Днес, 8 декември 2023 г., започваме да публикуваме серия от няколко последователни разговори със студенти в Медицинския университет в Пловдив, Тракийския университет в Стара Загора и СУ „Св. Климент Охридски“. Нарекли сме я „Да си студент в България“.

Кои са и какви са днешните български студенти, как са избрали своята специалност,  какво ги вдъхновява, колко високи са мечтите им, в какво откриват щастието, за какво им стига и не им стига времето и какво биха променили в системата на образованието.

 

Първият ни гост е Пламен Пенчев, 4 курс студент по медицина в Медицинския университет в Пловдив.   Убедена съм, че разговорът с него няма да Ви остави безразлични.

Пламен не се притеснява за говори за трудното си детство и нелесните години в гимназията, нито за дръзката си мечта да стане един от най-добрите неврохирурзи и да създаде школа от отлично подготвени специалисти, които след това да обучат новите поколения лекари в тази област. Планира да специализира в Германия, но желанието му е после да се върне у нас. Убеден е, че България ще има нужда от лекари като него, готови да внесат свежа струя и редица благотворни промени в системата. Животът не го е галил с пухено перо, но го е научил да разчита само на себе си и да се бори, да цени труда и парите, да уважава околните независимо от поста и материалното им положение, да бъде благодарен за нещата, които има и на хората, подали му ръка.

Определя себе си като амбициозен, упорит и целеустремен човек, и наистина е такъв. Независимо от изключителната си натовареност с лекции и упражнения, Пламен намира време за наука и ускорено изучава немски език.  Съосновател, председател и ментор е на Български студентски клуб по невронауки „Неврологика“ заедно с д-р Петър-Преслав Петров; рецензент е към „Open Access Macedonian Journal of Medical Sciences“ и вече е подготвил 10 рецензии за това списание; активно се включва в различни научни форуми,  като броят на изнесените от него доклади до момента е 23; съавтор е на 10 публикувани статии. Има награди от 4 международни конгреси и конференции, неотдавна беше отличен с първо място на Световна конференция по травматология в Лондон, където е бил един от петимата студенти по медицина, поканени да вземат участие.

Вярва, че когато човек е упорит, съдбата му помага да сбъдне мечтите си. Убеден е, че само добрият човек може да бъде добър лекар.

 

 

 

 

1. Ако трябва да се определиш само с три думи, кои биха били те?

Ако трябваше да се определя само с три думи, бих използвал амбициозен, упорит и целеустремен. Израснах в много трудна битова среда, без реална подкрепа от родителите ми. Баща ми злоупотребяваше с алкохола и имаше много бързи кредити, а майка ми ме беше изоставила. Нямах с кого да споделям и бях подиграван от връстниците си заради ниското ми материално положение. Поради този факт се наложи да порасна бързо и да се възпитам сам. През годините, в които бях ученик в гимназията, работих на автомивки и миех витрините на магазини, за да мога да си позволя да имам 2 лв всеки ден за закуска, а за кафета и излизания със съученици можех само да си мечтая. Преди да завърша гимназия съучениците ми разбраха, че искам да кандидатствам медицина и подигравките станаха още по-големи. Казаха ми, че само мога да си мечтая да ме приемат. Абитуриентският ми бал стана възможен благодарение на благотворителна кампания, организирана от Симона Красева, за което много й благодаря. След това работих на морето без почивен ден, по 16 часа на ден. Така събрах нужната сума за частни уроци по биология и химия и се преместих да живея в Пловдив, тъй като тогава си имах приятелка там, а и исках да започна на чисто и да се отскубна от токсичната среда в родния ми град. През тази една година, в която ходех на частни уроци, работех в хотели и ресторанти като барман или сервитьор и накрая, след много учене, ме приеха да уча медицина в Медицинския университет в Пловдив с оценка 6.00 на изпита по биология и 5.31 на изпита по химия. Бях приет специалност „медицина“ също така и в Медицинския университет в Плевен както и в Тракийския университет в Стара Загора. Избрах Пловдив, защото много харесвам града.

2. Кога, как и защо избра медицината за своя съдба?

