Той е млад, но вече твърдо е избрал професионалния си път и уверено върви по него. Името му е Никола Ралчев и съм сигурна, че в следващите години все по-често ще ни дава поводи да говорим за него. Защото освен изключително чаровен млад човек, Никола е и талантлив учен, който не се спира пред предизвикателствата и истински гори в нещата, които вълнуват ума му. Неслучайно през 2018 г. достига до Националния финал на конкурса „Лаборатория за слава FameLab“.
Получил е средното си образование в СОУ „Нешо Бончев“ в гр. Панагюрище, след което постъпва в Биологическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. През 2018 г. става „Бакалавър“ по „Молекулярна биология“, завършвайки обучението си с Грамота „Отличник на випуск 2017/2018 г.“. Две години по-късно вече е „Магистър“ по „Клетъчна биология и патология“.
Още като студент във втори курс Никола попада като стажант в Лабораторията по експериментална имунология в Института по микробиология „Стефан Ангелов“ на БАН, чийто ръководител е проф. д-р Андрей Чорбанов. Тази наука веднага го запленява. Така, до решението да стане докторант именно там има само една крачка и Никола без колебание я прави. Доказателствата, че е на правилното място, не са едно и две: Никола вече е автор на 6 публикации, 5 от които са в списания с импакт фактор и вече имат своите цитирания. За отличната си работа е удостоен с няколко награди: Диплом за второ място за представен постер на XII Национална конференция по медицинска биология (8-10 септември 2017, Циков Чарг, България); Награда от Фондация „Акад. проф. д-р „Стефан Ангелов“ за III място в конкурс за най-добра работа на млад български микробиолог през 2022 г.; Награда за отлично представяне на доклад на 4ия Интердисциплинарен докторантски симпозиум с международно участие (16-19 май 2023 г., Сандански, България), Награда за най-млад учен „Иван Евстратиев Гешов” в направлението „Биомедицина и качество на живот за 2022 г. Последната от тях става причина за нашия разговор.
1.Защо избра да учиш молекулярна биология и какво бяха за теб годините, прекарани в Биологическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“?
Молекулярната биология дойде в резултат на ранното ми влечение към общата биология – още в детските години, с дни, изпълнени с научно популярни филми и детски енциклопедии. Впоследствие, когато стана време за кандидатстване в университета установих, че точно тази специалност отговаря на желанието ми да разбера механизмите, задвижващи живота на Земята. Ще излъжа, ако кажа, че времето прекарано в университета е било перфектно и безпроблемно, но въпреки това Факултетът изгради солидна теоретична подготовка по отделните дисциплини. От друга страна има какво да се желае от практическите умения, които се развиват по време на обучението.
- Как стана така, че се насочи към имунологията?
Докато следвах в Университета, ми се искаше да видя как изглежда и как функционира една научна лаборатория. За моя радост в края на втори курс попаднах на обява за стаж в Лабораторията по експериментална имунология към Института по Микробиология в БАН. Видяното в тази лаборатория толкова ме впечатли, че силно засили желанието ми да се занимавам с наука, а и ми показа какво представлява този вид работа. Там получих необходимите практически умения в реална лабораторна среда, които допълниха някои липси от университета. По това време не знаех особено много за имунологията, но впоследствие, когато започнах да я разбирам малко по-добре, тя ме грабна и ето ме вече 6 години съм част от Лабораторията по експериментална имунология и се занимавам с тази наука.
- Защо докторантура и защо в БАН? Разкажи ни накратко с какво точно се занимаваш и върху какви проекти работиш.
Изборът да бъдеш докторант е естествено следствие на желанието да се занимаваш с наука. Това е стъпка, през която трябва да преминеш, за да можеш да се развиваш като изследовател. Въпреки всички недостатъци, които има БАН, това е чудесно място където да подготвиш докторантура, най-малкото, защото това е единствената структура, която е изцяло фокусирана върху изследователската дейност. Темата, върху която е фокусирана моята дисертация, е алергията към домашен прах, в търсене на механизъм за специфичното потискане на това заболяване. Това е особено интересна тема с оглед на увеличаващия се процент на хората с подобен тип проблеми. Участвам и в други проекти, част от които са свързани с автоимунни заболявания, като тиреоидит на Хашимото и лупус. Фокусът на тези проекти също е върху изследването на потенциални средства за потискането на заболяванията.
- Наскоро беше удостоен с наградата за най-млад учен „Иван Евстратиев Гешов“ в БАН. Поздравления! Каква е „цената“ на тази награда, каква е истинската й стойност за теб?
Благодаря! Изключително радостен съм, че Комисията е оценила научните трудове, в които участвах през последната година. Това е признание не само за мен, но и за целия колектив, тъй като в нашата сфера няма как да направиш нещо стойностно сам. Наградите в научната сфера са само следствие и бонус към извършената работа. Те не трябва да бъдат основният фокус или движещата сила на изследователя. В този ред на мисли, ми е трудно да отговоря каква е “цената” на тази награда, просто защото тя е само следствие на работата, която така или иначе бяхме свършили. От друга страна, ако трябва да отговоря каква е “цената” да правиш наука в България като цяло, бих казал, че е доста висока.
- Науката продължава да слива границите между фантазията и реалността – повод за гордост или за притеснение е това според тебе? Какво остава скрито за очите на широката публика? Как да направим така, че хората да не остават изненадани и недоверчиви, когато учените правят поредната крачка напред. Възможни ли е това?
