Медицинското училище в Харвард, 60те години на миналия век. Цари неповторимата работна атмосфера, в която млади хора жадно попиват всяка изречена от професорите дума и се надпреварват с времето, за да усвоят огромното количество информация скрита между кориците на дебели учебници. Низ от безкрайни тестове и изпити.
По време на 4-годишното следване един от тях успява да напише 7 романа (за единия от тях – „Случай на нужда“, издаден под псевдоним, получава наградата „Едгар Алън По), да създаде 1 филм, още няколко ръкописа и сценария и провокативна книга с нехудожествена литература за състоянието на американските болници, която публикува веднага след завършването си. Дипломира се успешно като лекар, макар никога след това да не работи като такъв. Преди това с отличие е придобил бакалавърска степен по Биологична антропология, отново в Харвард. През 1969 г., още докато е студент по медицина, излиза романът, който го превръща в сензация в света на литературата и поставя началото на един нов жанр – т.нар. техно трилър. Сигурна съм, че познахте, заглавието на романа е „Щамът Андромеда“.
Майкъл Крайтън (1942-2008) – един от най-успешните писатели на своето време. Автор на романи с динамичен и предизвикателен сюжет, които читателят поглъща на един дъх и няма сили да остави преди да стигне до края им. Преведени са на 38 езика, продадени са в над 200 милиона копия. Броят на филмираните е 13, а екранизацията на „Джурасик парк“ е един от най-впечатляващите блокбастъри в историята на киното. Майкъл Крайтън успешно се изявява и като режисьор. Създател е и на едно от най-гледаните телевизионни предавания – „Спешна помощ“, което събира пред телевизора милиони зрители 1994 г. до 2009 г. В най-ранна възраст съзира невероятния потенциал на компютрите и не спира да ги използва, още в годините, когато това далеч не е обичайна практика.
Сред творбите му са „Големият влаков обир“ (The Great Train Robbery” – 1975), „Конго“ (“Kongo” – 1980), „Сфера“ (“Sphere” – 1987), „Джурасик парк“ (“Jurassic park” – 1990), „Изгряващо слънце“ (“Rising Sun” – 1993), „Въздушна клопка“ (“Airframe” – 1996), „Фатален срок“ (Timeline” – 1998), „Жертвата“ (Pray” – 2002), „Разкриване“ (“Disclosure” – 1994), „Състояние на страх“ (State of Fair” – 2004). Преподавал е курсове по антропология в Кембридж (1964 г. и 1965 г.) и творческо писане в Масачузетския технологичен институт (1988 г.).
Удостоен е с редица награди, сред които Еми, Пийбоди и Наградата на американските писатели. През 1992 г. е включен в Списъка на 50те най-красиви хора, класирани от списание “People”. През 2002 г. новооткрит анкилозавър, чийто вкаменелости са открити през 1999 г. в Китай, е кръстен на него – Crichtonsaurus bohlini.
Книгите му пленяват въображението, но и будят сериозни размисли. Една от тях разбунва духовете до краен предел, вдигналият се шум достига до най-високите етажи на властта, а рецензия за нея, независимо, че е художествена измислица, излиза не къде да е, а в едно от най-авторитетните научни списания – “Nature”. Призивът на Майкъл Крайтън да не смесваме наука и политика днес звучи актуално повече от всякога.
Животът му е низ от предизвикателства и промени, „едновременно много вълнуващ, но и силно непредвидим“, както го оценява самият той. Нека за миг опитаме да надникнем в него.
-Трябва ли да прекарам половината от последната си година в Медицинското училище, за да се уча да разчитам електрокардиограми, което никога по-нататък няма да правя? Не е ли по-добре да посветя пролетния семестър на проучвания в болницата и после да напиша книга за това?
Дори да е изненадан от предложението на стоящия пред него възвисок студент, деканът на Медицинското училище в Харвард с нищо не го показва. Не пести обаче предупреждението си:
-Писането на книга не е лесна работа.
