Мария Георгиева следва „Биохимия“ в Биологическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ и след два месеца предстои да защити дипломната си работа и да придобие ОКС „Магистър“. Именно там се и запознаваме, в часовете по „Туморна имунология“, които водя. Мария е изключително грациозно и изящно момиче, но привидната й крехкост в никакъв случай не бива да ви заблуждава. Тя е интелигентна, самостоятелна и уверена млада жена, която си поставя смели и благородни мечти и се труди здраво, за да ги постигне. Бакалавърската си степен е получила в Австрия, показвайки отлични резултати по време на обучението си. Горда е, че се е справила сама с предизвикателствата на живота в чужбина, които никак не са малко. Дава си сметка, че всичко това я е направо силна и й е помогнало да повярва в собствените си способности и устойчивост. Убедена е, че всеки може да постигне това, към което се стреми и мечтае, с достатъчно работа, целеустременост, воля и желание.
Аз пък си мисля, че са нужни и щипка дарба както и да харесваш това, което правиш. Тя ги има и двете, по много. Слушам я как спокойно и компетентно представя доклада си на конференцията, чието заседание водя, а очите й греят от неподправеното щастие на човек, който е намерил призванието си. Няма въпрос, който да я затрудни. Чаровна, усмихната, знаеща и можеща, Мария върви по пътя си, следвайки своята лична легенда. Успех, прекрасно момиче!
- Ако трябва да се опишеш само с три думи, кои биха били те?
Амбициозна, целеустремена, организирана.
- С какво те плени светът на биологията, която избра да изучаваш?
Може би най – правилното решение, което съм взимала, е да изучавам науката за живота. Колкото повече разбирах за това, което се случва в нашите собствени тела, толкова повече ме пленяваше необятната област на биологията. Невероятно впечатляващи са всичи тези процеси, което протичат непрекъснато на молекулно и клетъчно ниво, за да ни поддържат живи. Всички тези механизми, които се включват, за да ни предпазят от вредни фактори, въздействия и патогени. Всички тези системи, които си взаимодействат и работят като едно цяло. Човешкият организъм е нещо наистина уникално и да го разбираш е огромно щастие и богатство.
- Предстои ти да се дипломираш – разкажи ни накратко за темата на дипломната ти работа и как и защо се насочи към нея, смяташ ли да продължиш в тази област?
Темата, над която работя заедно с моя научен консултант д-р Данаил Мартинов, е „Изследване нивата на неутралната алфа – 1,4 – глюкозидаза в семенни проби на български мъже с данни за инфертилитет.“. Това, което целим, е да проучим дали нивата на този ензим са свързани с качеството на сперматозоидите сред български мъже, които страдат от неизяснен и идиопатичен инфертилитет, като и да установим дали тези нива могат да бъдат използвани в клиничната практика като предиктивен показател в диагностиката на български мъжи с азооспермия. Темата е изключително актуална поради факта, че инфертилитетът е проблем, засягащ огромен брой хора в световен мащаб – приблизително 1 на всеки 6 души в репродуктивна възраст страда от безплодие. Още по-притеснително е, че що се отнася до мъжкия фактор, голям процент от инфертилните мъже (между 30% и 50%) страдат от неизяснен или идиопатичен инфертилитет, т.е. без ясно изразена и открита причина. Признавам, че тази статистика ме учуди и изненада. Затова, когато получих предложение от доц. д-р Конова и д-р Мартинов от МЦ КИРМ „Св. Елисавета“ – Плевен да се включа в разработването на тази тема, изобщо не се поколебах. Изключително съм им благодарна за предоставения ми шанс да се докосна до тяхната дейност, да видя работния процес от първо лице, както и за ценните съвети и насоки. Областта на Андрологията силно ме впечатли и заинтригува. Определено с най – голямо удоволствие бих продължила да се развивам в тази сфера.
- Науката е необятна, но успяваш ли да намериш време за други занимания? За хубава книга, филм или музика? Как си почиваш?
Всъщност това, което най-много ми помага да разпусна психически, е физическата активност. Спортът е задължителна част от моето ежедневие. Като ученичка тренирах художествена гимнастика в родния си град Плевен. От 7 години ходя на фитнес, а от скоро и на йога. Тренировките ми помагат да изчистя главата си от всякакви мисли и да презаредя. Понякога просто излизам сама на кратка разходка и наблюдавам преминаващите коли и забързаните, потънали в ежедневието си хора. За филми по-рядко намирам време, но без книга не оставам. Вечер, преди да заспя, винаги чета, което много ми помага се отпусна и да се откъсна от всички тревоги, мисли и предстоящи задачи.
- Колко високи са мечтите ти?
Мечтите ми са големи и за да ги стигна, ще трябва да скоча доста високо. Но това изобщо не ме плаши. Напротив, готова съм да се боря и да работя усилено, за да успея да направя този висок скок. След като завърша магистърската си степен, смятам да кандидатствам за докторантура, а след това стремежите ми са насочени към професионална реализация, която ще ме накара де се чувствам изпълнена с енергия, желание за развитие и самоусъвършенстване, щастие и удовлетвореност.
- Как минава един твой ден? А една твоя седмица? За какво не ти остава време?
Денят ми започва с чаша кафе и отворен дневник, в който записвам задачите си за деня. След това сядам на бюрото си и продължавам с четене на статии за подготовка на дипломната ми работа. Следобед стягам сака си и се запътвам към фитнеса. Вечерите ми обикновено започват с кратка разходка, продължават с изпълнение на домакински задачи и приключват с книга в ръка или в разговори с приятеля ми. Уикендите оставям учебниците и статиите вкъщи и с приятеля ми отиваме в близкия парк или пък търсим някое ново за нас местенце за разходка и отдих в покрайнините на София. Това е и времето, в което се виждам с приятелките си, забавляваме се и потъваме в приказки. Честно казано, смятам, че за момента намирам време за всичко. Тайната се крие в това да си организиран и правилно да разпределяш времето си.
