Новината, че вариантът Флирт е предизвикал огнище на Ковид в Гърция, не остава незабелязана. Обяснимо е, тревожните дни на пандемията са още в съзнанието ни, много хора загубиха близки, не са малко и онези, които боледуваха тежко.

– Опасен ли е, трябва би да се страхуваме – ме пита притеснено жена на моите години от съседния блок.

Да се страхуваме, не. Не бива и не може да живеем сковани в непрекъснат страх и в очакване да ни споходи някой ужас. Просто трябва да сме информирани, за да взимаме подходящи решения.

Вируси и бактерии е имало, има и ще има. Орисани сме да живеем заедно. И колкото и да не му се вярва на някого, ако те внезапно изчезнат и ние ще си отидем скоро след това. Защото не сме програмирани да живеем в стерилен свят. И защото ползите, които те ни носят, далеч надхвърлят вредите, които ни нанасят.

Винаги ще има хора, които ще преминават по-тежко през някои инфекции, докато други дори няма да разберат, че са се заразили. Причините за това са различни и специалистите все още ги изучават. Значение имат особеностите на конкретния инфекциозен агент,  генетичните и имунологичните характеристики на човека, условията при които става срещата ни. И куп други фактори, сред които микробиомът и виромът във всеки един от нас. Защото и микроорганизмите си имат своите взаимоотношения, отделна тема е дали ние ги познаваме.

Добрата новина е, че срещу доста болести има ваксини и  е хубаво да се възползваме от тях. Аз лично го правя.

Мисля си, че най-добрият приятел на имунната ни система е щастието. Усещането, че сме обичани, нужни, значими, разбрани, че правим нещо интересно и полезно. Не става дума за прекомерни амбиции, претенции и заблуди, а за това да откриваме и създаваме красота, да споделяме, да подкрепяме… Признавам, че не съм чела тежки статии и мета-анализи по въпроса, но съм убедена, че повече хора са убили и продължават да убиват злобата, завистта, алчността, агресивната некомпетентност в съчетание с неудържим стремеж за избиване на комплекси и жажда за власт и доминиране на всяка цена, отколкото всички вируси и микроорганизми взети заедно.

Пиша поредната рецензия на поредния дисертационен труд.  Нивото е изключително високо и искрено се възхищавам на работата на колегите. По навик хвърлям поглед и на страницата с благодарностите.  И откривам нещо, което грабва вниманието ми. Младата жена спонтанно благодари на любимия мъж и за това, че я „стимулира да бъде по-добър човек“.

Ами да, ето това е – да търсим и пазим хората, които ни вдъхновяват да бъдем по-добри. И ние самите да не спираме да бъдем нечие вдъхновение и пример.