-Зная – следва не по-малко изненадващият отговор на странния студент срещу него – Вече имам известен опит в това. Занимавам се с писане през цялото време на следването си, за да мога да си покривам училищните разходи.
Как точно е протекъл този разговор в далечната 1968 г., днес няма как да знаем със сигурност. Най-вероятно е бил далеч по-дипломатичен. Или пък не. Факт е, че деканът се съгласява с това толкова необичайно предложение. Така, все още никому неизвестният Майкъл Крайтън получава зелена светлина за подготовката на следващата си книга. Тя излиза през 1970 г. със заглавие „Петима пациенти“ (“Five Patients”). Не остава незабелязана и веднага получава Наградата на Асоциацията на Американските медицински писатели.
По време на следването си Майкъл Крайтън публикува 5 романа от типа „трилъри за Джеймс Бонд“ . Няма как обаче деканът да знае за тази му литературна дейност, тъй като всички те са издадени под псевдоним – Джон Ланге или Джефри Хъдсън.
Началото
Джон Майкъл Крайтън е роден на 23 октомври 1942 г. в Чикаго, Илинойс, САЩ. Отива си на 4 ноември 2008 г.
Баща му – Джон Хендерсън Крайтън, е журналист, а майката – Зула Милър Крайтън, е домакиня. Израснал е в Лонг Айлънд, Рослин, Ню Йорк, в едно друго – спокойно и идилично време, за което обича да си спомня с носталгия. В един защитен мини свят, в който децата и юношите прекарват свободните си часове в дълги разходки с велосипеди, ходят на кино с пакет пуканки в ръка и ядат сладолед на главната улица, посещават уроци по пиано, танци или каквото друго им харесва. И, което е не по-малко важно – старателно подготвят уроците си, за да отговорят на взискателните изисквания на учителите и получават страхотно образование.
Крайтън неведнъж споменава, че собствените му широки познания най-вероятно са дошли от разностранните интереси на баща му. Майка му също редовно води децата си на посещения в музеи, да гледат пиеси и филми. Като дете, Майкъл често боледува, поради което прекарва много време на закрито, играейки си с електрически влакове и извършвайки аматьорски научни експерименти.
Винаги е знаел, че иска да пише. Първата му история, в която разказва за екзотично пътуване, е публикувана във вестник „The New York Times“, още когато е едва 14 годишен.
Желанието да бъде писател го отвежда в Харвардския колеж през 1960 г. Литературният му стил не се възприема радушно от всичките му преподаватели, особено от един от тях. Почти като на филм, младият Крайтън му залага капан (предава есе на Джордж Оруел като своя курсова работа), за което предварително е предупредил друг професор. Когато и този път получава оценка „В-„ осъзнава, че е най-добре да смени специалността си, за да избяга от субективизма на литературното образование. През 1964 г. се дипломира с отличие, получавайки бакалавърска степен по Биологична антропология. Тази му специалност и най-вече отличната му подготовка му отварят вратите на Университета в Кембридж, Великобритания, където е гостуващ лектор през 1964 и 1965 година. Пак по това време се записва в Медицинското училище в Харвард. С присъщото си чувство за хумор по-късно казва, че са му били необходими точно две седмици, за да осъзнае, че мрази това място. Което не е необичайно, тъй като по думите му „всички мразят медицинското училище, дори щастливите практикуващи лекари“.
След третата си година в него Крайтън е напълно наясно, че това, което иска да прави, е да продължи да пише и няма да бъде практикуващ лекар. Както и става.
Писател под прикритие
Първият му роман (“Odds on”) е публикуван през 1966 г. под псевдонима Джон Ланге. Крайтън пише също като Майкъл Дъглас (книгата е писана съвместно с брат му) и Джефри Хъдсън.
Решава да използва псевдоними, защото в случай, че стане практикуващ лекар, не иска пациентите и близките им да се опасяват, че ще използва историите им в произведенията си.