Още от малък медицината е в моята кръв. Моята баба беше медицинска сестра в хирургично отделение, а дядо ми беше рентгенов лаборант. Не съм имал други връзки с медицината и нямам родители лекари, съответно ще бъда първият лекар в нашия род. От ранна детска възраст баба ми ме водеше с нея докато е нощна смяна и ми беше много интересно. Запознах се с лекари и това още повече ми увеличи страстта ми към тази специалност. Играех на компютъра постоянно игри – симулатори на някакви операции. Даже първата ми „операция“ беше за смяна на колянна става. Също, използвах слушалките на баба ми и си преслушвах играчките, а когато станах 4 клас започнах да колекционирам поредицата от списания „Човешкото тяло“ и ги четях с голямо удоволствие. И, покрай всичките тези фактори, винаги знаех, че искам да стана хирург.

3. Колко високи са мечтите ти?

Бих казал безкрайни дори. Бих искал да специализирам неврохирургия в Германия и да защитя докторантура там, защото според мен в западните страни медицината е на много високо ниво и имат необходимата апаратура за всякакъв вид интервенции. По време на специализацията си искам да науча испански език и след това да започна да уча четвърти чужд език, може би френски. След като взема специалност, искам да се прибера в град Пловдив, защото България има нужда от „западни“ специалисти, които да основоположат и въведат западния начин на работа и западен тип на мислене и манталитет. Следващата стъпка в моите мечти е да стана асистент в Медицински университет Пловдив и с времето, да стана професор, шеф катедра и началник клиника, а някой ден републикански консултант по неврохирургия и дай Боже и ректор на университета. Искам да създам академия по неврохирургия за студентите, които имат интерес към тази специалност, за да могат да са подготвени за специализацията и по време на нея на много по-високо ниво и за да не се налага да ходят до Германия. Също искам да създам кръжоци за научна дейност, в които ще обучавам студенти как се пишат статии, рецензии и доклади за конференции. Искам да бъда ментор на тези студенти и техен гръб, защото за мен младите трябва да имат гръб. Особено студенти, които нямат родители лекари, защото често са дескриминирани, тъй като нямат потекло и връзки. А като професор, думата ми ще има тежест и ще заставам зад такива студенти като мен, които нямат корени, но са решили да успеят. Когато съм заможен някой ден, искам да давам стипендии на студенти и ученици в неравностойно положение, защото знам какво е да имаш гладен стомах и да нямаш 1 стотинка в джоба.

4. Как минава една твоя седмица? За какво не ти остава време?

Седмицата ми минава доста скучно бих казал. След лекции и упражнения се прибирам в общежитието и след като си почина малко се залавям със задачите си, а именно да уча по немски, тъй като ходя на курсове през събота и неделя в LinguaMundi. След това си научавам материала за следващия ден и времето което ми остане го използвам, за да чета гайдлайни и поведение при заболявания в неврохирургията. Аз спазвам принципа на evidence-based medicine, т.е медицина базирана на доказателства. След това работя с моите колеги от Български студентски клуб по невронауки „Неврологика“, на който съм председател и съосновател. Преди да си легна гледам операции в ютюб и различни достъпи и хирургични техники при спинална (гръбначна) и краниална хирургия. Нямам време да ходя по купони и да излизам, защото науката изисква постоянство и жертви, а неврохирург, още повече професор, не се става с купони.

5. Въпреки огромната си натовареност с лекции и упражнения, ти намираш време да се занимаваш и с наука. Разкажи ни малко повече за това, което правите с твоите колеги.

