С д-р Таня Доломанжи се каним отдавна да проведем този разговор. Случва се дни преди Коледа и това съвпадение ми харесва. Защото тази красива, приличаща на приказна фея млада жена е лекар, който специализира педиатрия. С това ще сбъдне не само своята мечта, но и ще помогне да се изпълни желанието на всички ни за здрави и щастливи деца. Ведра и усмихната, д-р Доломанжи държи здраво в ръце бъдещето си, осъзнавайки огромната отговорност, която е поела. В следващите редове ще разкрие пред нас предизвикателствата на това да превръщаш мечтите си в цели и да ги следващ, без да губиш себе си.
- Коя е Таня и коя е д-р Доломанжи?
Здравейте, казвам се д-р Татяна Доломанжи, родена съм в град Твардица, република Молдова. Завърших медицина в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски през 2018 година. В момента съм специализант по педиатрия. На въпроса коя е Таня и коя е д-р Доломанжи бих отговорила с една дума – мечтател. Едно време мечтаех да завърша медицина и да специализирам педиатрия, сега мечтая за нови лични и професионални постижения. Имам мечта, превръщам я в цел и я следвам, без да губя себе си по пътя.
- Защо избра медицината и как се насочи към педиатрията? Случайност, съдба, осъзнат избор или от всичко по-малко?
Израстнах с медицината. Майка ми е медицинска сестра и вкъщи редовно идваха хора за поставяне на системи, инжекции, превръзки и други манипулации. Имахме си и няколко чекмеджета с лекарства у дома, които обичах да подреждам с мама. Освен това и брат ми, и сестра ми бяха често боледуващи деца, и често ми се налагаше да съдействам на мама да им прави инхалации. Исках да стана педиатър още преди да вляза в университета, но покрай упражненията по анатомия реших, че хирургията е „моето“, затова летните си стажове след първи и втори курс изкарвах в отделението по обща хирургия, в което работи и майка ми. Там осъзнах, че физически не съм подготвена за хирургията, организмът ми просто не издържаше 3-4-часови операции. Също там се запознах с детския хирург, д-р Шляхтицки, прекрасен лекар и специалист, на когото имах честта да асистирам. Обожавах четвъртъците – тогава беше денят за плановите детски операции, тогава се променяше и обстановката в отделението – то се напълваше с детски смях. По времето на този стаж разбрах, че педиатрията и децата са нещото, на което искам да си посветя живота.
- Казват, че книгите за деца се пишат като тези за възрастни, само че по-добре. А какво е да лекуваш деца?
В съзнанието на повечето хора децата се възприемат като малки възрастни – нещо, с което няма да се съгласи нито един педиатър. Децата са деца! Нека и да е тавтология това изказване, но зад него се крие много смисъл. Детският организъм е много по-различен от този на възрастните, от една страна имаме не до край развити някои органи и системи, от друга страна имаме една много добра регенеративна способност и еден поддаващ се на обучение организъм. При тях болестите понякога протичат много драматично, но и възстановяването настъпва много по-бързо, отколкото би било необходимо на възрастен организъм с едно и също заболяване в една и съща тежест. Децата се държат много здраво за живота и се борят много силно. Ако някой не ми вярва, да види как в неонатологичните реанимации се борят за живота, бебета родени с тегло под 1 килограм. Накратко казано, да лекуваш деца е вдъхновяващо.
- Кои са „по-трудните“ пациенти – децата или родителите им?
За мен винаги по-трудни пациенти са били родителите, и това е разбираемо. Много е трудно да убедиш родител точно на теб да довери живота и здравето на собственото си дете. В момента лесният достъп до всякакъв вид информация по-скоро е пречка за лечебния процес. Родителите са уплашени, подлагат на съмнение всяка дума на лекаря, често търсят информация в гугъл или в някои форуми и фейсбук групи. Нашата задача е да им обясним на разбираем за тях език какво е заболяването на детето, какви изследвания ще направим, какво лечение ще проведем и за колко време ще постигнем оздравяването. Необходимо е много търпение, но финалният резултат си заслужава всичко. Накрая получаваме едно усмихващо се здраво дете и един щастлив родител.
- Наближава Коледа и по това време на годината вярваме, че се случват чудеса. Ако имаш вълшебна пръчка, какво би искала да промениш, за да има повече щастливи деца и усмихнати родители?
Има две неща, които бих си пожелала от Дядо Коледа: лечение за повечето детски заболявания и уважение и емпатия от страна на пациентите и управляващите. Откакто работя в сферата на здравеопазването осъзнах, че в България медицинският персонал е виновен за всички заболявания на народа. Понякога си мисля, че по-лесно е да се измисли лекарство за някоя нелечима болест, отколкото да се промени мнението на хората.
- Чудесата са хубаво нещо, но всички сме чели приказката за неволята. Кои са нещата, които могат да ни помогнат да сме здрави и щастливи? Доколко това е в нашите ръце?
Здравето на всеки от нас е в нашите ръце. И то започва не от лечението на наличните вече заболявания, а от превенцията им. Здравословната храна (не говоря за екстремни хранителни режими), физическата активност, режимът на сън, положителните емоции – всичко това определя здравето на човека. Нека да не забравяме, че според СЗО здравето е състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие.
- Като всеки човек, сигурно и ти имаш своите нелесни моменти – как успяваш да ги превъзмогнеш?
Трудните моменти ги преодолявам със смяна на обстановката и вида дейност. Най-често ходя на разходки из планината и правя снимки, телефонът ми е пълен с фотографии на красиви места. Едно време пишех много стихове, но за това е ми е необходим душевен покой, който много трудно постигам в последно време. Понякога, за да се успокоя след трудно дежурство, пека сладкиши или готвя нещо ново. Нямам едно определено хоби, винаги съм открита за нещо ново.
- Какво е за теб успехът и в какво се изразява цената му? Има ли успех, към който трябва да се стремим „на всяка цена“?
За мен успехът е нещо ефимерно и нещо индивидуално. За някого това е щастливо семейство, за някого е кариера, за някого е нещо духовно, за някого –материално. Не мисля, че има нещо, към което трябва да се стремим на всяка цена. Успехът е нещо за споделяне. Има ли смисъл да достигнеш върха, като накрая изгубиш себе си и останеш сам?
- Любим девиз?
По скоро са два. Първият е от една от любимите ми книги и любимите ми филми – „Властелинът на пръстените: ”На този свят има добро и си заслужава да се борим за него.” Вторият е: ”Бори се и търси, открий, не се предавай!” – цитат от други две произведения – „Двамата капитани” на Вениамин Каверин и „Одисей” на Алфред Тенисън.
Разговорът проведе: Радостина Александрова