Ако някой живял преди 100 години поживее за малко в днешната реалност, вероятно би си помислил, че сънува или се е преродил като актьор в някой научно-фантастичен филм. От друга страна, ако ние имаме възможност да заживеем 100 години напред в бъдещето, може би бихме имали същите усещания. От тази гледна точка наистина границите на фантазията и реалността сякаш се сливат. Научното познание само по себе си не носи вреда или полза, това което е повод за притеснение или пък за тревога, е това как се използва натрупаното знание. Един ярък пример за това са ядрените електроцентрали и атомната бомба. Аз бих се притеснявал повече от хората, които имат лостовете да използват и прилагат научното познание, отколкото от самата наука.
В последно време новата информация, която генерираме, е толкова голяма, че не може да бъде следена от учените, а да не говорим от широката публика. Поради това научните направления стават все по-тесни и специализирани, за да могат учените да успяват да следят новата информация. Нещо, което може да промени картината, е нашумелият изкуствен интелект, който в бъдеще може би ще успява да работи с големите масиви от данни и да насочва учения в цялото това море от информация. За да може редовият читател да бъде информиран и да не остава изненадан, остават медиите и хората, занимаващи се с комуникация на науката. Според мен е невъзможно да следиш всички научни направления, постоянно. В крайна сметка все нещо ще пропуснеш и ще останеш изненадан.
- Как си представяш света след 10 и 20 години? Как и къде виждаш себе си по това време?
Колкото и да се опитвам, знам, че не мога да прогнозирам събитията в бъдеще. Виждам една основна насока на бъдещите събития и това е увеличаващото се преплитане на технологията в човешкия живот, може би до степен, в която хората няма да могат да реагират адекватно в случаи, лишени от най-новите технологичните постижения. Тук включвам и изкуствения интелект, за който ще се поставят все повече и повече въпроси за етиката на използване, както и къде се намира “безопасната точка” на внедряване на тази технология в човешкия живот.
В професионален план виждам себе си на същото място, занимавайки се с интересни научни проблеми и вероятно използвайки горепосочените нови технологии с цел подобряване и разширяване на изследванията. Далеч не смятам, че по това време науката ще е разрешила всички големи проблеми на човечеството, така че нямам притеснения, че ние, учените, ще останем без работа.
- Какво обичаш да правиш през свободното си време? Кое е най-екзотичното място, където си бил? Кога за последен път книга или филм те хванаха за гърлото? Кои бяха те?
През свободното си време правя различни неща, не мога да кажа едно, което да правя постоянно и да кажа, че ми е хоби. Ако мога да обобщя, обичам да предизвиквам и изследвам себе си, но не в безразсъдния смисъл на думата. Обичам да правя нови неща, като в мен не заспива изследователското пламъче. Последният такъв пример беше подготовката и участието ми на ултра маратона „Витоша 100“. През цялото време, тренирайки, се удивлявах, научавайки нови неща за механизмите, ръководещи организма при подобен тип свръх натоварване. Друго нещо, което обичам, е да пътувам, като най-екзотичното място, на което съм бил, е Тайланд. Това пътуване беше планирано с мой приятел. Той в крайна сметка се отказа, но аз исках да отида и в крайна сметка прекарах близо един месец сам на това интересно и красиво място. Не смятам, че пътуването сам на толкова отдалечено място е разумно и би допаднало на всеки, но аз със сигурност не съжалявам за него.
Последната книга, която провокира моя интерес, беше “Sapiens. Кратка история на човечеството” на Ювал Харари. Тази книга много увлекателно разказва за развитието на човека като биологичен и социален вид. Определено прочитът на книгата разширява погледа върху човека и представя един интересен поглед как всъщност ние, хората, сме стигнали до тук.
- Имунната система допринася за равновесието в тялото ни, пази ни от инфекциозни агенти и видоизменени собствени клетки. А можем ли да осигурим защита на душата си от разочарования и предателства, от срещи с токсични хора? И трябва ли да го правим или да трупаме опит под ръководството на живота, който е „добър учител, но взима скъпо“?
Със сигурност пълната изолация би спомогнала за намаляването на подобен тип негативни емоции, свързани с хората около нас, но едва ли това е решението. Това би ни лишило също така и от всички позитивни емоции, които изпитваме, когато се заобикаляме и комуникираме с хора. Поради това най-естественият механизъм е да се пуснем в ранните си години в комуникация с различни типове хора и респективно да изградим една своеобразна “имунна система”, различаваща хората, които най-добре биха пасвали на нашия социален кръг. За съжаление колкото и да те е подготвил животът обаче, никога не си застрахован от разочарования от подобен тип. Единственият лек, който може да спре разочарованието да не се превърне в нещо по-дълбоко, е да не приемаш нещата твърде лично.
- За какво винаги би намерил време, независимо от броя на задачите в графика ти?
Тъй като нямам голям житейски опит предвид възрастта си, все още не съм се научил да отказвам, когато ме помолят да помогна с нещо на някого и тъй като харесвам да го прав, това може би е единственото нещо, за което бих намерил време, ако графикът ми е пълен. Предполагам обаче, че с времето това ще се промени, за добро или за лошо.
- Какво са за теб щастието и успехът? Любим девиз?
Двете понятия за мен са важни и представляват повод за частичен когнитивен дисонанс в моето съзнание. Причината за това е, че начинът по който разбирам щастието, е много сходно с източното мислене и будизма. Разбирам щастието като едно вътрешно спокойствие, разбирането, че няма път към щастието, а самото то е пътят. От друга страна дефиницията за успех я разбирам като човек от мирогледа на човек на Запада, където успехът е източник на сила и мотивация, и задава някаква форма на смисъл на самият живот. Все още съм в търсене на баланс между двете разнородни и противоречащи си понятия. Надявам се, че в някакъв момент ще го открия. Отчасти поради това любимият ми девиз е от книгата и филма “Мирният воин” на Дан Милман. Той гласи: “Наричам себе си мирен воин, защото битките, които водим, са вътре в нас.”
Радостина Александрова