От началото на 2 курс исках да се занимавам с научна дейност. Отидох при моя ментор д-р Петър-Преслав Петров, който е асистент в катедра „Анатомия, хистология и ембриология“ в Медицински университет Пловдив и му казах: „Доктор Петров, искам да ставам неврохирург и да работим заедно“. След много изпитвания, аз се доказах в неговите очи и започнахме да пишем статии заедно с изявени неврохирурзи от Пловдив, Варна, София и Бургас, които освен клинични длъжности, заемат и академични длъжности на главни асистенти и доценти в съответните катедри на университетите. Д-р Петров от тогава до сега винаги е бил до мен и му благодаря за всичко. От 2 курс започнах също да изнасям доклади по неврохирургия. Първият ми доклад беше на Международна конференция по неврохирургия на о-в Крит, Гърция, с ментор д-р Михаил Калнев, дм и доклад на тема: „ Интракраниална невроентерална киста“. След това участвах с устен доклад на международни конференции в Румъния, Португалия, Полша, Македония и в България, на които даже съм печелил награди за най-добър доклад. В Македония спечелих 4 място и един от хабилитираните лица от журито ми предложи да стана рецензент по неврохирургия  в неговото списание, а именно – „Open Access Macedonian Journal of Medical Sciences“. Общия брой на изнесените ми доклади до момента е 23, имам 10 публикувани статии в списания и 10 рецензии по неврохирургия. През март 2023 с д-р Петров заедно основахме Български студентски клуб по невронауки „Неврологика“, чиято цел е да насочи вниманието на студентите към научната дейност още от ранните етапи на обучението и да се научат да пишат статии и да презентират доклади на конференции. Бих искал за всичко да благодаря на моите ментори: д-р Петър-Преслав Петров; д-р Едвин Васви; д-р Михаил Калнев, дм; доц. д-р Богомил Илиев, дм; д-р Светослав Тодоров; д-р Стефан Бурев и проф. Салийм Абдулрауф.

6. Наскоро спечели второ място на международен конгрес в Плевен, след това участва в научен форум в Лондон. Моля те да разкажеш малко повече за тези успехи.

С моя клуб по невронауки „Неврологика“ участвахме на 4 конгреса този семестър, като общият брой на изнесените доклади достигна 10. Международният конгрес в гр. Плевен – „XX International Medical Scientific Conference for Students and Young Doctors“, се организира от Медицинския университет в Плевен ежегодно и може би е един от най-добрите конгреси за студенти и млади лекари в България. През 2022 година участвах с доклад на същия конгрес и спечелих 2 място в секция „Неврохирургия, неврология и психиатрия“. Тази година за мой късмет отново спечелих 2 място в същата секция на Конгреса с устен доклад на тема: “Complex cranial reconstruction following calvarial and dural destruction by basal cell carcinoma: a case report” с ментори доц. д-р Богомил Илиев, дм и д-р Петър-Преслав Петров. Бих искал да изкажа благодарност на Организационния комитет за шанса да представим Клуба на Конгреса и за това, че са наши партньори. Също така бих искал да изкажа прекрасните си впечатления от Ректора на Медицинския университет в Плевен, а именно проф. д-р Добромир Димитров, дм. Няма да забравя как той сам дойде при мен да се запознаем и ми стисна ръката. За мен той е лекар и човек на място, адски земен и човечен. В очите му виждах добротата и гордостта с всичките тези млади хора и това ми изпълваше душата. Колкото до конгреса в Лондон, става дума за Световната конференция по травматология и може би това е най-големият ми успех до сега в живота. Първоначално бях разбрал, че одобряват 10 студенти по медицина от цял свят, които да изнесат докладите си на този форум. На самия конгрес разбрах даже, че реално одобрените делегати са 5 от цял свят и аз имам честта да бъда един от тях. Като един от тези пет души от цял свят и единствен делегат от България, знаех, че това е голяма отговорност и нямам право на грешки. Знаех, че трябва да представя България и Медицинския университет в Пловдив на ниво. Представих постер на тема: “Epidemiology of traumatic brain injuries and spinal injuries in pediatric patients: analyzing the prevalence of TBIs and SCIs in children, the most common causes and indentifying trends for a period of 1 year”, с ментори д-р Светослав Тодоров, който е заместник-директор на УМБАЛ „Бургас“, д-р Петър-Преслав Петров и д-р Златко Кироваков. И спечелих 1 място за най-добър доклад. Когато ми произнесоха името пред толкова много участници от цял свят, първоначално не можех да повярвам, че аз, на 23 години, съм победител. Досега не бях печелил 1 място и мисълта, че това се случва на конгрес на световно ниво ме побъркваше от щастие. Тази награда не е само моя. Имах шанса да съчетая полезното с приятното и да разгледам красотата на Лондон, а в същото време да науча много от конгреса. Така че, със сигурност цял живот ще помня този конгрес.

7. С какво те плени неврохирургията, към която си се устремил?