Псевдонимът Джон Ланге е вдъхновен от името на културния антрополог Андрю Ланг. Крайтън просто добавя „е“ към фамилията и заменя малкото име на учения със собственото си име Джон. Първата стъпка е достатъчно успешна, което води до поява на цяла поредица романи на Джон Ланге, последният от тях излиза през 1972 г. Обучението по медицина си казва думата и четвъртият роман на Крайтън – „Случай на нужда“ (“A case of Need” – 1968), e медицински трилър, чието звучене е коренно различно от това на книгите на Ланге. Това кара Крайтън да използва друг псевдоним. Спира се на Джефри Хъдсън – популярно джудже в двора на Чарлз II от 17 век. Изборът на този псевдоним се струва изключително забавен на младия Майкъл Крайтън, чийто собствен ръст надхвърля 2 метра (6 фута и 9 инча или 206 см). Романът печели наградата „Едгар Алън По“ година по-късно. Първата книга, която подписва със собственото си име, е „Щамът Андромеда“. По ирония на съдбата именно тя е тази, която го изстрелва на върха и изцяло преобръща живота му. Появява се през 1969 г., докато Майкъл е все още студент по медицина. Писана е в продължение на 3 години.
„Щамът Андромена“ – началото на техно трилъра
Смъртоносен извънземен микроорганизъм е засечен в Ню Мексико и заплашва да унищожи живота на Земята, предизвиквайки кръвосъсирване почти мигновено след инфекцията. Задъханият ритъм на романа следи усилията на екип от учени в опита им да овладеят ситуацията и да спасят планетата. Романът мигновено се превръща в хит, нареждайки се в списъка на бестселърите на “The New York Times”. Отзивите са изключително ласкави и Майкъл Крайтън се налага като уважаван писател и автор на научна фантастика.
Питсбърг Прес сравнява четенето на книгата с „безмилостно напрегнато изживяване, което кара косата ти да настръхне“, а Detroit Free Press го нарича „правдоподобен съспенс, който ще ви „залепи“ за стола“. Library Journal оценява „Щамът Андромеда“ като „един от най-важните романи на годината – 1969“.
Правата за създаване на филм са продадени за 250 000 долара. Лентата излиза на екран през 1971 г. под режисурата на Робърт Уайз и носи световна известност на създателите си.
Според критиците „Щамът Андромеда“ е романът, който създава жанра техно трилър.
Тясно му е да бъде само писател
Първият игрален филм, който Майкъл Крайтън режисира, е “Westworld” (1973) – трилър за роботи, чието действие се развива в тематичен парк. През следващите години изпод перото му излизат многобройни и изключително четивни романи, които грабват с динамичния си и провокативен сюжет и са отлична „храна“ за сценарии, много от тях Крайтън „превежда“ на езика на киното и дори режисира. Създател е на едно от най-успешните телевизионни предавания в историята – „Спешна помощ“, което върви от 1994 до 2009 г.
Сред творбите му са „Големият влаков обир“ (The Great Train Robbery” – 1975), „Конго“ (“Kongo” – 1980), „Сфера“ (“Sphere” – 1987), „Джурасик парк“ (“Jurassic park” – 1990), „Изгряващо слънце“ (“Rising Sun” – 1993), „Въздушна клопка“ (“Airframe” – 1996), „Фатален срок“ (Timeline” – 1998), „Жертвата“ (Pray” – 2002), „Разкриване“ (“Disclosure” – 1994), „Състояние на страх“ (State of Fair” – 2004) и др. Когато пише, Майкъл Крайтън е абсолютен работохолик. Създаването на роман му отнема обикновено по 6-7 седмици. През това време се оттегля напълно от света. С наближаването на края на всяка книга, темпото на писане се увеличава – той става все по-рано и си ляга все по-късно, като спи по-малко от 4 часа на нощ.
