Навал Ел Саадауи – жената, дръзнала да изрече на глас нещата, за които не се говори - Личен сайт на проф. Радостина Александрова

Навал Ел Саадауи (Nawal El Saadawi, 1931 – 2021 г.) е лекар – психиатър и специалист по обществено здравеопазване, преподавател и писател, забележителна личност, която посвещава целия си живот на борба за социална и интелектуална свобода на египетските жени. Сама преминала през ужаса на женското генитално осакатяване, тя се изправя твърдо срещу безумието на този обичай, с което си навлича веднага гнева на традиционалистите. Защитавайки каузите, в които вярва, д-р Ел Саадауи ще прекрачи границите, определени от религиозните, политическите и обществените власти. И ще плати висока цена за това.

Въпреки цензурата, смъртните заплахи и затвора, Навал Ел Саадауи успява да напише над 50 книги с художествена и научна литература, включително пиеси, романи и сборници с разкази, които са преведени на повече от 30 езика, достигайки до милиони читатели от различни страни и спечелвайки й международно признание. Наричат я „Симон дьо Бовоар на арабския свят“, а ВВС я включва в списъка на „100-те най-влиятелни жени на миналия век“.

-Опасността е част от живота ми, откакто хванах писалката и започнах да пиша. Нищо не е по-опасно от истината в свят, който лъже. Нищо не е по-опасно от знанието в свят, който смята знанието за грях от времето на Адам и Ева… – това са думи на д-р Саадауи, изказани след излизането й от затвора, за които напомня вестник “Hindu” в броя си от 03 юни 2001 г. Слова, които и днес продължават да звучат притеснително актуално.

За Омния Амин, изтъкнат преводач и приятел, Надал Ел Саадауи е „жената, която успя да предизвика културна революция в сърцата, умовете и душите на всички онези хора, чийто живот е докоснала“.

Момичето, което обърна подноса с кафето и почерни зъбите си

Родена през 1931 г. в село Кафр Тахла близо до Кайро, в семейство от средната класа, Навал е второто от девет деца. Тя навършва пълнолетие в период на ключови промени в страната, сред които е и стремежът за образование на момичетата.

Баща й Ал-Сайед Ел Саадауи е учител, участвал в протестите срещу британската окупация на Египет по време на Египетската революция от 1919 г., поради което е бил заточен в малък град в делтата на река Нил. Има прогресивни за времето възгледи и учи дъщеря си на самоуважение и на това да изразява мнението си, насърчава я да изучава арабски език. Майка й Зейнаб (родена Шукри) е от османско турско семейство.

Навал Ел Саадауи влиза в конфликт с традициите на доминираното от мъжете общество от ранна възраст. Реагира гневно на думите на баба си, която твърди, че „едно момче струва колкото поне 15 момичета“ и не може да разбере защо, макар да е умствено надарена, са я похвалили едва когато се е научила да пали газената печка. Като дете, без страх съобщава на баба си, че няма намерение да се омъжва, с което шокира близките си.

Когато е на 10 години, семейството й прави опит да я омъжи, както е обичайно за момичетата на нейната възраст по онова време. Навал е представена на ухажор. В стремежа си да предотврати сватбата, тя яде сурови патладжани, за да потъмни зъбите си и да го отблъсне. Обръща подноса с кафето върху него в знак на неуважение. Виждайки яростната й съпротива, родителите й я подкрепят. По-късно Навал ще се омъжи и разведе с трима съпрузи по собствено желание, а в интервю за „The Guardian“ през 2015 г. ще каже, че „наистина не е подходяща за ролята на съпруга“.

Навал води дневник през цялото си детство. На страниците му излива гнева и несъгласието си срещу статута на жените и момичетата в нейната страна. През 2015 г. Ел Саадауи публикува редактирана версия на своите детски размисли в „Дневникът на едно дете на име Суад“.

Родителите на Навал умират, когато тя е в началото на 20-те се години.

В следващите десетилетия независимостта и упоритостта на Навал Ел Саадауи в борбата й срещу неравенството между половете ще доведат до загуба на работата й, забрана на творбите й (голяма част от тях излизат в чужбина), затвор, смъртни заплахи и изгнание, но тя ще намери сили да премине през всичко това. Това, което щe спаси порасналата Навал, е нейният открит и оптимистичен дух и отзвукът, който гласът й намира сред следващите поколения млади хора.

Образование

Подкрепена от баща, който вярва във важността на образованието, Навал Ел Саадауи посещава Британското училище. Отличните й постижения й осигуряват стипендия, за да следва медицина в Университета в Кайро. Завършва през 1955 г., като специализира психиатрия. През 1996 г. получава магистърска степен по обществено здравеопазване в Колумбийския университет в Ню Йорк.