Докато бях кандидат-студент се запалих много по нервната система, по това колко е комплексна и различна от останалите системи в човешкия организъм и реших да стана неврохирург. През 1 и 2 курс доброволствах в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Георги“ и гледах операции. В момента обаче нямам възможност да го правя, защото всичките ми упражнения са сутринта. Неврохирургията е още млада специалност и мозъкът е единственият неизучен напълно орган. Това, което ме привлича в неврохирургията, са адреналинът, сложността на операциите, тяхната продължителност. А самият факт да имаш шанса да оперираш мозъка на пациент, да оперираш това, което ни прави хора, което контролира всичко в нас, за мен лично си е призвание.  Затова ще дам всичко от себе си, за да стана един от най-добрите неврохирурзи и да давам най-доброто на пациентите си. Защото всеки пациент е различен и според мен на него не трябва да се гледа като на поредния клиничен случай, а като на човек, който е най-скъпото за неговите близки  и на когото е нужна както медицинска подкрепа, така и морална. Защото за пациентите лекарите са единствената им надежда понякога. Лично за мен само добрият човек може да бъде добър лекар.

8. В Медицинския факултет със сигурност учебниците са много дебели, а изпитите – тежки. Но какво успя да научиш извън задължителния курс на обучение и класната стая? Най-важните уроци на живота за теб?

Най-важните уроци извън университета за мен са, че винаги трябва да бъдем добри хора и да уважаваме и помагаме на всекиго. Както казах, израснах в бедно семейство и това ме научи да ценя парите и да се науча на труд. Няма да забравя, когато през 1 и в началото на 2 курс доброволствах в COVID отделението на Св „Каридад“ и УМБАЛ „Св. Георги“, трябваше да си карам рождения ден на работа, тъй като бях нощна смяна. Имаше една санитарка – Ани Шопова, на която преди седмица бях споменал, че ще съм нощна смяна на рождения си ден и, когато той дойде,  тя ми подари блуза и ми даде 20лв. Този ден и жест няма да ги забравя никога, ще ги помня цял живот. Защото тя може би беше само една санитарка, но ме направи най-щастливия човек; защото тогава за първи път получих подарък за рождения си ден и тя за мен беше най-прекрасният човек. Това ме научи да ценя всички професии. Както в една операционна, хирургът-оператор е нищо без асистент, анестезиолог, операционна сестра и санитар, така и лекарите са нищо без медицинските сестри и санитарите. Научих, че човек трябва да прекарва повече време с близките си, защото наскоро загубих баща си от рак и съжалявам до ден днешен, че не съм прекарвал повече време с него. Научих, че човек трябва да оценява каквото има, защото днес го имаш, а утре може да го нямаш. Последният важен урок е, че изпитанията, през които преминах в гимназията ме научиха да ценя парите и да съм благодарен в момента, че имам храна, която да ям, топла вода с която да се изкъпя, пари да си купя нови дрехи и легло с чисти чаршафи и  топли одеяла, на които да спя, защото преди го нямах. Всичко това дължа на семейство „Радеви“, които ми подсигуряват стипендия, сдружение „Лечение на ковид-19 с реконвалесцентна плазма“ с председатели д-р Павлина Михайлова и проф. Чавдар Ботев, д-р Петко Загорчев, д-р Андрей Велев и д-р Петър-Преслав Петров, както и на университетски стипендии “Round Table” Пловдив,  които на 1 ноември 2022 г. ме наградиха със стипендията „Димитър Анастасов“ от 3 хиляди лева за най-изявен студент, чрез която си плащам курсовете по немски.

9. Какво са за теб щастието и успехът? Има ли рецепта за тях и кой може да ни я напише?

Щастието за мен се крие в малките неща. Аз ще се чувствам щастлив и успешен ако някой ден оставя нещо на следващите поколения, ако знам, че съм оставил поколение обучени неврохирурзи, които ще си предават знанията на следващите поколения. Някой ден ще съм щастлив, ако помагам на студенти и хора в неравностойно положение и ако осигуря на моята бъдеща съпруга и деца добър стандарт на живот и най-вече родителска подкрепа и по-точно материална и психологична, такава каквато аз нямах. Ще бъда щастлив, ако имам покрив над главата си, любяща съпруга, прекрасни деца и верни приятели. Рецептата за успеха според мен е строго индивидуална и няма някакъв шаблон. Всеки човек има негови различни мечти и според мен всеки трябва да ги преследва до последния край и никога да не се отказва, защото винаги има светлина в тунела. Аз съм живият пример, че нещата винаги се случват, ако човек не се отказва и си преследва мечтите. Когато човек е упорит, съдбата му помага да сбъдне мечтите си. Затова, дори когато положението е много черно и изглежда безнадеждно, дори да паднем, винаги трябва да станем, да се изтупаме и да продължим напред до крайната цел.

