История с продължение: за синовете на Арчибалд Кронин


Както бях обещала, днес публикувам кратък текст, посветен на двама от синовете на Арчибалд Кронин: Винсънт (роден през 1924 г.) и Патрик (роден през 1926 г.). За най-малкия  – Андрю  (роден през 1937 г.), не успях да открия почти нищо. Беше ми интересно да се поровя из достъпните документи, за да добавя още парченца към мозайката на този отличен лекар и талантлив разказвач на истории. Кои са неговите наследници, да видим.

Винсънт Кронин е роден на 24 май 1924 г. Той е британски историк и писател, добре известен с биографичните си книги за известни исторически личности – Луи XIV, Луи XVI и Мария-Антоанета, Катерина Велика, Наполеон, както и с книгите си за Ренесанса. Роден е в Тредегар, Монмутшир, но е на две години, когато семейството му се премества в Лондон. Получава образованието си в колежа Ампълфорт, след което на 16 годишна възраст постъпва в Харвард. Изучавал е древна история и философия в Харвард, Сорбоната, Тринити Колидж. Дипломира се в Оксфорд през 1947 г. По време на Втората световна война е лейтенант в Британската армия.

Започва професионалната си кариера в Лондон, но се премества във Франция, в семейното жилище на съпругата си Шантал дьо Роланд, дъщеря на граф дьо Роланд, с която сключват брак през 1949 г. По-голямата част от книгите му са посветени на  Франция и френския начин на живот.

Първата му книга – „Златната пчелна пита” (“The Golden Honeycomb”) (1954 г.), е увлекателна разходка из историята, нравите и природата на Сицилия. За да я напише, Винсънт Кронин прекарва 5 месеца в Сицилия, а произведението му и до днес се смята за незаменим „наръчник” за всички, които искат да посетят острова и да научат нещо повече за него.

По-късно Винсънт Кронин създава поредица от биографични книги за френски исторически личности, започвайки с портрета на Луи XIV (1964 г.). Кронин симпатизира на Луи XVI и Мария-Антоанета (1974 г.). За да напише книгата, той използва оригинални източници, които до този момент са оставали встрани от вниманието на изследователите – включително 227 нахапани от плъхове тетрадки на абат дьо Вери, намерени случайно зад един комин по време на реставрационни дейности. Винсънт Кронин вижда в Луи XVI  човек на Просвещението, съвестен реформатор, личност със серизни интереси в областта на науката и изкуствата. Противно на легендите, съпругата му Мария-Антоанета не е представена като несериозна и екстравагантна дама, а като личност със значително влияние върху изкуството и външната политика на страната. Според Кронин, нещастието на кралската двойка е в това, че са „живели на грешното място и по грешното време”.

Безспорно книгата, която му носи най-широко публично признание, е биографията на Наполеон Бонапарт, публикувана през 1971 г. Винсънт Кронин съзира в Наполеон „герой на своето време”, човек, „който се грижи повече за социалните подобрения у дома, отколкото за завоеванията в чужбина”. Като военен лидер, Наполеон е изобразен като жертва на обстоятелствата, като човек, който, дори когато е зает със завладяването на Европа, се вълнува основно от социалните несправедливости. Двете книги посветени на Ренесанса – 1967 и 1970 г., също получават много висока оценка.

Винсънт Кронин е удостоен е с наградите Richard Hillary (Ричард Хилари) и W.H. Heinemann (Хайнеман) през 1955 г. и наградата на фондация Рокфелер (Rockefeller Foundation) през 1958 г. Той е първият главен редактор на Companion Guides, член е на Кралското литературно дружество.

Подобно на баща си и братята си, Винсънт Кронин ревниво пази личния си живот от чужди погледи и избягва светлините на прожекторите.

Със съпругата му Шантал дьо Роланд са родители на пет деца. Умира на 25 януари 2011 г. в дома си в Марбея, Андалусия.

