Проф. Радостина Стоянова от Института по обща и неорганична химия – Българска академия на науките (ИОНХ-БАН) е поредният блестящ учен, който представяме в рубриката „Жените в науката“.

Проф. Радостина Стоянова е завършила паралелка с профил „Химия“ в Националната природо-математическа гимназия „Акад. Л. Чакалов“, след което специалността „Неорганична химия“ в Химическия факултет (днес Факултет по химия и фармация“) на СУ „Св. Кл. Охридски“.

Дисертационният й труд е подготвен и защитен в ИОНХ-БАН, където е избрана за професор през 2012 година. Специализирала е в Германия (в Геоинститута в град Байройт и в Университета в град Марбург) и в Испания (в Университета в град Кордоба). Била е гостуващ професор в град Бордо във Франция.

Автор е на над 200 публикации, цитирани повече от 4250 пъти. Ръководител е на 9 докторанти и е научен консултант на други 4.  Ментор е на специализанти от Университета в гр. Кордоба в Испания.  

Въвела е ново направление в ИОНХ-БАН – Химия на материали за съхранение на енергия и е създател на научна група по химия на електродни материали, включваща общо 16 учени. 

Ръководила е над 20 проекта с национално  и европейско  финансиране, автор е на патент за термоелектрични материали.

През 2018 г.  е удостоена е с наградата „Питагор“ за утвърден учен в областта на природните и инженерни науки и е сред първите топ 2% в класацията за водещи световни учени на Станфордския университет в област „Енергия“. Заместник редактор е на авторитетното международно списание “Chemical Engineering Journal” на издателство „Elsevier“ и е била гост-редактор на списание “Journal of Materials Science”.

Била е заместник директор на ИОНХ в периода 2012-2020 г., а от 2020 г. е негов директор. Ръководител е на Лаборатория „Интерметалиди и интеркалационни съединения“ от 2016 г.

Изключително фин и деликатен човек, проф. Стоянова е от хората, които нямат навика да парадират с титли и позиции, но както сами се убедихте, е изявен специалист с международно признание и тежест и е част от националното духовно богатство на страната ни. 

Убедена е, че без любопитство, всеотдайност и отдаденост успехи в науката не могат да се постигнат, защото, когато искаш да докажеш нова идея няма разлика между ден и нощ. Вярва, че е важно да умеем да споделяме щастието, нещастието и успеха.  Възвръща силите си и намира вдъхновение в света на сюрреализма и класическата музика.

Професионалната биография на проф. Радостина Стоянова далеч не се изчерпва с посочените данни, но ние ще спрем тук, за да дадем думата на самата нея.

1. Има ли нужда от ден, посветен на жените в науката? Защо?

– Струва ми се, че не необходимо да има такъв ден. Научната дейност изисква да има учени, независимо от техния пол, раса и други квалификации. По-скоро бих предложила да има ден на учените.

2. В какво е за Вас магията на науката и как и защо се насочихте към нея?

– Магията на науката се крие във всекидневните предизвикателства и липсата на еднообразна работа. Без любопитство, всеотдайност и отдаденост успехи в науката не могат да се постигнат. Аз се насочих към науката, и по-специално към химията, заради желанието ми да се вникне там, където другите не успяват. От друга страна, химията е атрактивна наука, която спомага да се разберат свойствата на веществата и да се насочат тези познания при решаване на глобалните предизвикателства свързани с енергията и околната среда.

3. Как бихте обяснили това, което правите на едно петгодишно дете?

– Трудна е тази задача. Но да опитам – аз играя с кубчета, които подреждам в говорещи кутии. След като подредя кубчетата, кутията ми казва – извади малките кубчета без да ме разваляш и аз го правя. След това, кутията продължава – сега добави по-големи кубчета като ме запазиш цяла. Сега на научен език – занимавам се с химия на твърдото тяло. Познанията в тази област са в основата на създаването на литиево-йонните батерии – благодарение на специфичните структури на някои оксиди е възможно литиевите йони да се вмъкват и екстрахират от тях многократно без да се променя структурната им рамка. Предизвикателството е литият, който е скъп и рядко разпространен елемент, да бъде заменен с натрий – евтин и широко разпространен. Това са натриево-йонните батерии, които се считат, че са подходящи за съхранение на енерия от възобновяеми източници.