„Джурасик парк“
През 1990 г. Майкъл Крайтън публикува романа „Джурасик парк“ (“Jurassic Park”) . Стивън Спилбърг научава за него през октомври 1989 г., докато той и Майкъл Крайтън обсъждат сценарий, който ще се превърне в телевизионния сериал „Спешна помощ“. Колелото се завърта и няколко компании наддават за филмовите права на книгата. Придобива ги Universal през май 1990 г. Филмът е режисиран от Стивън Спилбърг и излиза на екран през 1993 г., превръщайки се в един от най-големите блокбастъри в историята на киното. Крайтън отбелязва, че „тъй като книгата е сравнително дълга, във филма са намерили място не повече от 10-20% от съдържанието на романа“. Една година по-късно филмът е отличен с 3 награди „Оскар“ (звук, звуков монтаж и визуални ефекти), получава 2 награди от Британската академия и 4 награди „Сатурн“ от Академията за фантастични, фентъзи и хорър филми. Обявен е най-добър чуждестранен филм от Японската академия през 1994 г. и има номинации за Грами за 1994 г. (Джон Уилямс) и 3 номинации за наградите на MTV за 1994 г.
През 1995 г. Крайтън публикува „Изгубеният свят“ (“The Lost World”) – продължение на „Джурасик парк“, чието заглавие е вдъхновено от творбата на Артър Конан Дойл („Изгубеният свят“, 1912 г.). Филмиран е през 1997 г. отново под режисурата на Стивън Спилбърг.
„Петима пациенти“
Освен художествена литература, Крайтън пише и други книги, основани на медицински или научни теми, често вдъхновени от собствения му опит. Първата от тях е “Петима пациенти“. На страниците й той обобщава наблюденията си върху болничните практики в края на 60-те години на миналия век в Масачузетската обща болница в Бостън и описва промените, които очаква в здравеопазването през следващите години. Героите на книгата са Ралф Орландо – строителен работник, тежко ранен при срутване на скеле; Джон О’Конър – диспечер на средна възраст, страдащ от треска, която го е довела до делириум; Питър Лучези – млад мъж, загубил ръката си при инцидент; страдащата от болки в гърдите Силвия Томпсън и Едит Мърфи – майка на три деца, която е диагностицирана с животозастрашаваща болест.
В предговора на преиздадената през 1994 г. книга Крайтън отбелязва, че медицинските практики (по отношение на технологии, финанси и култура) са се променили значително от времето, когато тя е била написана, но текстът е оставен такъв, какъвто е, за да даде по-пълен поглед върху миналото.
„Състояние на страх“
Около бестселъра на Майкъл Крайтън за 2004 г. „Състояние на страх“ (“State of Fear”) се вдига не малко шум. Книгата засяга темата за глобалното затопляне и разказва за еко терористи, които са готови на всичко, включително на убийства, за да подкрепят възгледите си. Писателят признава, че светът става все по-топъл, но оспорва сценариите за екстремно антропологично затопляне. Крайтън използва главните герои, за да изрази чрез тях различните гледни точки по темата за глобалното затопляне и да помогне на читателя ясно да проследи отделните позиции, представени в книгата.
Първоначалният тираж на романа е 1.5 милиона копия. Посрещнат е изключително радушно и бързо се изкачва до първата позиция в Списъка на бестселъри на Amazon.com, заемайки и второто място в класацията на “The New York Times”.
Романът получава смесени отзиви от страна на професионалните литературни рецензенти. Така например, според Грегъри Киршлинг от „Entertainment Weekly“ това е „един от най-добрите романи на Крайтън“.
В другия край е мнението на Майкъл Кроули – старши редактор на „The New Republic“, който през март 2006 г. пише силно критичен преглед, фокусиран върху позицията на Крайтън относно глобалното затопляне. През същата година Крайтън публикува романа „Напред“ (“The Next”), в чието повествование еднократно се появява крайно неприятен второстепенен персонаж на име „Мик Кроули“ – възпитаник на Йейл. Редакторът Кроули, също възпитаник на Йейл, съзира преднамереност във включването на този образ в книгата и твърди, че по този начин Крайтън го клевети.
Романът „Състояние на страх“ е критикуван за неточности и подвеждаща информация от учени в областта на климатологията, научни журналисти и екологични групи. По данни на „Knight Ridder“ – американска медийна компания, специализирана в публикуване на вестници и електронни издания, 16 от интервюираните 18 американски климатолози са казали, че авторът изопачава научните данни и изкривява резултатите от изследванията.
