовете хартия и химикала, когато записвам римите на душата си…
Имам прекрасно семейство, което много обичам, съпруг с когото сме заедно от ученици и син, който ми доказа, че няма невъзможни мечти, стига да вярваш в себе си и да си упорит и смел! Постигна детската си мечта за професия и се реализира успешно веднага след завършването на университет (за жалост не в България…талантливите хора тук са аутсайдери…казвам го с мъка).
Мечтая да обиколя света, за да видя благословията с която Бог ни е дарил, а ние така безотговорно унищожаваме.
Мечтателка съм и такава ще си остана!
Вярвам в Доброто и го правя, а то се връща при мен умножено.“
- Какво е за Вас 24 май? Имате ли незабравим спомен от този празник?
24 май е специална дата за мен. Тя е свързана с професията ми на учител, предизвиква чувство на гордост, тържественост, сила и надежда, че нищо не е в състояние да унищожи България, докато има кой да пази и предава на поколенията българските традиции, нрави и обичаи на книжовен български език! Пазя мили спомени от детството си за този празник, когато заедно с учителите ни участвахме в т.нар. манифестация. Вълнувах се, когато пеехме „Върви народе, възродени“, развявайки българското знаме в ръка…и до ден днешен се вълнувам!
- Пишете прекрасни стихове, които винаги ме трогват. Има ли място за поезия и мечти в забързаното ни и настръхнало от грижи ежедневие?
Благодаря за комплимента относно моите стихове! О, даааа! Има място и то е абсолютно наложително в днешния динамичен, комерсиален и задъхан свят (повече от необходимо!). Неслучайно наричам моите стихове – душетворения, защото изливам душата си в тях. С тях оцветявам сивото ежедневие, лекувам сърцето си, кърпя крилата си, пазя надеждата, вярата и любовта живи и чисти! Затова създадох и страничката, в която публикувам част от тях и я нарекох „Мечтателки“, защото вярвам, че мечтите имат навика да се сбъдват, стига да не ги превръщаме в изоставени желания… Поезията докосва душата, храни я, въздига я, лекува от тъга, прегръща и дава крила… до скоро „лекувах“ себе си и близките си чрез нея, от няколко години го правя и за всички, които имат нужда (познати и непознати).
- Помните ли първата прочетена от Вас книга? Кои са книгите, разтърсили душата Ви?
Обичам книгите и техния аромат, особено в дъждовен ден с чаша липов чай с мед… Първата ми книга беше „Работна Мецана“ на Леда Милева с илюстрациите на Вадим Лазаркевич. Пазя книжката, издадена през 1975 г., още преди да се родя, която баба и дядо ми подариха в 1. клас. Знаех приказката наизуст… вече малко съм позабравила текста. Любима книга нямам. Наскоро ми подариха книгите на Виктория Бешлийска „Глина“ и „Сърце“ – прочетох ги бавно, „на малки глътки“, не исках да свършват… много увлекателни сюжети, а архаизмите, употребени майсторски в книгите, ме плениха (обичам старите български думи, в тях има закодирана магия, както в шевиците ни).
- Напоследък темата за здравословното хранене става все по-актуална. Как и с какво обаче да храним здравословно душата си?
Не се справям с тези модерни тенденции! Относно здравословното хранене на душата, прилагам следната „диета“ – токсични хора, токсични мисли, гледам да стоят далеч от „менюто ми“. Ще питате – как, като ежедневно се сблъскваме с тях – научих се да казвам здравословно и категорично „Не!“, което ме прави неудобна за останалите, но не краде енергията и слънцето ми! Това е моята здравословна храна!
- Незабравимите учители, за които си спомняте с любов и признателност? На какво искате да научите Вашите ученици извън включения в учебниците задължителен материал? Какво Ви/ни дава светът на децата?
Ооо…обожавам моите учители и поддържам виртуална връзка с тях и до днес – Бойка Спирдонова и Румяна Хвърчилкова! Това са най – достойните мои будители, благодарение на които аз съм това, което съм! И в моята практика на учител прилагам много от методите и похватите, на които те са ме научили! Обичам ги и им пожелавам още дълги години здраве и благоденствие!