Личен живот

През 1955 г. Навал се омъжва за Ахмед Хелми, състудент от Медицинското училище. Двамата имат дъщеря Мона Хелми, която е писателка и активистка като майка си. Бракът приключва след две години.

Омъжена е за кратко за адвоката Рашад Бей. Разводът е неизбежен, тъй като съпругът й проявява неприязън към писателските й изяви и настоява да прекрати тази си дейност.

Третия си съпруг Навал Ел Саадауи среща по време на работата си в Министерството на здравеопазването на Египет. Това е Шериф Хетата – лекар, писател и бивш политически затворник в продължение на 13 години. Женят се през 1964 г. и имат син – Атеф Хатата, който е режисьор. Ел Саадауи и Хатата живеят заедно 43 години и се развеждат през 2010 г.

Работа на село

След завършването на Медицинския факултет д-р Навал Ел Саадауи се завръща в родното си село Кафр Тахла. Работата като лекар й позволява да стане свидетел на трудностите и неравенствата, пред които са изправени селските жени. Тя е шокирана и от нехигиеничните практики на местните бръснари и акушерки, изпълняващи основните медицински процедури, включително обрязване и генитално осакатяване. Усилията й да внесе промени и да научи хората за опасностите от тези обичаи разгневяват местните практикуващи и провокира конфликта й с властите. След като се опитва безуспешно да защити една от своите пациентки от домашно насилие, д-р Ел Саадауи е призована обратно в Кайро.

Някои от своите преживявания тя описва в „Мемоарите на една жена лекар“ („Memoirs of a Woman Doctor“), които излизат през 1958 г.

В търсене на смисъл

В Кайро Навал Ел Саадауи работи в Министерството на здравеопазването. Именно там се запознава с третия си съпруг Шериф Хетата, с когото споделят един и същи офис. През 1963 г. е назначена за началник на Отдела за здравно образование в министерството.

През 1972 г. е освободена от професионалната си позиция в Министерството на здравеопазването заради книгата „Жените и сексът“ (“Women and sex”, 1969), която се противопоставя на гениталното осакатяване и сексуалното потисничество на жените и не се харесва на религиозните и политическите власти. Година по-късно е закрито списанието „Health“, което Навал Ел Саадауи основава през 1968 г. и редактира заедно с третия си съпруг. Губи позицията си на помощник генерален секретар на Египетската медицинска асоциация, а книгите й са забранени.

Принудена да направи завой в кариерата си, в периода 1972–1976 г. Навал Ел Саадауи провежда проучвания в областта на психичното здраве на жените в университета „Айн Шамс“ в Кайро и се концентрира върху писателската си дейност (сега вече книгите й се издават в чужбина). „Чувствах се отчуждена в родината си“ – споделя тя за този етап от живота си. Започна период на „самозаточение“, по време на който от 1978 до 1980 г. Навал Ел Саадауи е съветник на ООН за развитието на жените в Африка и Близкия изток. Пътуванията й по света намират място в книгата „My Travels Around the World“ (1986). Те разширяват кръгозора й, запознават я с гледната точка на жени от други страни и народи.

Творчество

Навал пише първия си роман, когато е едва на 13 години. Мечтата й е да бъде писател, но родителите й я убеждават, че няма бъдеще в изучаването на литература и я насочват към медицината.

„Цял живот съм писала“ – казва ел Саадауи в интервю от 2011 г., публикувано от e-flux. „Това, което наистина ме насърчи да го правя, беше недоволството от обкръжението ми.“

Най-ранните й творби включват селекция от кратки разкази, озаглавена „Познах любовта“ (I learned love, 1957) и първия й роман „Мемоари на една жена лекар“ (1958).

Впоследствие Навал Ел Саадауи създава повече от 50 книги с художествена и научна литература на арабски, много от които преведени на над 30 езика (включително английски, френски, немски, испански, португалски, шведски, норвежки, датски, италиански, холандски, финландски, индонезийски, японски, персийски, турски, урду и др.) и са получили световно признание. Сред тях са множество разкази, романи и лични мемоари. Някои от произведенията й са налични и онлайн. Всички те се занимават главно със статута на арабските жени и социалните проблеми на обществото.