Няколко учени, чиито изследвания са споменати в романа, заявяват, че Крайтън погрешно е интерпретирал вижданията им. Рецензия в списание “Nature” предупреждава, че „романът вероятно ще подведе непредпазливите“. Майлс Алън пише: „Въпреки че това е измислица, използването на бележки под линия и приложения от Крайтън очевидно има за цел да създаде впечатление за научен авторитет“.
Макар и художествена измислица, книгата разпалва страстите до краен предел. Тя намира отклик сред противниците на идеята за глобалното затопляне. Майкъл Крайтън е призован да говори пред Сената през септември 2005 г. Някои коментатори виждат в изказване на Ал Гор, направено на 21 март 2007 г. пред комисия в Камарата на представителите на САЩ, препратка към романа на Крайтън. То звучи приблизително така: „Планетата има треска. Ако вашето бебе има треска, ще отидете на лекар. И, ако вашият лекар ви каже, че трябва да се намесите, вие няма да му отговорите – Ами, прочетох научнофантастичен роман, който казва, че това не е проблем“.
Романът „Състояние на страх“ получава наградата за журналистика на Американската асоциация на петролните геолози (AAPG) за 2006 г. Връчването на тази награда е сериозно критикувано като насърчаване на политиката на петролната индустрия и за размиване на границите между фантастика и журналистика. Даниел П. Шраг, директор на Центъра за околна среда към Харвардския университет, нарича наградата „пълен срам“, който според него „отразява политиката на петролната индустрия и липсата на професионализъм“ от страна на Асоциацията. Що се отнася до книгата, той добави: „Мисля, че е жалко, когато някой, който има публиката на Крайтън, показва такова дълбоко невежество“.
Наука и политика
Крайтън твърдо се застъпва за премахването на политиката от научните изследвания. В реч, произнесена от него през 2003 г. в Калифорнийския технологичен институт, той изразява загрижеността си относно това, което той смята за „възникваща криза в цялото начинание на науката – а именно, все по-неспокойната връзка между науката и политиката.“
По повод на разгорещената дискусия във връзка с книгата „Състояние на страх“ писателят предупреждава „и двете страни“ в дебата за глобалното затопляне за опасностите, които крие политизирането на науката. Защото историята вече е показала пагубните резултати от катастрофалната комбинация на псевдонаука и политика: идеите за евгениката от началото на 20-ти век и теорията на Лисенко (възникнало през 30те години на миналия век в Съветския съюз „научно“ течение, което отрича законите на генетиката и забавя с десетилетия развитието на науката не само в тази страна).
Магията на компютрите
Майкъл Крайтън е ранен поддръжник на програмирането и компютрите, предсказвайки повсеместното им разпространение. Неговият анализ на египетски череп, осъществен с компютър (IBM 7090) в Харвард, е публикуван в „Papers of the Peabody Museum“ през 1966 г. Игралният филм “Westworld” е първият, който използва компютърно генерирани специални ефекти през 1973 г. Пионерското използване на компютърни програми от Майкъл Крайтън за филмова продукция му носи наградата за технически постижения на Академията през 1995 г.
Личен живот, семейство и деца
Майкъл Крайтън се жени пет пъти. За пръв път става баща (на момиченце на име Тейлър) през 1989 г. по време на четвъртия си брак с актрисата Ан-Мари Мартин. По време на смъртта му последната му съпруга Шери Александър е бременна. Синът им Джон Майкъл Тод Крайтън се ражда на 12 февруари 2009 г.
Писателят умира на 66-годишна възраст на 4 ноември 2008 г. от лимфом, с който (по данни на брат му) е бил диагностициран в началото на 2008 г.