4. Айзък Азимов казва, че „науката събира знания по-бързо, отколкото обществото събира мъдрост“. Съгласна ли сте с тази негова мисъл? Как да популяризираме науката така, че да не се „губим в превода“? Възможно ли е това въобще?

– Учените от различни области на науката бързо събират знания, но малцина са тези, които успяват да ги осмислят и свържат по-между им. Така се създават нови модели, подходи и теории. Същите процеси протичат и в обществото – в наши дни то е затрупано от информация, но нейното осмисляне и „преработване“ се губи. Тук е ролята на учените, които последователно да разкриват „красотата“ на науката без да избягват противоречивите мнения. Ако този научен подход за дискусии се усвои още от началното образование, то популяризирането на науката ще е лесен процес. Защото за популяризирането на науката са необходими както популяризатори, така и среда, която да се интересува от тези въпроси.

5. Как преминава един обикновен Ваш работен ден?

– В научната дейност трудно може да се дефинира понятието „работен ден“. Когато искаш да докажеш нова идея няма разлика между ден и нощ. Научните занимания изискват пълно отдаване.

6. Какво Ви вдъхновява? Какво Ви дава сили да продължите, когато се чувствате разколебана, уморена или тъжна? Как презареждате батериите?

– Независимо, че се занимавам с природни науки, това което ме вдъхновява е изобразителното изкуство и преди всичко картини на сюрреалисти.  Попадайки в света на сюрреализма и на класическата музика, мога с удоволствие да възвърна силите си. В трудни за мен моменти, това, което ме води, е всеотдайността и отдадеността ми към науката.

7. Личностите, изиграли важна роля в развитието Ви като учен

– Академичният ми път е тясно преплетен с моя осъзнат живот. Отначало исках да бъда археолог, но в седми клас, благодарение на учителката си по химия г-жа Звездева от 48-мо основно училище „Йосиф Ковачев“, се насочих към химията. Образованието си по химия продължих в Националната природо-математическа гимназия „Акад. Л. Чакалов“, профил „химия“, а след това – във Факултета по химия и фармация на Софийски университет, където през 1985 г. защитих магистратура по неорганична и аналитична химия. Факултетът за мен е свято място, защото имах възможността да се запозная с уникални личности-учени, както и имах свободата да работя като кръжочник от 2-ри курс по избрани от мен теми. За това благодаря на доц. Румяна Дафинова. Кръжочната си дейност продължих в Института по обща и неорганична химия, където защитих докторска дисертация през 1992 г. с ръководител доц. Симеон Ангелов. От тогава до сега, работя в този Институт, като днес дори съм директор. Най-значимите ми постижения тук са свързани с разработването на нови електродни материали за литиево- и натриево-йонни батерии, които са резултат от съвместната ни и всеотдайна дейност с проф. Екатерина Жечева (ИОНХ-БАН). Надявам се, че аз продължавам да се развивам като учен и сега, за което допринасят моите колеги и докторанти.

8. Наполовина пълна или наполовина празна е чашата на науката тук и сега? Коя е движещата сила на прогреса в науката?

– Като цяло съм оптимист. Затова предпочитам науката да я сравним с наполовина пълна чаша. Това, което липсва за да напълним чашата е научен мениджмънт и съгласуване в дейностите между различните научни организации в страната.

9. Каква е според Вас формула на успеха? А на щастието? Има ли равенство между двете?

– За разлика от химията, не мога да дам формули за успеха или щастието – две понятия, които са различни. Например, научният път е сложен и дълъг – той започва с формулиране на ясна идея, продължава с доказване на тази идея и завършва с налагане на тази идея в научната общност. Преодоляването на всяко препятствие по пътя носи несъмнено щастие и удовлетворение, независимо че може да спрем в началото. Успехът е да стигнем до края на пътя, но дали ще сме щастливи – зависи от нас.  Все пак, важно е да умеем да споделяме щастието, нещастието и успеха.

Радостина Александрова