Всекидневно уча моите възпитаници на доброта! Това за мен е висше човешко качество, без което и най – големите успехи, ще бъдат просто поредното постижение за технологичния, меркантилен свят! Децата са чисти и вълшебни същества! И това не е куртоазия! Проблемите им идват от семейството и средата, в която растат. Но, когато родителите не осъзнават това, децата страдат. Много обичат да си говорим просто ей така, без тема (тя идва сама). Обичат да им разказвам за моето детство, да беседваме върху проблемите на новото време, които те чуват, но детските им души не разбират… Провокирам ги да мислят и проверяват информацията, която чуват и четат, да не се доверяват безусловно. Честичко (за да събудя умовете им) греша нарочно някоя задача или изречение и реакцията им ме радва, защото веднага някой вдига ръка и посочва грешката с необходимото уважение и обосновано мнение! Аз възпитавам личности -бъдещите учители, лекари, учени, откриватели, техници, земеделски производители и т.н.! За мен е изключително важно да бъдат грешащи, но мислещи хора, отколкото енциклопедично обучени „роботи“! Във века на информационните технологии, дори да са пропуснали дадено знание – ще го наваксат, но никога няма да „наваксат“ липсата на ценности, емоционална и функционална грамотност! Наречете ме идеалист! Такава съм! И вярвам, че нещичко от нравствените ми уроци ще остане в главичките им.
- Живеем в 21 век – век на свръх високи технологии, в който обаче продължават да бушуват войни, хора умират от глад и предотвратими болести, а вярванията в конспиративните теории не стихват. Защо не успяваме да си научим уроците и колко далеч наистина сме стигнали по пътя на цивилизацията?
Това е много болна тема за мен… Не! Нищо не сме научили… повтаряме грешките си и в това е драмата… Когато дойде Ковид, имах Надежда, че ще ни промени, че ще станем по – сетивни, по – далновидни, по – човечни, ако щете…Ваксинирах се веднага щом ни дадоха приоритет (учителите бяхме с такъв) и …не ми се коментира реакцията на обкръжаващата среда. Българинът се лекува с газ, мас, ракия и чесън… Позволете ми да спра дотук…
- Новините за възможностите на изкуствения интелект набират скорост, а възходът на науката продължава да сближава границите между фантазията и реалността. Крие ли всичко това някакви подводни камъни? Готови ли сме за предизвикателствата на нашето време? Как си представяте света след 5-10-20 години?
Напоследък разговаряме с децата по тези теми. За тяхното поколение изкуственият интелект е нещо нормално… опитвам се само да ги предупредя и с него да не бъдат доверчиви, защото и машините грешат! Няма как да спрем еволюцията, акселерацията и др. подобни – ации (ако ме разбирате), но можем да бъдем внимателни и предпазливи и да учим децата на това! Мисля, че щом нещо влиза в живота ни, то не е случайно! Няма случайни неща! Ще си вземем поуките и ще продължим напред – така е устроен светът! Кучетата лаят, керванът си върви!
- Каква е Вашата формула на щастието? Има ли рецепта за успех? Какво изобщо означава това някой да е успешен? Равнозначни ли са тези понятия – успех и щастие?
„Рецептите за щастие са за хората без въображение. Истински щастливите са импровизатори.“
Успехът е относително понятие. За мен той е здраво и обичащо се семейство, сбъднати мечти, красиви мисли, човек, с който да остаряваме заедно… простички и истински неща! Щастието за мен идва от тези малки успехи! Обичам и съм обичана! Друго не ми е нужно. Позволете ми да споделя едно мое душетворение, написано по повод Щастието, преди много време:
„Едно прилично Щастие“
Изплетох си едно прилично щастие
от мъничките радости в живота,
на Волята с активното участие
и Вярата ми силна във Доброто!
Разплетох на несгодите възлите,
превърнах ги във сила за сполука,
разкъсах на съдбата си мъглите
и слънце на вратата ми почука!
Сега съм уморена, но спокойна,
различна от онази лудост – младост…
Облечена съм в щастие достойно,
сглобено от парченца малки радост!
Вили Николаева
Както казва великият Шекспир: „“Който сее любов, жъне щастие!“
- „Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки“ твърди Радичков. От друга страна, Уилчек казва, че „ако не правим грешки, значи решаваме прекалено прости задачи, което е голяма грешка“. Каква е цената на самопознанието и колко трънлив е пътят към самоусъвършенстването?
Самоусъвършенстването е пътят към мъдростта! „Който трупа мъдрост, събира печал!“
- Мозъкът или сърцето, разумът или чувствата? Как се учим да бъдем хора и има ли конспекти и учебници за изпитите по мъдрост и човечност, които всеки ден полагаме?
Учебник е всеки човек и ситуация, които срещаме по пътя си! От нас зависи колко грамотно ще ги „прочетем“.
Мозъкът е „ключът“ в този въпрос. Ако мислите ни са чисти и светли, сърцето ще бъде здраво, разумът бистър, а чувствата искрени! Така отваряме вратата за сродните ни души, с които щастието не е химера, а споделена реалност!
Радостина Александрова