Моя живот го движат мечтите, а не целите (От поредицата „Предизвикателството и благословията да бъдеш докторант“)


Магистър Румен Стаматов е редовен докторант в Института по молекулярна биология „Акад. Румен Цанев“ – Българска академия на науките. Негов ръководител е доц. д-р Стойно Стойнов.

Роден e в Ямбол, където получава средното си образование в ПМГ „Атанас Радев“. Като ученик участва в две международни олимпиади по астрономия, от които си тръгва с бронзов (Швеция, 2003 г.) и златен (Украйна, 2004 г.) медал. От 2008 г. до 2012 г. учи в Университета на Пенсилвания, САЩ, където става Бакалавър по информатика. Две години по-късно,  през 2014 г.,  придобива Магистърска степен по информатика в Университета „Дюк“ в Дърам, щата Северна Каролина в САЩ – едно от най-престижните висши учебни заведения в света. През 2010 г. преминава през 5-месечна специализация – обмен по програмата „Тропическа биология“, в Университета „Джеймс Кук“ в Куинсланд, Австралия. Докато учи, работи като изследовател в Университета в Пенсилвания (2010-2012 г.) и университета  „Дюк“ в Северна Каролина (2012-2014 г.). Преди да се захване с докторантурата, прекарва няколко години в IT компания. Съавтор е на публикации в  “Nature” и „Elife”. Участва в състезания по бягане на дълги разстояния и е запален по изкуствения интелект.

С Румен се запознаваме на курс за докторанти, който водя. Веднага ме грабва със слънчевата си усмивка; искрящите, жадни за знания очи, свежите идеи и бързата мисъл.  Съчетание от интелект, скромност и благородна амбиция, той е от вдъхновяващите млади хора, призвани да превърнат света в едно по-хубаво място за живеене.  

Казва, че в докторантурата го е привлякла свободата. Вече е разбрал, че в науката трябва да си безкрайно търпелив и преди да успееш е нужно много пъти да се провалиш. Би искал да подтикне хората да бъдат по-любознателни, да не спират да се усъвършенстват и да не губят любопитството си. Така, както той самият го пази в душата си.

 

 

  1. Какво беше за Вас решението да правите докторантура: случайност; сбъдната мечта; осъзнат избор; вслушване в съвет на човек, когото уважавате или…?

Беше бягство. След толкова години в училища и университети, както и няколко години в IT компания, бях се уморил от това да ми казват какво да уча и как да работя. В докторантурата видях свобода, бягство от тази кутия, където имам възможност сам да избирам посоката, в която да работя и какво наистина ми е интересно.

  1. Кои са най-големите предизвикателства в областта, в която работите? Каква е темата на дисертацията Ви и как резултатите от нея ще помогнат за преодоляването им?

Наблюденията ми като докторант по молекулярна биология са, че в науката трябва огромно търпение. Главното предизвикателство за мен е да не се подавам на разочарованието от неуспешни експерименти и липса на резултати. В началото гледах на науката като на магистрала, където тръгваш за някъде и пристигаш. Не осъзнавах, че тя повече наподобява насечен планински терен и трябва много пъти да се провалиш преди да успееш.

От 3 години работя върху експериментални и компютърни методи за проследяване на хромозоми в живи клетки. Всеки път, когато нещо не работеше, си припомнях, че това е нещо, което никой досега не е правил и е съвсем логично успехите да не се случват от първия път.

  1. Какво е за Вас докторантурата – етап от образованието и ценен професионален и човешки опит или нещо повече от това, каква е „добавената“ й стойност?

Докторантурата за мен е и задължителен етап от развитието на всеки учен. Тя е преди всичко училище за това как да се занимаваме с наука занапред и да съберем ценен опит.

  1. Кое превръща науката във вълнуващо и неповторимо приключение и защо си струва да се занимава човек с нея?

Това не може да се обясни на човек, който не е учен, на когото не му „светят“ очите, когато чуе за ново откритие или дори когато види интересна графика. А тези, които влизат в тази категория, те вече знаят. Знаят чувството на еуфория, когато един експеримент най-после работи и когато резултатите показват нещо, което никой друг в света не знае. Заради тези редки моменти си струва да се занимаваш с наука.

  1. Какво е да си докторант тук и сега? Ако имате възможност, дали и какво бихте променили в „правилата на играта“?

Нека да използвам тази възможност да насоча отговора към това да си докторант в България. Аз придобих степените бакалавър и магистър в САЩ и много исках да се занимавам с наука в България след това. Така и направих, като бях подготвен за най-лошото: бях чувал десетки митове и легенди как тук положението е ужасно, как няма пари за младите учени, нито апаратура, нито желание за работа. Това се оказа абсолютно грешно. Тук имаме всичко. Стига някой да има желание, има всички инструменти да успее в България. Единственото, което бих променил, е да подтикна хората да бъдат малко по-любознателни, да не се затварят в своята тясна научна област с години, а да не спират да се усъвършенстват, учейки нови неща. Да не губят любопитството си. Да спрат да работят „от 9 до 5“, а да вкарат работата в сърцето си.

  1. Мечти и/или цели: каква е разликата между тях и как движат живота ни? Има ли място за мечти в супер забързания ни делник?

Точната дефиниция можем да я видим в речника. Моя живот го движат мечтите, а не целите. Може да звучи парадоксално, обаче не обичам да си поставям цели. Те водят до разочарование и липса на мотивация. Мечтите са точно обратното, те носят свобода. Те не са обвързани с график и очакван резултат. Или ще ги осъществиш, или не. Във втория случай нищо не губиш.  Делник, в който няма място за мечти, е първият (поредният) ден от робството.

  1. Какво е за Вас успехът и какво е „горивото“, което ни помага да извървим пътя към него? Вървят ли ръка за ръка щастието и успехът или понякога може да се разминат?

Всяка осъществена мечта е успех (избягвам думата цел, както казахме по-горе). Естествено успехът носи щастие. Но щастието може и да не е свързано с нищо, просто вътрешна нагласа. Сутрин човек се събужда и си казва „Аз съм щастлив“ –  ей така, без причина. За съжаление това е умение, което аз не владея, на мен ми трябват причини за щастието. Но съм чувал, че някои притежават тази рядка дарба.

  1. Кои са последните книга, филм, песен или картина, които докоснаха сърцето Ви?

Филмът „Interstellar. Няма да го разказвам, за да не разваля историята за който не го е гледал. Да кажем само, че е шедьовър.

  1. Живеем в изключително динамично време, в което науката и технологиите бележат невероятни успехи. В същото време преминахме през пандемия, която ни показа, че не сме съвсем подготвени за изненади, бушуват войни… Какъв е човекът на 21ия век? Учим ли си уроците?

Учим си уроците много бавно. По-скоро трябва да сравняваме човечеството сега с това преди хиляда години. Определено има разлика. След още хиляда сигурно ще има пак. Но за 1 век трудно се променя нагласата на обществото.

  1. Как си представяте света след 20 години?

Това е твърде кратък период за големи промени. Така че доста подобен на сегашния, но с 0,01 % по-добър.

Радостина Александрова