Когато лечението беше като в приказките (Откъс от публикация, посветена на медицината по времето на Галилео Галилей)


В много отношения лечението през XVII век напомня приказките от детството ни. Употребяват се прахове, за които се твърди, че съдържат странни компоненти, като рог от митичния еднорог и камък безоар (придобил отново известност в книгите за Хари Потър на Дж. К. Роулинг), за който се вярва, че са сълзите на омагьосан елен, превърнат в камък; пиявици, бели дробове на лисица (при астма); паяжини; лястовичи гнезда. Черепи на екзекутирани престъпници също са много търсени съставки. Използват се и редица растения, сред които напръстник и бяла ружа. Някои от тях са внесени в Европа от далечни земи.

Нека направим малка разходка назад във времето и надникнем в спалнята на крал Чарлз II, за да видим какво лечение е получил, когато на 2 февруари 1685 г. се събужда с усещането, че е болен. Става дума за най-добрите медицински грижи, които епохата може да осигури. Кралският бръснар, който е дошъл да го обръсне, вместо това бързо му пуска кръв. Извиканите веднага придворни лекари-хирурзи „скарифицират“ Чарлз (т.е. правят дълбоки драскотини върху тялото му), за да изтеглят още кръв от него. След това пристъпват към очистване на тялото му. Правят го с помощта на еметик от антимон, за да прогонят нечистотиите от единия край на кралската особа, последвано от поредица от клизми, за да ги премахнат и от другия. Косата на краля е отрязана и върху скалпа му е нанесено средство против мехури.  Другаде по тялото му е използван нажежен инструмент за обгаряне… Кралските терапевти му предписват рядко и скъпо лекарство, получено от „череп на човек, който никога не е бил погребан, счукан на прах и даван вътрешно“, заедно с друг изпитан лек от натрошени камък безоар. Въпреки лечението или може би точно заради него,  Чарлз II не преживява болестта и умира 4 дена по-късно (Aronson, Heneghan, 2018;  https://www.washingtonpost.com/archive/lifestyle/2004/11/30/the-worst-medicine/9353048a-4cd7-4b2e-b254-b8eb3fa0dbff/)

Суеверия по онова време

Някои жени, които лекували хора с билки и отвари, били обявявани за вещици и умъртвени чрез обесване, удавяне или изгаряне (De Angelis, 2019). Според друго вярване кралят на Великобритания имал властта да лекува хората от „Злото на краля“ – това е името, с което е била известна скрофулата (туберкулозата). Кралят давал „Кралското докосване“ на шията на страдащия или златна монета. Този обичай датира от времето на Едуард Изповедника. Предполага се, че Чарлз II е докосвал средно по 4000 души годишно (Krugman, Chorba, 2022). С това списъкът на суеверията далеч не се изчерпва.

Използвана литература

Aronson, J.K. and C. Heneghan, C. 2018. The death of King Charles II. Centre for evidence-based medicine, University of Oxford, https://www.cebm.ox.ac.uk/news/views/the-death-of-king-charles-ii

De Angelis, L. 2019. Witch Hunting in 16th and 17th Century England. // The Histories, 8(1).

Krugman, J. and T. Chorba. 2022. When a Touch of Gold Was Used to Heal the King’s Evil. // Emerg. Infect. Dis., 28(3), 765–767.

https://www.washingtonpost.com/archive/lifestyle/2004/11/30/the-worst-medicine/9