Медицината е система, в която няма място за посредственост


Наближава Световният ден на здравето – 7 април. Чудесен повод да се срещнем с няколко лекари и да поговорим за магията на тяхното призвание и предизвикателствата, пред които непрекъснато се изправят в името на живота. Първи сред тях е д-р Станислава Крайселска.

Д-р Станислава Крайселска е завършила Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ като Бакалавър по „Молекулярна биология“ и Магистър по „Медицинска химия“. През 2017 г. с отличен успех придобива магистърска степен по „Медицина“ в Медицинския университет в София. Има специалност по „Обща медицина“ от 2021 г., а в момента специализира  ,,Пневмология и фтизиатрия“ в УПМБАЛ „Св. Йоан Кръстител“ в гр. София. От 2018 г. работи като общопрактикуващ лекар със самостоятелна практика. В две поредни години – 2015 г. и 2016 г., нейни разработки са отличени с награди на Националния конгрес за млади гастроентеролози. Интересите й са в областта на превенцията, профилактиката и ранната диагностика на социалнозначими заболявания, а ранната диагностика и превенцията на онкологични заболявания приема като лична кауза.

Непрекъснато е „на педал“ и не знае кога точно ще свърши натовареният й работен ден и какво ще й поднесе. Боли я, че административната работа изяжда голяма част от времето й. Не спира да чете и да трупа опит, защото е убедена, че в медицината няма място за посредственост. За своите пациенти е ангелът в бяла престилка, който е най-близо до тях и бди над здравето и живота им. 

Обожава живота извън големия град и му се наслаждава винаги, когато има възможност.

Оказва се, че с  д-р Крайселска се познаваме доста по-отдавна, отколкото на мен ми се струва. Но, светът е малък и е пълен с изненади. А аз съм истински горда и щастлива, че е сред приятелите ми – един отлично подготвен и вдъхновяващ лекар, но и неотразима жена с много чар и искрящо чувство за хумор. 

 

  1. Как стана така, че се насочихте към медицината? Вие ли я избрахте, тя ли Ви намери или беше взаимна любов от пръв поглед?

Тривиалните отговори  на тези въпроси, които съм срещала, са: да помагам на хората, обичам хората…глупости. Първо: медицината е трудно, времеотнемащо и ангажиращо следване, а със завършването не приключват нещата.

Исках и станах лекар, защото харесвам науките биология и медицина:  логични, каращи те да мислиш, търсиш и анализираш….тук няма романтика „ това ми е детската мечта“. Затова и си обяснявам защо винаги съм студент или специализант: първо завърших „Молекулярна биология“ в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ – наука, която доста се припокрива със съвременната медицина. След това завърших медицина, после специализирах „Обща медицина“,  в момента специализирам  ,,Пневмология и фтизиатрия“ и всичко това  е логично развитие, защото  медицината е една система, в която  няма място за посредственост и винаги трябва да си в режим  на четящ и трупащ опит.

  1. Кой и какъв е личният лекар днес? Колко тежък е товарът, който носи? Какво остава скрито за погледите на пациентите?

Първо започвам с корекция в “личен лекар‘’, няма такава специалност „личен лекар“ , коректният термин е Общопрактикуващ лекар. Отделно поради често срещано невежество сред хората искам да поясня, че специалността „ Обща медицина,, е допълнителна специализация, след като си учил 6 години специалността Медицина – магистър, следва 3 години специализация и явяване на изпит за придобиване на специалност- общо 9 години (това за любителите по медицина, които смятат, че след 30 минутно висене в сайтове са на „ти“ с науката).

Колко тежък е товарът ли? Толкова, че вече  да няма желаещи да специализират и работят, като общопрактикуващи лекари.

Какво остава скрито? Административната и бюрократична мелачка, ежедневна, смилаща те… Този месец, когато осезаемо има повишена заболеваемост от варицела и скарлатина, установих, че поставянето на диагноза, назначение на терапия и препоръки към родителите отнемат в пъти по-малко време, отколкото оформянето на документацията, писане, писане и пак писане до припадък….

  1. Как преминава един Ваш обикновен работен ден?

Различно,  но винаги  на педал. Излизам в 7.00 часа и не знам кога ще се прибера, ако не съм в кабинета, съм в болницата, където специализирам или вися пред офиса на поредната институция за тази бланка, еди си кое документче, отчетче, месечно, тримесечно, подписване на поредния анекс…

  1. Доколко здрав или болен е светът, в който живеем днес и каква е диагнозата му според Вас? Има ли път към спасението и ще успеем ли да го извървим?

В ежедневието си, когато обяснявам на хронично болен пациент, че терапията му е до живот, а на него му е трудно да приеме новия си начин на живот, му давам пример какви късметлии сме днес, като пациенти и лекари: аргументирам се веднага – средната продължителност на живот спрямо преди години, развитието на биотехнологиите и фармакологията. Елементарен пример- съвременното лечение на диабет, удължаване на средната продължителност на живота, диагностиката и терапията в онкологичните заболявания.

5. Имаме ли нужда и днес от бялата лястовица?

Винаги имаме нужда от надежда. Тя е, която  ни дава сили да продължим напред, дори и в най- трудните моменти.

 

Радостина Александрова