Коксакивирусите са открити за пръв път в град Coxsackie, разположен на юг от Олбъни в Ню Йорк, което дава наименованието им.
Те принадлежат към групата на ентеровирусите (от сем. Picornaviridae) – РНК съдържащи вируси, които причиняват над 1 милиард случая годишно. Познати са два основни типа коксакивируси (А и В), но те имат разновидности, които може да се различават по своята болестотворност. Разпространяват се чрез въздушно капков и по фекално-орален път. Коксакивирусните инфекции се срещат най-често при малки деца, обикновено през лятото и есента. Повечето от тях са леки и може дори да не причинят симптоми. Коксакивирусите се свързват с повишена температура, обрив, възпалено гърло, главоболие, болки в ставите, диария. Може да предизвикат херпангина (температура, болки в гърлото и малки, нежни мехури в устата) или болестта ръка- крак-уста (малки, нежни мехури и червени петна по дланите, стъпалата на краката и в устата), а някои от тях и конюнктивити. Обривът може да наподоби този при изгаряне от слънце, но кожата не се лющи.
Инкубационният период е 1-2 до 5 дена. Хората са най-заразни през първата седмица на заболяването, но отделянето на вирус може да продължи и след това. Повечето случаи на коксакивирусна инфекция са неусложнени и отзвучават в рамките на около седмица. Болките в гърлото може да създадат проблем, ако попречат на детето да приема течности и да се храни.
Няма специфично лечение или ваксина, антибиотиците не са ефективни, тъй като става дума за вирусна инфекция. Лекарите ще препоръчват подходящо симпоматично лечение. Уязвими към по-тежко протичане са бебета и хора с компрометирана имунна система.
Макар и рядко, инфекцията с коксакивируси може да доведе до сериозни усложнения от страна на мозъка (менингит), сърцето (миоперикардит) и др.
Коксакивирусите: какво се крие зад екзотичното им наименование
