С д-р Петя Христова се познаваме от няколко години, от времето, когато беше студентка във втори курс на Медицинския факултет към Тракийския университет в град Стара Загора. Днес тя вече е млад лекар и преподавател, който уверено държи в ръце кормилото на живота си. Петя е от онези благословени хора, които притежават невероятната дарба да правят света около себе си по-добър, по-светъл и по-смислен. Дължи се не само на благородната й професия, но и на голямото й и изпълнено с обич сърце. А Душата й реди вълшебни стихове, част от които вече намериха място в първата й издадена книга.

Това е тя – д-р Петя Христова. Сигурна съм, че ще имаме още много прекрасни поводи да чуваме името й, да търсим мъдростта на съветите й.

С нея си говорим за вярата в доброто, което остава и след нас. И за изкуството да бъдеш лекар.

  

1. Здравей, Петя, с теб се познаваме от няколко години. Срещнахме се за първи път, когато с твои колеги и с проф. Анна Толекова от Медицинския факултет на Тракийския университет се включихте в Работна среща, провеждана в нашия Институт. Междувременно се случиха доста неща – ти завърши медицина и вече работиш, преподаваш и специализираш, издаде книга с докосващи душата стихове. Не спираш да обичаш и мечтаеш, да оцветяваш в ярки багри не само твоето ежедневие, но и това на хората, около теб. Затова най-напред ще те помоля да се представиш – коя е Петя и коя е д-р Христова? Това едно и също момиче ли е?

 

Здравейте, проф. Александрова! За мен е чест да бъда интервюирана от Вас. Спомените от запознанството ни са прекрасни. Бях студентка по медицина във втори курс, когато това се случи. Благодарение на проф. Анна Толекова имах възможността да срещна невероятен Човек и Професионалист като Вас. Отново благодарение на проф. Толекова у мен пламна искрата на обичта към науката, за което ще й бъда благодарна цял живот. Това предопредели и настоящото ми професионално развитие. С любов към преподаването, науката и медицината като цяло. Днес давам всичко от себе си за бъдещото си професионално и личностно израстване. Това е Петя. Петя е момичето, което вярва безрезервно в Добротата. Готова съм на всичко за това да създавам нещо добро, да вдъхновявам хората около себе си и да ги карам да се усмихват. Няма по-голямо щастие за мен от това да правя другите щастливи. Така вярвам, че правим по-добър целия свят! Петя и д-р Христова винаги ще се припознават като едно и също момиче, което ще продължава да вярва в Добротата, да се бори да отстоява себе си и идеалите си!

2. Как стана така, че се насочи към медицината?

Моята огромна мечта беше да стана лекар. Не съм обмисляла нищо друго като възможност, макар безкрайно да обичам литературата. Обичам и изкуството, и науката. Смятам, че те се преплитат най-изящно в медицината. А изкуството да бъдеш лекар е красиво!

 

3. Би ли окуражила и други млади хора да изберат тази благородна, но и изключително трудна и отговорна професия? Доколкото зная, по-малката ти сестра – прекрасната и талантлива Анита, също иска да стане лекар. Случайност ли е това?

 

Разбира се, бих окуражила всеки, който го чувства със сърцето си, да избере медицината. Ако това е така, никога няма да сгреши това чувство. Изборът го прави самото сърце и няма връщане назад… Няма да бъде лесно, но си заслужава. Заслужава си заради удовлетворението от сбъдване на мечтата и безбройните хоризонти, към които отваря врати медицината.

Смятам, че това е причината и сестра ми, Анита, която макар да е доста по-различна от мен, също да мечтае да поеме по този път. Аз винаги ще я подкрепям в решенията, които взима, защото знам, че ще вложи цялото си сърце в това, което прави, а това е формулата на успеха.

4. Лесно ли е да бъдеш лекар тук и сега? Какво би искала да промениш, ако имаш тази възможност?

В никакъв случай не е лесно. Макар да съм в началото на своя професионален път, вече знам, че човек трябва да премине през много препятствия, за да достигне до своята мечта. Важно е е да не се отказва. А когато го иска достатъчно силно, съм убедена, че нищо няма да бъде пречка. Много бих искала да имам възможност да променя определени неща. Надявам се някой ден да мога да го направя.

От една страна, бих искала да има промяна във светоусещането на хората, които да притежават повече човечност при упражняване на тази невероятна професия.

От друга страна, бих желала лекарите да получават заслуженото уважение в обществото, както и по-добри условия на работа, за да не са принудени да търсят възможности за реализация в чужбина. Това е проблем, който е общоизвестен, но за съжаление на този етап няма ясна идея за неговото разрешаване. Така все повече колеги напускат страната след дипломирането си. Всеки човек трябва да се чувства мотивиран и спокоен за своето бъдеще, за да избере да го гради и тук, в нашата Родина. Смятам, че могат да се направят промени във връзка със закона за специализациите, които да предотвратят дългото чакане за започване на специализация, макар и за специалности, за които няма много желаещи. Това неминуемо води до демотивация у младите лекари, които очакват да започнат достойно своя професионален път. Смятам, че не трябва да се чувстваме задължени чрез обвързващи договори да останем в собствената си Родина, а условията да бъдат такива, че да искаме да останем в нея.