Патрик Кронин  е роден е на 1 септември 1926 г. в Лондон. Прекарва по-голямата част от професионалния си живот в Монреал, но е гражданин на света. Съдбата го дарява с победи и постижения, но го изправя и пред немалко сериозни изпитания. Подобно на братята си, той израства точно по времето, когато писателската кариера на Арчибалд Кронин процъфтява. Постъпвайки в училището-интернат, Патрик попада сред съученици, които вече познават много добре творчеството на баща му, но не и самия него. Това стимулира момчето да се бори, за да бъде забелязано и оценено заради собствените му способности.

В САЩ Патрик учи в Portsmouth Abey School Rhode Island, за да може на 16-годишна възраст да постъпи в Университета Принстън. Когато през 1943 г. САЩ се включват във Втората световна война, Патрик заминава за Канада, където се обучава в Кралските канадски военновъздушни сили във военната база Borden. Изпратен във Великобритания, той с очите си вижда ужаса на разрушенията, които семейството му е успяло да избегне, премествайки се в САЩ. Никога не участва в бойни действия, но е включен в  процеси на демилитаризиране и възстановяване. Връщайки се в САЩ, Патрик постъпва в Медицинския факултет на Университета МакГил. През един мразвит февруарски ден на 1953 г. среща секретарката Шърли (Сис) Робинсън, с която сключват брак през следващата година. Семейството има три деца – Дейвид, Даяна и Дафни.

Като кардиолог, д-р Патрик Кронин извършва не само клинична, но и преподавателска и изследователска дейност. Вярва, че занимавайки се с наука ще има възможност да помогне на много повече хора. По-късно става декан на Медицинския факултет и остава на този пост до 1977 г.

Независимо от останалите му професионални успехи, най-голямото постижение на д-р Патрик Кронин си остава работата му в развиващите се страни. Той работи с канадската агенция за международно развитие, участва в създаване на програми за обмен на студенти с Кения, Кувейт, Бахрейн, Катар, Етиопия, Пакистан и Тунис. През 1976 г. Негово Височество Ага хан, духовният водач на мюсюлманите исмаили, идва в Университета МакГил, за да се консултира във връзка с изграждане на здравни заведения в Танзания и Пакистан. Той е силно впечатлен от организационните качества на д-р Кронин и го наема за една година – договор, който впоследствие предподписват в течение на 15 години.

Патрик Кронин изживява тежко смъртта на баща си през 1981 г. Арчибалд Кронин е оставил на синовете си имот в Швейцария – къща с червени глинени плочки в средиземноморски стил с изглед към Женевското езеро, Монтрьо и Алпите. Патрик и съпругата му заминават за това място първоначално за 1 година, но остават там почти 27 години.  През 1988 г. подреденият живот на д-р Кронин се променя завинаги, след като дъщеря му Дафни получава тежка травма на гръбначния стълб по време на тренировка с националния конен отбор на Канада. „Това събитие оказа голямо влияние върху него, защото той по никакъв начин не можеше да го промени” – спомня си самата тя години по-късно.

Войната е попречила на Патрик Кронин да завърши Принстън – по чисто технически причини не е получил диплом за бакалавърската си степен поради това, че е британски, а не американски гражданин. Научавайки това, на 73-годишна възраст д-р Патрик Кронин наема апартамент в Ню Джърси, за да завърши образованието си. През 2000 г. получава бакалавърска степен – добиването й му отнема 52 години и 111 дни и е включена в Книгата на Гинес. На следващата година след дипломирането му, неговата внучка – Кристин, постъпва в Принстън.

Връщането му в колежа, за да завърши бакалавърското си образование, е продиктувано не само от желанието да поправи една „историческа грешка“. Патрик Кронин е станал свидетел на пагубния ефект на болестта на Алцхаймер върху майка му и, като лекар, е убеден, че  университетското обучение ще му помогне да поддържа мозъка си.

Последните години от живота си д-р Патрик Кронин прекарва със съпругата си в Швейцария. Умира на 13 януари 2007 г.  от пневмония.