Красива млада жена със слънчево излъчване, която умело жонглира между многобройните (и изключително отговорни!) задачи в натоварения си делник и държи всичко под железен контрол. Това е д-р Елица Петрова – патолог.

Родена е в град Враца, където получава средното си образование в паралелка с профил „Биология и здравно образование“ и „Химия и опазване на околната среда“ в СУ “Христо Ботев“. Интересът към биологията и химията и най-вече желанието да прави нещо, с което да е полезна не само на себе си, я насочват към медицината. Завършва Медицинския университет в Плевен през 2014 г., с което става първият лекар в семейството. Била е хоноруван преподавател (2017-2022 г.), а от 2022 г. е асистент в катедра „Патологоанатомия“ на МУ-Плевен. От месец март 2023 г. е докторант редовна форма на обучение в докторска програма „Патологоанатомия и цитопатология“ към същата Катедра, с ръководител проф. д-р, дмн Савелина Поповска. Има придобита специалност по „Обща и клинична патология“ в Медицински университет – Плевен (през 2021 г.). Научните й интереси са в областта на уропатологията и молекулярната патология. Член е на Българското и Европейското дружество по Патология както и на Асоциацията на младите хепатогастроентеролози в България.

Магията, което я грабва в науката патология, е комплексната й същност, това, че съчетава в себе си различни сфери на медицината. Усеща я още при първата си среща с тази доста трудна дисциплина, докато е студентка в началните курсове. Силно впечатлена е от богатите познания на патолозите за толкова много и толкова различни заболявания.

За д-р Елица Петрова докторантурата е осъзнат избор, тъй като е пътят, който следва всеки учен в търсенето на нещо значимо, но  също и пътят, по който самият той израства. Щастлива е, че работи в подкрепяща академична среда. В лицето на научния си ръководител открива не само компетентен и отдаден лекар, учен и  преподавател, а истински вдъхновител, който й служи за пример и я води напред.

Обича да чете книги и високо цени творчеството на Йордан Радичков. Харесва й да рисува – талант и страст, които носи в сърцето си още от ученичка, но така и не успява да  му  отдели повече време и внимание.  Детството й е свързано с планината, която и до днес й дава усещане за уют и дом. Разходките сред природата й помагат да се откъсне от натовареното ежедневие и да презареди батериите.   

Д-р Петрова се притеснява да разказва за себе си, защото смята, че делата трябва да говорят повече от думите. И е един от най-добре организираните хора, които познавам.

 

1. Какво беше за Вас решението да правите докторантура: случайност; сбъдната мечта; осъзнат избор; вслушване в съвет на човек, когото уважавате или…?

Дисертацията е пътят, който следва всеки учен в търсенето на нещо значимо, но  също и пътят, по който той израства. Разбира се от изключително значение са личните качества, мотивацията, шансът да срещнеш компетентен и отдаден научен ръководител и възможността да работиш в подкрепяща академична среда. Мотивите за започване на докторантура варират от чисто прагматични до искрена любознателност. Статистиката показва, че едва 10% от докторантите проявяват истински научен интерес, а 60% са обладани от егото да се наричат “доктор“. За мен докторантурата определено беше осъзнат избор вследствие на 9 годишния ми опит в областта на патологията. Те не са нито много, нито малко, но са достатъчни, за да се почувствам готова да поема по пътя на това предизвикателство.

2. Кои са най-големите предизвикателства в областта, в която работите? Каква е темата на дисертацията Ви и как резултатите от нея ще помогнат за преодоляването им?

Предизвикателствата в патологията към днешна дата  са огромни  и всеки патолог сякаш започна да ги приема за нормална част от рутинната си ежедневна практика. Фокусът на патолога в съвременната медицина е изместен от аутопсионната зала към диагностика, прогноза  и това дали даден пациент ще се повлияе или не от конкретен вид терапия най-вече в областта на онкологията. Доброто опознаване именно на този „неканен“ гост – ракът, за мен е най-голямото предизвикателство. Темата на дисертационния ми труд е именно в тази посока,  в частност  мускул-инвазивен  карцином  на пикочния мехур, неговата  молекулярна биология с фокус върху прогностичните и предиктивни биомаркери. Смятам, че тази група пациенти са до голяма степен ощетени в алтернативите си за терапия. Единственото ново, което е добавено, е имунотерапия чрез прилагане на  чекпойнт инхибитори, освен  стандартната базирана на платина химиотерапия, хирургичните методи и понякога радиотерапия. Задачите, които сме си поставили, са смели, но искрено вярвам, че бихме могли да предложим  един добър диагностичен алгоритъм , който да подпомогне лечението на тези пациенти.

3. Какво е за Вас докторантурата – етап от образованието и ценен професионален и човешки опит или нещо повече от това, каква е „добавената“ й стойност?

