De humani corporis fabrica
През 1543 г. Андреас Везалий (Andreas Vesalius, 1514-1564) – млад белгийски професор по анатомия в университета в Падуа, публикува «De humani corporis fabrica» („За структурата на човешкото тяло“). Произведението е резултат от негови собствени тайни дисекции, а илюстрациите са толкова точни, че се превръщат в много важно ръководство за лекарите и хирурзите по онова време. «De humani corporis fabrica», често наричана само „Fabrica”, преобръща изцяло не само света на медицината.
Андреас Везалий е роден на 31 декември 1514 г. в Брюксел, град на Херцогство Брабант (южната част на Белгия) в Свещената Римска империя. Баща му (фармацевт) и дядо му (лекар) са служили на императора на Римската империя. През 1529 г. той напуска Брюксел, за да учи в Католическия университет в Льовен, където посещава различни курсове по изкуства. Като богат млад мъж на своето време, Везалий изучава реторика, философия и логика на латински, класически гръцки и иврит. Докато все още е в Льовен, интересът му се насочва към медицината. Започва образованието си в Университета в Париж, но го завършва в Падуа, поради избухналата война между Франция и Римската империя. На следващия ден след дипломирането си става професор по анатомия и хирургия в същия университет.
«De humani corporis fabrica» е колекция от 7 книги. Те са подготвени въз основа на лекциите на Везалий в Падуа. При изнасянето им той се отклонява от обичайната практика, като прави лично дисекция на труп, за да илюстрира това, което обсъжда. Преди това дисекциите са били извършвани от бръснар-хирург под ръководството на лекар, тъй като от последния не се е очаквало да изпълнява подобна „мръсна“ работа с ръцете си.
Създаването на това произведение не би било възможно без многобройните постижения по време на Ренесанса, включително развитието на печата, позволяващо онагледяване с изискани гравюри върху дърво. Благодарение на този технологичен напредък, както и на голямото си желание и лично участие, Везалий успява да включи илюстрации, превъзхождащи всички правени преди това.
Ето какво съдържа «De humani corporis fabrica»:
Книга 1: „Костите и хрущялите“ – заема около една четвърт от цялата колекция и представя познанията на Везалий върху човешките кости и хрущяли;
Книга 2: „Връзките и мускулите“ – за реалистичните описания в този раздел помагат и наблюденията му върху движенията на месарите, докато режат големи късове месо;
Книга 3: „Вените и артериите“ – тук авторът описва 4 вени: v. рortae, v. cavae, артериоподобна вена (днес белодробна вена) и пъпна вена, както и 2 артерии – аортата и веноподобна артерия (днес белодробна артерия). Главните съдове се разклоняват на по-малки вени и артерии. В своята таблица на артериите, вените и нервите, Везалий изброява около 600 кръвоносни съда;
Книга 4: „Нерви“;
Книга 5: „Органи на хранене и създаване на поколение“;
Книга 6: „Сърце и свързани с него органи“;
Книга 7: „Мозък“.
Всяка една книга завършва с глава с инструкции за правилния начин за дисекция на съответните тъкани и органи (Cushing, 1962; Toledo-Pereyra, 2008; Steele, 2014; Zampieri et. Al., 2015 ).
Тази основополагащ труд поправя много от грешните схващания на Гален.
„De humani corporis fabrica“ е една от най-важните и красиви анатомии в историята на медицината.
Първото издание излиза на бял свят през 1543 г., когато Везалий е едва на 28 години. В него влизат над 250 илюстрации с висока художествена стойност. Авторството им се приписва на Ян ван Калкар, художник, работил в ателието на Тициан във Венеция. Авторът го посвещава на Карл V (1500–1558), император на Свещената Римска империя и му подарява първия публикуван екземпляр. Той е подвързан с коприна от императорски пурпур и е със специални ръчно рисувани илюстрации, които не се срещат в нито едно друго копие.
Трактатът е отпечатан при Йоханес Опорин (1507–1568) в Базел, а Везалий замина за там, за да наблюдава и контролира раждането на своята творба. Венецианският сенат и император Карл V получават авторските права, защитавайки „Fabrica“ от неразрешено копиране. Книгата е призната за шедьовър на ренесансовия печат.
По време на престоя си в Базел Везалий подготвя съкратен и по-евтин вариант на „Fabrica“, „Epitome“, предназначен за студенти. Той съдържа само шест глави с девет илюстрации, отпечатани на хартия с по-лошо качество, но с по-голям размер, за да направят подробностите по-ясни. Разпространява се много по-широко от оригиналната книга, донасяйки популярност на автора.
Второто издание на книгата е публикувано през 1555 г. и може да се разглежда като нов основен принос, а не просто като актуализация на по-ранната версия.
Смята се, че Везалий е обмислял и трето издание, но така и не е успял да го е направи.
Успехът на „De humani corporis fabrica“ възвръща значителните разходи за публикуването на произведението и донася на Везалий европейска слава. Той е назначен за лекар на императора на Свещената римска империя Карл V.
Андреас Везалий продължава да прави дисекция, но все повече го призовават да действа като лекар и хирург, доказвайки как неговите анатомични познания могат да бъдат полезни и за практикуването на медицина. През пролетта на 1559 г. френският крал Анри II (1519–1559) получава нараняване с дървено копие в дясната си орбита и слепоочието по време на турнир в Париж. Везалий веднага е повикан, присъединявайки се към Амброаз Паре (1510–1590) и други водещи хирурзи от Франция в опит да спасят краля (Cushing, 1962; Toledo-Pereyra, 2008; Steele, 2014; Zampieri et. Al., 2015).
За илюстрация е използван портретът на Везалий от Jan van Calcar (Wikipedia)
Използвана литература
Cushing W. 1962. A bio-bibliography of Andreas Vesalius. New York: Archon Books.
Steele, L. 2014. Andreas Vesalius and his De humani corporis Fabrica libri septem. // Vesalius. 20(1), 5-10.
Toledo-Pereyra, 2008; Toledo-Pereyra, L.H. 2008. De Humani Corporis Fabrica surgical revolution.// J. Invest. Surg., 21(5), 232-236.
Zampieri, F., M. ElMaghawry, A. Zanatta, G. Thiene. 2015. Andreas Vesalius: Celebrating 500 years of dissecting nature. // Glob. Cardiol. Sci. Pract., 5, 66.