Д-р Божидар Вергов е завършил Медицинския университет в град Пловдив. Роден е в град Първомай, а медицината „открива“ в последните години на гимназията. Работил е в Център за спешна медицинска помощ, а от месец март 2019 г. е лекар специализант по нефрология и диализа в Отделение по диализа на УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив. От края на декември 2020 г. е докторант в катедра „Медицинска биология“ на МУ- Пловдив с научен ръководител проф. д-р, дм, дмн Виктория Сарафян. Като студент е бил на обучение в Катедрата по репродуктивна медицина на Университета в град Гент, Белгия, както и в университета „Фридрих Шилер“ в град Йена, Германия.
Дисертацията на д-р Вергов е посветена на един от водещите проблеми в онкологията – лекарствената устойчивост на туморните клетки, която силно затруднява лечението на тези заболявания. Здраво е стъпил на земята и е отлично запознат с предизвикателствата да се прави наука не само у нас. Въпреки това е убеден, че човек не бива да се отказва.
Обича да спортува и да прекарва време сред природата – къмпингуване, преходи, море, планина. Цени добрата компания, хубавите напитки, книги, музика и пътувания. Последните две книги, които са го впечатлили, са на Айн Ранд и Никос Казандзакис. Няма време за излишни приказки и със сигурност не е от хората, които с охота говорят за себе си. А определено има какво да каже, да го чуем.
- Какво беше за Вас решението да правите докторантура: случайност; сбъдната мечта; осъзнат избор; вслушване в съвет на човек, когото уважавате или…?
По-скоро случайност. Бил съм на обмен в научна лаборатория по програма на Асоциация на студентите по медицина. Беше ми доста интересно. Научих от колега, че има възможност за подобен тип работа в Катедра „Медицинска биология“ и реших да опитам.
- Кои са най-големите предизвикателства в областта, в която работите? Каква е темата на дисертацията Ви и как резултатите от нея ще помогнат за преодоляването им?
В областта онкохематология предизвикателствата са свързани с рецидивите на заболяванията и резистентността към химиотерапевтиците. След лечение обикновено остават и се селектират малко количество туморни клетки, които са резистентни към терапията. По-късно те се намножават и водят до рецидив на заболяването, който вече е доста по-труден за лечение поради резистентността на бластните клетки към използваните лекарствени молекули.
Темата на дисертацията ми е свързана с мониторинг на терапията с L-аспарагиназа при пациенти с детска остра лимфобластна левкемия. Този ензим разгражда аспарагин и глутамин в кръвта, което потиска пролиферацията на туморните клетки. Той е силно имуногенен, защото се добива от различни бактериални щамове и пациентите, след множество поредни приложения, формират антитела срещу него. Те медиират алергични реакции и го инактивират. Опитваме се да валидираме методи за измерване на активността на L-аспарагиназа в серум от пациенти. Успоредно се анализират левкемични клетъчни линии, третирани с ензима ин витро, с цел изучване на други възможни механизми на резистентност.
- Какво е за Вас докторантурата – етап от образованието и ценен професионален и човешки опит или нещо повече от това, каква е „добавената“ й стойност?
Етап от образованието. Лично аз смятам, че съм се запознал с интересни и интелигентни хора в хода на моята докторантура.
- Кое превръща науката във вълнуващо и неповторимо приключение и защо си струва да се занимава човек с нея?
Труден въпрос. Безспорно, за да се случи науката, на първо място най-важни са ентусиазмът и вътрешните убеждения, но за съжаление често само те не са достатъчни. В нашата сфера конкретно са нужни и доста финанси за оборудване, консумативи и други. Смятам, че в нашата държава за наука трудно може да става дума. Дори в държави, които са доста по-развити от нашата, този сектор се манипулира чрез икономически и политически механизми. Въпреки всичко, човек не бива да се отказва.
- Какво е да си докторант тук и сега? Ако имате възможност, дали и какво бихте променили в „правилата на играта“?
В МУ Пловдив докторските програми са сравнително добре организирани и финансирани на фона на ситуацията в страната. Винаги има какво да се подобри. Лично аз бих дал повече свобода на докторантите в избора на тематика и планирането на експериментите.
- Мечти и/или цели: каква е разликата между тях и как движат живота ни? Има ли място за мечти в супер забързания ни делник?
Мечтите са израз на нашите желания и убеждения. На база на мечтите човек си изгражда цели, които трябва да бъдат съобразени със заобикалящата ни реалност и към които трябва да се стремим и да постигаме. Това е единственият начин за себеосъществяване, колкото и да са забързани делниците.
- Какво е за Вас успехът и какво е „горивото“, което ни помага да извървим пътя към него? Вървят ли ръка за ръка щастието и успехът или понякога може да се разминат?
Темите за успеха и щастието са доста банални и захабени. Според мен са въпрос на вътрешни усещания.
- Кои са последните книга, филм, песен или картина, които докоснаха сърцето Ви?
„Атлас изправи рамене“ на Айн Ранд и „Христос отново разпнат“ на Никос Казандзакис. Силно ги препоръчвам.
- Живеем в изключително динамично време, в което науката и технологиите бележат невероятни успехи. В същото време преминахме през пандемия, която ни показа, че не сме съвсем подготвени за изненади, бушуват войни… Какъв е човекът на 21ия век? Учим ли си уроците?
Няма как да сме подготвени за всяка една кризисна ситуация. Фактът, че продължаваме да съществуваме като вид и общество, вероятно показва, че по-скоро ги учим. Смятам, че човешката природа в своята същност е доста устойчива и трудно се променя. Човекът на 21-ви век вероятно е като човека през всички останали векове, просто различните времена вадят различни черти наяве.
- Как си представяте света след 20 години?
Да се надяваме, че ще бъде по-добър.
Радостина Александрова