- В Университета със сигурност учебниците са много дебели, а изпитите – тежки. Но, има ли нещо, което успяваш да научиш извън задължителния курс на обучение и класната стая?
Определено! Ежедневно надграждам знанията си, придобити в задължителния курс на обучение, чрез самоподготовка и четене на статии, публикувани през последните години. Това ми помага да бъда в крак с най-новите открития и достиженията на науката, която непрекъснато се развива. Ако нещо ми направи силно впечатление, го обсъждам с колеги и преподаватели, с което често се оформят интересни дискусии.
- Най-важните уроци на живота за теб досега?
Може би най – важният урок, който научих досега, е че животът е маратон, а не спринт и трябва много умно да разпределям усилията си. Дълго време имах склонност да работя до изтощение, да не си давам заслужени почивки и да пренебрегвам всички останали области на моя живот за сметка на училището, университета и като цяло учението. Това, което разбрах обаче, е, че най-важното нещо е балансът. Все още не съм го постигнала, но смятам, че с малки стъпки лека-полека вървя към него.
- Какво е да си студент тук и сега? Ти си учила и в чужбина, какво ти даде този опит, би ли го сравнила с този в България?
Бакалавърската си степен завърших в Австрия и мога да кажа, че да си студент в чужбина не е никак лесно. Предизвикателство е да учиш, четеш и говориш на друг език. Наред с това изискванията на преподавателите са много високи. Определено полагах огромни усилия и отделях много време за четене и подготовка за изпити. Това, което много ми хареса в образователната система там, е че оценяването е максимално обективно. Материалната база, с която разполагат, също е впечатляваща. Лабораториите, в които се провеждат практическите упражнения, са просторни и модерни, всеки студент има възможност да работи над конкретната задача сам, след което резултатите се обсъждат с колеги, асистенти и преподаватели.
В момента съм студент в магистърската програма по биохимия в Биологически факултет при СУ “Св. Климент Охридски” и смятам, че нивото на обучение е сравнимо с това в Австрия. Признавам, че това беше изненада за мен, но определено приятна изненада. За обучението си в България полагам точно толкова усилия, колкото съм полагала и в чужбина. Имам страхотни преподаватели, на които се възхищавам и от които имам огромното щастие да се уча.
- Ако имаш възможност, какво би променила в системата на образование у нас? Кои са трите ти желания към златната рибка в това отношение? Впрочем, на нея ли трябва да разчитаме?
Смятам, че материалната база определено има нужда от промяна и модернизация, така че обстановката и атмосферата на обучение да бъдат по-приятни за студентите. Друго нещо, което бих променила в системата на образование у нас, е обучението да има по-голяма практическа насоченост, тъй като много често това, което учим на теория, е много по-различно от това, с което се сблъскваме в реалните условия на работа. И не на последно място би било страхотно, ако университетите работеха в тясна връзка с фирми от различни браншове. Това би дало на студентите възможност да започнат кариерното си развитие и да се реализират в желаната от тях сфера веднага след завършване на образованието си.
Определо обаче смятам, че човек трябва да разчита основно на себе си. Всеки може да постигне това, към което се стреми и мечтае с достатъчно работа, целеустременост, воля и желание. Личните усилия са най – важни.
- Какво са за теб щастието и успехът? Има ли рецепта за тях и кой може да ни я напише?
Дълго време смятах, че щастието идва само тогава, когато си реализиран, удовлетворен и успешен в професионален план. Това, разбира се, е много важно, но определено не е всичко. Да имаш професия, която ти носи радост и поле за развитие, е неизменна част от щастието и успеха. Но още по-важно е да имаш с кого да ги споделиш. Да имаш любящо семейство. Да имаш приятели, на които да можеш да разчиташ. Ти и хората, които обичаш, да бъдате здрави. По-голямо щастие от това няма.
Не смятам, че има рецепта за постигане на щастие и успех. Ако си добър с хората, помагаш, вършиш работата си с любов и страст, грижиш се за семейството и приятелите си, то щастието и успехът сами ще те намерят.
- Наближава студентският празник, а и краят на годината, какво ще пожелаеш на колегите, приятелите и преподавателите си?
Да бъдат здрави – те и техните семейства. Упорито да преследват и да работят за изпълнение на мечтите и целите си. Да живеят в спокойствие и хармония и истински да се наслаждават и да ценят всеки един миг, прекаран с близките хора.
- Какво е за теб 8 декември?
В чужбина, където прекарах 4 години, 8-ми декември не се празнува и затова досега не съм имала възможност да го отпразнувам с колеги, така както го правят студентите тук. Въпреки това винаги съм намирала начин да го отбележа, макар и само в малък приятелски кръг. За мен 8-ми декември не е просто ден за празнуване, но и повод да се сетим за това, че като студенти ние инвестираме време, усилия и средства в себе си, в собственото си бъдеще и развитие. Определено трябва да оценяваме тази възможност.
- Кое е най-голямото ти постижение до момента?
Със сигурност това да живея, да уча и да се справям сама с предизвикателствата на живота в чужбина. Да се сблъскам с една непозната за мен култура. Да се отпусна да говоря и мисля на чужд език. Да завършва с отличие образованието си там. Да не се откажа, въпреки трудностите и стотиците моменти, в които ми се е искало просто да си бях останала в България. Но се справих. Всичко това ме направи силна и, честно казано, ме накара да вярвам в собствените си способности и устойчивост.
- Любим девиз?
„Животът е това, което се случва, докато сме заети да правим други планове.“
Радостина Александрова