Магистър Румен Стаматов е редовен докторант в Института по молекулярна биология „Акад. Румен Цанев“ – Българска академия на науките. Негов ръководител е доц. д-р Стойно Стойнов.
Роден e в Ямбол, където получава средното си образование в ПМГ „Атанас Радев“. Като ученик участва в две международни олимпиади по астрономия, от които си тръгва с бронзов (Швеция, 2003 г.) и златен (Украйна, 2004 г.) медал. От 2008 г. до 2012 г. учи в Университета на Пенсилвания, САЩ, където става Бакалавър по информатика. Две години по-късно, през 2014 г., придобива Магистърска степен по информатика в Университета „Дюк“ в Дърам, щата Северна Каролина в САЩ – едно от най-престижните висши учебни заведения в света. През 2010 г. преминава през 5-месечна специализация – обмен по програмата „Тропическа биология“, в Университета „Джеймс Кук“ в Куинсланд, Австралия. Докато учи, работи като изследовател в Университета в Пенсилвания (2010-2012 г.) и университета „Дюк“ в Северна Каролина (2012-2014 г.). Преди да се захване с докторантурата, прекарва няколко години в IT компания. Съавтор е на публикации в “Nature” и „Elife”. Участва в състезания по бягане на дълги разстояния и е запален по изкуствения интелект.
С Румен се запознаваме на курс за докторанти, който водя. Веднага ме грабва със слънчевата си усмивка; искрящите, жадни за знания очи, свежите идеи и бързата мисъл. Съчетание от интелект, скромност и благородна амбиция, той е от вдъхновяващите млади хора, призвани да превърнат света в едно по-хубаво място за живеене.
Казва, че в докторантурата го е привлякла свободата. Вече е разбрал, че в науката трябва да си безкрайно търпелив и преди да успееш е нужно много пъти да се провалиш. Би искал да подтикне хората да бъдат по-любознателни, да не спират да се усъвършенстват и да не губят любопитството си. Така, както той самият го пази в душата си.
- Какво беше за Вас решението да правите докторантура: случайност; сбъдната мечта; осъзнат избор; вслушване в съвет на човек, когото уважавате или…?
Беше бягство. След толкова години в училища и университети, както и няколко години в IT компания, бях се уморил от това да ми казват какво да уча и как да работя. В докторантурата видях свобода, бягство от тази кутия, където имам възможност сам да избирам посоката, в която да работя и какво наистина ми е интересно.
- Кои са най-големите предизвикателства в областта, в която работите? Каква е темата на дисертацията Ви и как резултатите от нея ще помогнат за преодоляването им?
Наблюденията ми като докторант по молекулярна биология са, че в науката трябва огромно търпение. Главното предизвикателство за мен е да не се подавам на разочарованието от неуспешни експерименти и липса на резултати. В началото гледах на науката като на магистрала, където тръгваш за някъде и пристигаш. Не осъзнавах, че тя повече наподобява насечен планински терен и трябва много пъти да се провалиш преди да успееш.
От 3 години работя върху експериментални и компютърни методи за проследяване на хромозоми в живи клетки. Всеки път, когато нещо не работеше, си припомнях, че това е нещо, което никой досега не е правил и е съвсем логично успехите да не се случват от първия път.
- Какво е за Вас докторантурата – етап от образованието и ценен професионален и човешки опит или нещо повече от това, каква е „добавената“ й стойност?
Докторантурата за мен е и задължителен етап от развитието на всеки учен. Тя е преди всичко училище за това как да се занимаваме с наука занапред и да съберем ценен опит.
- Кое превръща науката във вълнуващо и неповторимо приключение и защо си струва да се занимава човек с нея?
Това не може да се обясни на човек, който не е учен, на когото не му „светят“ очите, когато чуе за ново откритие или дори когато види интересна графика. А тези, които влизат в тази категория, те вече знаят. Знаят чувството на еуфория, когато един експеримент най-после работи и когато резултатите показват нещо, което никой друг в света не знае. Заради тези редки моменти си струва да се занимаваш с наука.
- Какво е да си докторант тук и сега? Ако имате възможност, дали и какво бихте променили в „правилата на играта“?
Нека да използвам тази възможност да насоча отговора към това да си докторант в България. Аз придобих степените бакалавър и магистър в САЩ и много исках да се занимавам с наука в България след това. Така и направих, като бях подготвен за най-лошото: бях чувал десетки митове и легенди как тук положението е ужасно, как няма пари за младите учени, нито апаратура, нито желание за работа. Това се оказа абсолютно грешно. Тук имаме всичко. Стига някой да има желание, има всички инструменти да успее в България. Единственото, което бих променил, е да подтикна хората да бъдат малко по-любознателни, да не се затварят в своята тясна научна област с години, а да не спират да се усъвършенстват, учейки нови неща. Да не губят любопитството си. Да спрат да работят „от 9 до 5“, а да вкарат работата в сърцето си.
- Мечти и/или цели: каква е разликата между тях и как движат живота ни? Има ли място за мечти в супер забързания ни делник?
Точната дефиниция можем да я видим в речника. Моя живот го движат мечтите, а не целите. Може да звучи парадоксално, обаче не обичам да си поставям цели. Те водят до разочарование и липса на мотивация. Мечтите са точно обратното, те носят свобода. Те не са обвързани с график и очакван резултат. Или ще ги осъществиш, или не. Във втория случай нищо не губиш. Делник, в който няма място за мечти, е първият (поредният) ден от робството.
- Какво е за Вас успехът и какво е „горивото“, което ни помага да извървим пътя към него? Вървят ли ръка за ръка щастието и успехът или понякога може да се разминат?
Всяка осъществена мечта е успех (избягвам думата цел, както казахме по-горе). Естествено успехът носи щастие. Но щастието може и да не е свързано с нищо, просто вътрешна нагласа. Сутрин човек се събужда и си казва „Аз съм щастлив“ – ей така, без причина. За съжаление това е умение, което аз не владея, на мен ми трябват причини за щастието. Но съм чувал, че някои притежават тази рядка дарба.
- Кои са последните книга, филм, песен или картина, които докоснаха сърцето Ви?
Филмът „Interstellar“. Няма да го разказвам, за да не разваля историята за който не го е гледал. Да кажем само, че е шедьовър.
- Живеем в изключително динамично време, в което науката и технологиите бележат невероятни успехи. В същото време преминахме през пандемия, която ни показа, че не сме съвсем подготвени за изненади, бушуват войни… Какъв е човекът на 21ия век? Учим ли си уроците?
Учим си уроците много бавно. По-скоро трябва да сравняваме човечеството сега с това преди хиляда години. Определено има разлика. След още хиляда сигурно ще има пак. Но за 1 век трудно се променя нагласата на обществото.
- Как си представяте света след 20 години?
Това е твърде кратък период за големи промени. Така че доста подобен на сегашния, но с 0,01 % по-добър.
Радостина Александрова