Да лекуваш деца е вдъхновяващо!


С д-р Таня Доломанжи се каним отдавна да проведем този разговор. Случва се дни преди Коледа и това съвпадение ми харесва. Защото тази красива, приличаща на приказна фея млада жена е лекар, който специализира педиатрия. С това ще сбъдне не само своята мечта, но и ще помогне да се изпълни желанието на всички ни за здрави и щастливи деца. Ведра и усмихната, д-р Доломанжи държи здраво в ръце бъдещето си, осъзнавайки огромната отговорност, която е поела. В следващите редове ще разкрие пред нас предизвикателствата на това да превръщаш мечтите си в цели и да ги следващ, без да губиш себе си.

  1. Коя е Таня и коя е д-р Доломанжи?

Здравейте, казвам се д-р Татяна Доломанжи, родена съм в град Твардица, република Молдова. Завърших медицина в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски през 2018 година. В момента съм специализант по педиатрия. На въпроса коя е Таня и коя е д-р Доломанжи бих отговорила с една дума – мечтател. Едно време мечтаех да завърша медицина и да специализирам педиатрия, сега мечтая за нови лични и професионални постижения. Имам мечта, превръщам я в цел и я следвам,  без да губя себе си по пътя.

  1. Защо избра медицината и как се насочи към педиатрията? Случайност, съдба, осъзнат избор или от всичко по-малко?

 Израстнах с медицината. Майка ми е медицинска сестра и вкъщи редовно идваха хора за поставяне на системи, инжекции, превръзки и други манипулации. Имахме си и няколко чекмеджета с лекарства у дома, които обичах да подреждам с мама. Освен това и брат ми, и сестра ми бяха често боледуващи деца, и често ми се налагаше да съдействам на мама да им прави инхалации. Исках да стана педиатър още преди да вляза в университета, но покрай упражненията по анатомия реших, че хирургията е „моето“, затова летните си стажове след първи и втори курс изкарвах в отделението по обща хирургия, в което работи и майка ми. Там осъзнах, че физически не съм подготвена за хирургията, организмът ми просто не издържаше 3-4-часови операции. Също там се запознах с детския хирург, д-р Шляхтицки, прекрасен лекар и специалист, на когото имах честта да асистирам. Обожавах четвъртъците – тогава беше денят за плановите детски операции, тогава се променяше и обстановката в отделението – то се напълваше с детски смях. По времето на този стаж разбрах, че педиатрията и децата са нещото, на което искам да си посветя живота.

  1. Казват, че книгите за деца се пишат като тези за възрастни, само че по-добре. А какво е да лекуваш деца?

 В съзнанието на повечето хора децата се възприемат като малки възрастни – нещо, с което няма да се съгласи нито един педиатър. Децата са деца! Нека и да е тавтология това изказване, но зад него се крие много смисъл. Детският организъм е много по-различен от този на възрастните, от една страна имаме не до край развити някои органи и системи, от друга страна имаме една много добра регенеративна способност и еден поддаващ се на обучение организъм. При тях болестите понякога протичат много драматично, но и възстановяването настъпва много по-бързо, отколкото би било необходимо на възрастен организъм с едно и също заболяване в една и съща тежест. Децата се държат много здраво за живота и се борят много силно. Ако някой не ми   вярва, да види как в неонатологичните реанимации се борят за живота, бебета родени с тегло под 1 килограм. Накратко казано, да лекуваш деца е вдъхновяващо.

  1. Кои са „по-трудните“ пациенти – децата или родителите им?

 За мен винаги по-трудни пациенти са били родителите, и това е разбираемо. Много е трудно да убедиш родител точно на теб да довери живота и здравето на собственото си дете. В момента лесният достъп до всякакъв вид информация по-скоро е пречка за лечебния процес. Родителите са уплашени, подлагат на съмнение всяка дума на лекаря, често търсят информация в гугъл или в някои форуми и фейсбук групи. Нашата задача е да им обясним на разбираем за тях език какво е заболяването на детето, какви изследвания ще направим, какво лечение ще проведем и за колко време ще постигнем оздравяването. Необходимо е много търпение, но финалният резултат си заслужава всичко. Накрая получаваме едно усмихващо се здраво дете и един щастлив родител.

  1. Наближава Коледа и по това време на годината вярваме, че се случват чудеса. Ако имаш вълшебна пръчка, какво би искала да промениш, за да има повече щастливи деца и усмихнати родители?

Има две неща, които бих си пожелала от Дядо Коледа: лечение за повечето детски заболявания и уважение и емпатия от страна на пациентите и управляващите. Откакто работя в сферата на здравеопазването осъзнах, че в България медицинският персонал е виновен за всички заболявания на народа. Понякога си мисля, че по-лесно е да се измисли лекарство за някоя нелечима болест, отколкото да се промени мнението на хората.

  1. Чудесата са хубаво нещо, но всички сме чели приказката за неволята. Кои са нещата, които могат да ни помогнат да сме здрави и щастливи? Доколко това е в нашите ръце?

Здравето на всеки от нас е в нашите ръце. И то започва не от лечението на наличните вече заболявания, а от превенцията им. Здравословната храна (не говоря за екстремни хранителни режими), физическата активност, режимът на сън, положителните емоции – всичко това определя здравето на човека. Нека да не забравяме, че според СЗО  здравето е състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие.

  1. Като всеки човек, сигурно и ти имаш своите нелесни моменти – как успяваш да ги превъзмогнеш?

Трудните моменти ги преодолявам със смяна на обстановката и вида дейност. Най-често ходя на разходки из планината и правя снимки, телефонът ми е пълен с фотографии на красиви места. Едно време пишех много стихове, но за това е ми е необходим душевен покой, който много трудно постигам в последно време. Понякога, за да се успокоя след трудно дежурство,  пека сладкиши или готвя нещо ново. Нямам едно определено хоби, винаги съм открита за нещо ново.

  1. Какво е за теб успехът и в какво се изразява цената му? Има ли успех, към който трябва да се стремим „на всяка цена“?

За мен успехът е нещо ефимерно и нещо индивидуално. За някого това е щастливо семейство, за някого е кариера, за някого е нещо духовно, за някого –материално. Не мисля, че има нещо, към което трябва да се стремим на всяка цена. Успехът е нещо за споделяне. Има ли смисъл да достигнеш върха, като накрая изгубиш себе си и останеш сам?

  1. Любим девиз?

По скоро са два. Първият е от една от любимите ми книги и любимите ми филми – „Властелинът на пръстените: ”На този свят има добро и си заслужава да се борим за него.” Вторият е: ”Бори се и търси, открий, не се предавай!” – цитат от други две произведения –  „Двамата капитани” на Вениамин Каверин и „Одисей” на  Алфред Тенисън.

 

Разговорът проведе: Радостина Александрова