Хигиената не е на почит и на хората дори не им хрумва да си мият ръцете преди ядене или да почистват улиците, така че болестите се разпространяват бързо. Смята се, че маларията се дължи на отровен газ, наречен „миазма“, който идва от канализацията и помийните ями.
Джироламо Фракасторо (Hieronymi Fracastorii, или Girolamo Fracastoro, 1483-1553) е истински италиански ренесансов човек, занимаващ се с литература, поезия, музика, география, геология, философия, астрономия и, разбира се, медицина (Winslow, 1943; Pesapane еt al., 2015). Многобройните му таланти карат Чарлз-Едуард Армори Уинслоу да го определи като „връх, ненадминат от никого между Хипократ и Пастьор“.
Роден е във Верона и получава образованието си в Университета в Падуа, където на 24-годишна възраст е назначен за професор по логика и скоро след това по анатомия. Там среща Николай Коперник (1473-1543), който постъпва в академията, за да учи медицина през 1501 г. (Pesapane еt al., 2015).
Хигиената не е на почит и на хората дори не им хрумва да си мият ръцете преди ядене или да почистват улиците, така че болестите се разпространяват бързо. Смята се, че маларията се дължи на отровен газ, наречен „миазма“, който идва от канализацията и помийните ями.
През 1530 г. Фракасторо пише поема в три части от 1300 стиха – «Syphilis sive morbus Gallicus» („Сифилис или за френската болест“), и става първият популяризатор на медицински знания за това заболяване. Творбата му разказва за пастир на име Сифилус, който се грижи за стадата на цар Алцитус (Alcihtous) – герой от гръцката митология. Ядосан на Аполон, когото обвинява за сушата, довела до смъртта на стадата му, Сифилус се заклева да не се покланя повече на Бога – слънце, а само на своя земен господар. Аполон се обижда от наглостта му и наказва хората с опасна болест, наречена сифилис, на името на овчаря. Неволята се разпространява върху цялото население, включително и върху крал Алцитус. Нимфа съветва жителите да принесат на Аполон още жертви, една от които е самият Сифилус. Талантливите редове на Джироламо Фракасторо, циркулиращи в ръкописи, са прочетени не само от професионалисти, но и от обикновени граждани, неволно приобщени към медицинската мъдрост (Tampa et al., 2014).
Въпреки художествения си характер и митологичните алюзии, поемата дава добро клинично описание на произхода и симптомите на болестта, предлага използването на „гуаяко“ (екстракт от дървото Guaiacum officinale) като лек – това е първото лекарство, прилагано за лечение на сифилис в Европа, след като е внесено за през 1508 г. от Доминиканската република. По онова време се вярва, че лек трябва да се търси в растенията, обитаващи същото място като болестта. Изследвания на Фракасторо за начина на предаване на сифилис са ранен пример за епидемиология (Tampa et al., 2014; Pesapane еt al., 2015; Eppenbergeret al., 2017).
Фракасторо се интересува от епидемични инфекции и предлага първото научно обяснение на разпространението им. В своя труд «De contagione et contagiosis morbis» („За заразата и заразните болести“) от 1546 г. той предполага, че причинителите на някои болести са незабележими частици, предавани чрез директен контакт, непряк контакт или дори без контакт на дълги разстояния (Pesapane еt al., 2015). Тази книга превръща Фракасторо в пионер в областта на епидемиологията и неговата теория остава влиятелна в продължение на почти три века, преди да бъде изместена от теорията за микробите.
Заради високите му постижения в медицинската практика той е избран за лекар на Трентския събор от Папа Паоло III през 1545 г. Като такъв Фракасторо изиграва решаваща роля за преместването на седалището на Съвета от Трент в Болоня, поради огнище на тиф – заболяване, описано за първи път от него (Pesapane еt al., 2015). През 1546 г. Фракасторо разказва за епидемия при говедата, която опустошава фермите близо до Верона. По-късно тази болест става известна под името шап, а историята й датира от дълбока древност (Mahy, 2005). Събраните съчинения на Фракасторо се появяват за първи път през 1555 г.
Негово е предложението за алтернатива на астрономическата система на Птолемеите, разработена няколко години преди революционното учение на Коперник (Singer, Singer, 1917, Pesapane еt al., 2015).
Националната галерия в Лондон притежава портрет на Фракасторо от 1924 г., който е бил изложен през 2013 г. в основната колекция. Първоначално се е смятало, че е нарисуван от Франческо Торбидо, но според последните проучвания истинският автор е венецианският художник Тициано – предполага се, че Тициано е нарисувал портрета на Фракасторо в израз на благодарност за това, че го е е излекуван от сифилис (Jones, 2013; Pesapane еt al., 2014 ). В знак на уважение и признателност Сенатът на Верона възлага на скулптора Данезе Катанео да извае статуя в реален размер, изобразяваща Фракасторо, държащ в дясната си ръка света под формата на стилизирана каменна топка. Творбата е завършена през 1559 г. и е поставена на арка близо до Пиаца деи Синьори („Piazza dei Signori“) в центъра на Верона, близо до паметника на Данте Алигиери. Според легендата, топката ще падне върху първия почтен човек, който мине под арката. През вековете много хора са минавали всеки ден под арката, но топката си стои на мястото (Klebs, 1915; Pesapane еt al., 2015).
Използвана литература
Eppenberger, P., F. Galassi, F. Rühli. 2017, A brief pictorial and historical introduction to guaiacum – from a putative cure for syphilis to an actual screening method for colorectal cancer. // Br. J. Clin. Pharmacol., 83(9), 2118-2119.
Jones, J. 2013. Titian painting rediscovered in depths of National Gallery. // The Guardian, Retrieved 7 January 2013.
Klebs, A.C. 1915. Iconographic Note on Girolamo Fracastoro. // Bull. Johns Hopkins Hosp., 26, 378–378.
Mahy, B.W.J. 2005. Introduction and History of Foot-and-Mouth Disease Virus. // Mahy, B.W. (eds). Foot-and-Mouth Disease Virus. Current Topics in Microbiology and Immunology, vol 288. Springer, Berlin, Heidelberg.
Pesapane, F., S. Marcelli, G. Nazzaro. 2015. Hieronymi Fracastorii: the Italian scientist who described the „French disease“ // An. Bras. Dermatol., 90(5), 684-686.
Singer, C. and D. Singer. 1917. The Scientific Position of Girolamo Fracastoro. // Annals Med. Hist., 1, 1–34.
Tampa, M., I. Sarbu, C. Matei, V. Benea, S.R. Georgescu. 2014. Brief history of syphilis. // J. Med. Life, 7(1), 4-10.
Winslow, C.E.A. 1943. The Conquest of Epidemic Disease. Princeton, NJ: Princeton Univ. Press.