5. През последните години сме свидетели на някои изключително грозни прояви на агресия спрямо лекари и медицински специалисти. Как се оказахме в този капан и, което е по-важното, ще успеем ли да излезем от него? Какво би трябвало да се направи и промени според теб, за да няма подобни съобщения в новините?

Тези прояви винаги навяват у мен тъжни чувства. Те са изключително болезнени за всеки от нас, който е вложил сърцето си за сбъдването да тази своя мечта – да бъде лекар. Това показва, че някъде съществува изключително голям проблем. А този проблем има личностен и глобален характер. Да посягаш на хората, които се опитват да спасят живота ти е повече от престъпление. Но това безспорно е породено от липсата на уважение към съсловието и чувството за безнаказаност в нашата страна. Така стигаме до извода, че проблемът има доста широки мащаби и за разрешаването му са необходими сериозни промени, далеч извън пределите само на здравеопазването.

6. Коя е специалността, която си си избрала и с какво те спечели тя?
   Избрах да специализирам „Хранене и диететика“. Това е специалност, която смея да твърдя, че предстои да бъде разгърната и да се популяризира у нас. Тя се развива изключително динамично, а аз много обичам динамиката. Тази специалност ми дава възможност да обвързвам работата си с много други специалности чрез изучаването на храненето при различни физиологични и патологични състояния. Това е безкрайно интересно за мен и се съчетава с желанието ми за комбиниране на клинична и научна работа.

 

7. Какво е за теб успехът и в какво се изразява цената му? Има ли успех, към който трябва да се стремим „на всяка цена“?

Успехът за мен е чувството на удовлетворение от това, което правим. Усмивката на лицето в края на деня, колкото и тежък да е бил той. Успех е да знам, че съм помогнала на някого. И…отново стигаме до добротата в нашите взаимоотношения, която никога не трябва да се забравя. За добротата съм готова да платя всякаква цена. Тя винаги си заслужава, защото ни спасява и остава и след нас.

8. Пишеш чудесни стихове и вече имаш една издадена книга. Кога намираш време за това, какво те вдъхновява?

Поезията е най-красивата част от моя живот. За мен
Тя е щастие и смисъл. Вдъхновяват ме съвсем дребни неща от  ежедневието  – усмивки, цветя, Слънце, Луна. И Хора! Да, има много хора, които са вдъхновяващи и съм благодарна, че непрекъснато срещам нови такива. Хора, които заслужават не просто стих, а написване на книга в тяхна чест. Или цяла глава от живота ни. През 2017 г. издадох своята първа стихосбирка „Премълчана обич“, а сега все по-смело мечтая за издаване на втора и се надявам да се случи. Пиша във всяка свободна минута, а понякога сама си освобождавам време за това магическо удоволствие.  За един стих са ми необходими не повече от две-три минути, защото сърцето само написва тези думи с „перото на емоцията“. Аз му дължа тези няколко минути на ден, в които То да говори вместо мен.

9. Колко високи са мечтите ти, Петя, къде би искала да бъдеш след 10 години?

Мечтите ми са много високи. Понякога се изкачват над небесата, на осмото небе или отвъд представите ми. Но най-важното за мен е след 10 години да бъда още по-добър човек, по-добра версия на себе си. Искам да бъда в сърцето на повече хора като същото момиче, което мечтае и създава доброта!

10. През последните 2 години и половина пандемията КОВИД-19 внесе доста промени в живота ни. Смяташ ли, че всички ние – специалисти, институции, цялото общество, успяхме да научим урока си. Кои, според теб, са поуките, които всеки от нас трябва да си е направил?

КОВИД-19 дейсвително се опита да ни даде урок. Смятам, че успя. Една от основните поуки е, че не бива да забравяме, че утрешният ден крие неизвестност и трябва да влагаме усилията си в създаване на нещо красиво и добро тук и сега, защото после може да бъде прекалено късно.

11. За повечето хора лекарят буквално е някакъв магьосник, от когото очакваме да ни избави веднага от болката и страданието,  да ни върне здравето и усмивката. Как обаче сами можем да си помогнем. Грижим ли се достатъчно за духа и тялото си. Какви са твоите съвети към всички нас.

Грижата за здравето и работата на лекаря понякога наистина изглеждат магически. Изискват той добре да може да владее тази магия. Изкуството да бъдеш лекар!

Смятам, че в нашето ежедневие не е достатъчна грижата за духа и тялото. Трябва да ги „обгрижваме“ по-системно. Моят съвет по отношение на грижата за тялото е насърчаване на превенцията, защото тя е по-силното оръжие от терапията. От своя страна, духът изисква да бъде обгрижван ежедневно. Той може да бъде успешно „лекуван“ с „медикаменти“ като високи дози изкуство, красота, доброта и обич!

12. Любим девиз?

Животът е изкуство. Изкуството да искаш да създаваш доброта. И да можеш.

 

Разговорът проведе Радостина Александрова