10. Наближава студентският празник, какво ще пожелаеш на колегите и преподавателите си? Какво е за теб 8 декември?

            Честно казано не знам как да отговоря на този въпрос, тъй като никога не съм празнувал 8 декември. За мен лично е ден като ден, тъй като в главата ми е само неврохирургия и статии. Но на колегите,  които го празнуват, им пожелавам весело изкарване на празника с близките им приятели. На преподавателите ми, които го празнуват, им желая също весело прекарване, защото това не е празник само за настоящите студенти, но и за всички бивши студенти. Желая на всички настоящи и бивши студенти много здраве, щастие, късмет, любов и весело прекарване на 8 декември и коледните и новогодишни празници.

11. Ако имаш възможност, какво би променил в системата на образование у нас? Кои са трите ти желания към златната рибка в това отношение? Впрочем, на нея ли трябва да разчитаме?

Главното което бих променил е да се въведе задължително продължаващо обучение на лекарите, както и явяване отново на изпит за проверка на знанията на всеки 2 години. Също бих въвел лекарите да са задължени да лекуват във всяка болница по гайдлайни и протоколи, които са публикувани в световната база данни, като Pubmed, Scopus, Web of Science и др. Трябва във всяка болница всеки петък след работно време лекар да изнася презентация на ротационен принцип на всичките други лекари в отделението/клиниката за най-новите гайдлайни и методи на лечение на определено заболяване. Трябва да се прилага медицина базирана на доказателства, за да дадем най-доброто на пациентите. Всички лекари трябва да ходят задължително на конгреси и да четат статии от световната база данни, за да са запознати с най-новите методи и стратегии на лечение. Лекарите според мен трябва да знаят западни езици, всеки ден да си обогатяват знанията, като четат статии в Pubmed, Scopus, Web of Science и др, да посещават ежегодно конгреси и курсове в чужбина и да лекуват ПО ГАЙДЛАЙН, а не НА БАЗА ОПИТ. Трябва също да се въведат задължителни контролни прегледи и масови скрининги за превенция на заболявания, най-вече онкологични, както и да се обучава населението на елементарна медицинска култура и да се стимулира ваксинирането срещу заболявания. По отношение на Медицинските университети, според мен е редно да има някакво парично възнаграждение за студентите, които се занимават с наука, пишат статии и презентират на конгреси, защото науката е голямо нещо. Хубаво е да се въведе за изявени студенти, които пишат статии и печелят награди на конференции, да не плащат семестриални такси и/или да се осигури ежемесечна стипендия за сметка на Университета, защото науката изисква средства, време и отдаденост. Хубаво е да се обучават студентите как да пишат статии и да разчитат статии и проучвания, да се учат да лекуват въз основа на медицина, базирана на доказателства, а не на учебници от 90-те години. Трябва да се стимулират и нахъсват студентите да участват на конгреси и да изнасят доклади. Студентите в неравностойно положение не трябва да плащат семестриални такси както и наем за общежитие. Също бих искал конкурсите за специализация в България да бъдат честни, а не да са на принципа на шуро баджанащина и колегите, които нямат родители лекари, да имат реален шанс, а не да трябва да доброволстват години наред, за да ги вземат на специализация. Трябва да бъде сменен манталитетът и да се спазва западният манталитет, т.е старите лекари да си предават знанията на младите и да им помагат, а не да ги приемат за заплаха и да не ги учат. Трябва старите лекари да нахъсват младите да се развиват и винаги да бъдат до тях, защото в сегашното положение в България е по-скоро колене и бесене срещу младите лекари. Всички медицински работници заслужават достойно заплащане, като за мен стартовата заплата на лекар-специализант трябва да бъде 4 хиляди лева  поне и всяка година да се вдига, а на лекар със специалност 10 хиляди лева. Сестрите да започват от 3 хиляди лв поне, а санитарите от 2 хиляди лв. Медицината е призвание, но всеки труд трябва да бъде заплатен достойно.

12. Любим девиз?

„Да бъдеш човек означава да бъдеш борец“ – Гьоте

 

 

Радостина Александрова