Докторантурата  е преди всичко образователна степен със задълбочени и детайлни знания в дадена област. За мен в кариерното развитие, в т. ч. и академичното, успехът се дължи  до голяма степен на индивидуалните качества и възможности на докторанта. Това, което „добави“ в моя професионален път, мога да го опиша с една дума и тя е „дисциплина“ !

4. Кое превръща науката във вълнуващо и неповторимо приключение и защо си струва да се занимава човек с нея?

Науката е това нещо, което ти дава дълбочина на познанията. Неслучайно всеки дисертационен труд  започва с литературен обзор, който трябва да продължи през целия период на докторантурата. Когато човек е информиран , той е критичен към себе си и към работата си, а  това ти дава увереност, че работиш ефективно и прецизно. Само по себе си това е достатъчен стимул, за да започнеш да се занимаваш с „правенето“ на наука. Какво още ще ми донесе, предстои да разбера!

5. Какво е да си докторант тук и сега? Ако имате възможност, дали и какво бихте променили в „правилата на играта“?

Да си докторант тук и сега за мен е начин да изпитам границите на възможностите си. Разбира се има докторанти, който приемат докторантурата като шанс за три годишна позиция, при липса на друга такава. В моя случай трябва да съчетавам с ежедневната работата в болницата,  преподаването на студенти в университета и, разбира се, домакинството и това да бъда майка. Опитвам се да търся баланса и хармонизирането на всички тези елементи. Надявам се да успявам!

6. Мечти и/или цели: каква е разликата между тях и как движат живота ни? Има ли място за мечти в супер забързания ни делник?

 Тези два термина до голяма степен се припокриват в нашето съзнание. Дали ще ги наричаме мечти или цели не е толкова важно, колкото да имаш ясен алгоритъм на действие, едва тогава мечтите/целите се превръщат в  резултати.

7. Какво е за Вас успехът и какво е „горивото“, което ни помага да извървим пътя към него? Вървят ли ръка за ръка щастието и успехът или понякога може да се разминат?

Всеки има индивидуална рецепта за успех и щастие. Има хора, за които щастието е зависимо от успеха  и, ако нещо не се случи в  предварително определения план, често страдат. Моето „гориво“ са успелите хора независимо в коя област, действат ми вдъхновяващо и ми дават увереност, че всичко е възможно, стига да поискаш. Радвам се, че именно такъв вдъхновител за мен е и моят научен ръководител проф. д-р Савелина Поповска, дмн – изключително организирана, градивно критична и с внимание към детайла. Качества, които бих искала и аз да притежавам.

8. Кои са последните книга, филм, песен или картина, които докоснаха сърцето Ви?

Много  харесвам  Радичков, в духа на разговора ни ще цитирам откъс от  разказа „Домашна тетрадка“ :

 „Есента баща ми умря и тогава аз продължих да сея лъвове в нивата и да жъна зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че сея лъвове, а жъна зайци, но после престанаха да се смеят и взеха да ме гледат накриво. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е по-горе от нас! За да угодя на съседите, се отказах от лъвовете и почнах и аз да сея леща. Тогава те почнаха да се смеят и да говорят зад гърба ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не трябва да слушам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та макар и да жънеш зайци! Може би един ден съдбата ще те възнагради и сред мършавите зайци в твоята нива ще те срещне спокойно лъвът”.

9. Живеем в изключително динамично време, в което науката и технологиите бележат невероятни успехи. В същото време преминахме през пандемия, която ни показа, че не сме съвсем подготвени за изненади, бушуват войни… Какъв е човекът на 21ия век? Учим ли си уроците?

Пандемията ни накара да преминем към дигиталния свят като част от ежедневието си. Борейки се с нея, успяхме да се научим да използваме ресурсите, които съвременният живот ни предлага, по много по-ефективен начин. По време на обучението от разстояние в катедрата по „Патологоанатомия“ на МУ Плевен бяха дигитализирани всички хистологични препарати, използвайки софтуерна програма и до ден днешен имаме възможност да показваме детайлно всеки патологичен процес на нашите студенти.  Дигиталната патология и телемедицината ти  дават възможност  да се допиташ до едни от най-изявените специалисти в света.  Вече почти всички научни форуми имат възможност за онлайн включване, не се налага да пътуваш постоянно в чужбина. Всичко това е безценно при недостатъчния ресурс от време, с който разполагаме. Дали сме си научили уроците, времето ще покаже, но  определено се научихме да ценим повече здравето си.

Как си представяте света след 20 години?

Ще си позволя да завърша с един цитат на любимия  Марк Твен:„ След 20 години ти ще бъдеш по-разочарован от това, което не си направил , отколкото от нещата, които си направил. Затова опъни платната, напусни сигурното пристанище, улови вятъра! Изследвай! Мечтай! Откривай! “

Радостина Александрова