Писателят е събрал колекция от ценни произведения на изкуството – шедьоври на Джаспър Джонс (който е бил близък приятел на Крайтън), Робърт Раушенберг, Пабло Пикасо, Рой Лихтенщайн и други модерни майстори от 20-ти век. По думите на дъщеря му Тейлър Крайтън: „Тези удивителни произведения на изкуството бяха невероятно важни за баща ми. Всяко едно от тях му носеше огромна радост“. Голяма част от тях (около 100 творби или близо 80% от личната колекция на писателя) са продадени на търг от Christie’s през март 2010 г., за да бъдат уредени финансови отношения между наследниците. За вкуса на Крайтън към изкуството говори и фактът, че през 2006 г. той се присъединява към борда на Музея на изкуствата на окръг Лос Анджелис.
Последни творби
Последният роман, който Майкъл Крайтън публикува приживе, е “The Next” през 2006 г.
След смъртта му през 2008 г. са публикувани още няколко романа, които са намерени в различна степен на завършеност.
“Pirate Lantitude” („Пиратски ширини“) излиза през ноември 2009 г. Ръкописът е намерен на един от компютрите на писателя.
Романът “Micro” („Микро“) е завършен от Ричард Престън, който използва бележките и файловете на Крайтън. Излиза от печат на 28 ноември 2011 г.
На 28 юли 2016 г. уебсайтът на Майкъл Крайтън и HarperCollins Publishers обявявиха публикуването на трети посмъртен роман, озаглавен “Dragon Teeth” („Драконови зъби“), който е написан през 1974 г.
През 2019 г. се появява “The Andromeda evolution” – продължението на „Щамът Андромеда“. Книгата е създадена от Даниел Х. Уилсън. Зад този проект стои и Crichton LLC.
Получени награди
„Едгар Алън По“ на Американската автори на мистерии – през 1968 г. за книгата “A Case of Need”, написана през 1968 г. под псевдонима Джефри Хъдсън и през 1980 г. за романа „Големия влаков обир“;
Наградата на Асоциацията на Американските медицински писатели през 1970 г. за “Петима пациенти“;
Награда за технически постижения на Академията за филмови изкуства и науки през 1995 г. ;
Наградата Джордж Фостър Пийбоди за „Спешна помощ“;
Наградата на Гилдията на Американските писатели за най-добър дългосрочен телевизионен сценарий за 1995 г. за „Спешна помощ“;
Най-добър драматичен сериал – 1996 г. за „Спешна помощ“.
Използвани източници
Aliens Cause Global Warming a speech give at the California Institute of Technology January 17, 2003
Borenstein, Seth (4 February 2005). „Novel on global warming gets some scientists burned up“. The Seattle Times. Retrieved 23 October 2020.
Peter Doran (2006-07-27). „Cold, Hard Facts“. The New York Times. Retrieved 2008-08-14.
Doran PT, Priscu JC, Lyons WB, et al. (2002-01-13). „Antarctic climate cooling and terrestrial ecosystem response“. Nature. 415 (6871): 517–520. doi:10.1038/nature710. PMID 11793010. S2CID 387284. as PDF Archived 2004-12-11 at the Wayback Machine
https://www.goodreads.com/book/show/29424685-craniometry-and-multivariate-analysis-volume-57-issue-1-of-peabody-mus
https://en.wikipedia.org/wiki/Westworld_(film)
https://en.wikipedia.org/wiki/Crichtonsaurus
https://en.wikipedia.org/wiki/Five_Patients
https://en.wikipedia.org/wiki/The_Andromeda_Strain
https://en.wikipedia.org/wiki/State_of_Fear
https://www.michaelcrichton.com/
https://en.wikipedia.org/wiki/Michael_Crichton
https://www.rottentomatoes.com/celebrity/michael_crichton
https://www.goodreads.com/author/show/5194.Michael_Crichton
https://www.michaelcrichton.com/biography/
https://www.nytimes.com/1970/06/15/archives/for-michael-crichton-medicine-is-for-writing.html
https://www.latimes.com/archives/blogs/culture-monster-blog/story/2010-03-17/michael-crichtons-daughter-speaks-up-about-sale-of-her-fathers-art-collection
https://www.notablebiographies.com/Co-Da/Crichton-Michael.html