През 1972 г. Навал Ел Саадауи публикува първата си нехудожествена книга – „Жените и сексът“. В нея тя осъжда насилието, извършвано върху телата на жените, включително унизителните тестове за девственост, убийствата на честта, гениталното осакатяване. Първата глава е посветена на значението на клитора за сексуалното удоволствие на жените. Авторката твърди, че експлоататорските бракове без любов и уважение не се различават от проституцията. Книгата е буквално като хвърлена бомба и се превръща в основополагащ текст на втората вълна на феминизма в страната. Посрещната е „на нож“ от високопоставени политически и теологични авторитети. Скоро след публикуването й Навал Ел Саадауи губи работата си, а списанието, което е основала и издава, е закрито.

Но положителният прием на творбите й сред обществеността й дава кураж да продължи да пише. Една след друга, на бял свят се появяват „The Female is the Origin“ (1974), „Woman and Psychological Struggle“ (1976), „Mеn and Sex“ (1973), „The Hidden Face of Eve“ (1977), „God Dies by the Nile“ (1974), „Love in the Kingdom of Oil“ (1993) „The Novel“ (2004), „Zeina“ (2009) и др. Съчетавайки умело разтърсващи истории на пациенти, собствени преживявания, резултати от медицински и социални изследвания и полемика срещу несправедливостта, свързана с пола, Навал Ел Саадауи говори с авторитета на лекар, знанията на интелектуалец и страстта на наранена жена.

Разказът „The Absent One“ (1969) включва първия женски образ в арабската литература, претърпял явен сексуален тормоз.

От 1973 до 1976 г. д-р Ел Саадауи прави проучване върху неврозите при жените в Медицинския факултет на университета „Айн Шамс“. Като психиатър, тя се среща с редица обитателки на известния женски затвор „Канатир“ край Кайро. Една от тях е Фирдевс, която е осъдена на смърт за убийство на сводник при самозащита. Разговорите между двете жени водят до създаването на една от най-забележителните й книги – „Жена в точка нула“ (Woman at Point Zero, 1975). Според медиите това е най-известният роман на Навал Ел Саадауи на Запад, ужасяващ разказ за детството и брачното насилие, водещо до проституция.

До края на живота си води упорита борба срещу гениталното осакатяване на жените

Като лекар и активист за правата на човека, д-р Саадауи се обявява твърдо против гениталното осакатяване на жените и води кампания срещу тази ужасяваща традиция през целия си живот. В книгата си „Скритото лице на Ева“ тя събира кураж да сподели собствения си агонизиращ спомен за гениталното осакатяване, на което е била подложена на 6-годишна възраст, докато лежи на пода в банята, а майка й стои до нея, стискайки ръката й за кураж.

Тук е мястото да поясним, че обрязването на жените (генитално осакатяване, female-genital-mutilation – FGM) включва частично или пълно отстраняване на външните женски гениталии или друго нараняване в тази област по немедицински причини. Този ужасяващ ритуал се извършва върху млади момичета, обикновено в най-ранно детство до 15-годишна възраст. По данни на Световната здравна организация той се практикува в 30 страни в Африка, Близкия изток и Азия и в момента в света живеят повече от 200 милиона момичета и жени, които са били подложени на генитално осакатяване. Годишно се извършват над 3 милиона такива манипулации. Гениталното осакатяване е международно признато като нарушение на човешките права на момичетата и жените. Усилията за изкореняването на този обичай са от глобално значение

През 2008 г. тази практика е забранена официално в Египет, но премахването на традиция в реалния живот се оказва не толкова лесно и Ел Саадауи не спира да осъжда продължаващото й разпространение.

Записки от затвора или когато писаното слово е по-силно от куршум

Завръщането на Навал Ел Саадауи в Египет не е особено е благоприятно. През септември 1981 г. тя е изпратена в затвора от режима на президента Ануар Садат заедно с близо 1600 други интелектуалци дисиденти. Публикация в “The Guardian” от 22.03.2021 г. споменава, че обвинението срещу нея е било за заговор с България за сваляне на режима – странен избор, тъй като тя „не знаеше нищо за България и понякога дори забравяше къде се намира на картата“.

Преживяванията й зад решетките водят до появата на друга завладяваща книга – „Мемоари от женския затвор“ („Memoirs from the Women’s Prison“, 1983). Въпреки че са й отказани писалка и хартия, Навал си води записки с помощта на нелегално внесен „черен молив за вежди“ и „малко руло стара и оръфана тоалетна хартия“.

-Ако намеря хартия и химикал в килията ви, това е по-опасно, отколкото ако намеря пистолет“ – това са думите на тъмничаря, които Ел Саадауи чува още през първия си ден в затвора.

Спомня си за това в интервю за Ройтерс през 2018 г. и допълва:

-Изгубих страха си от смъртта, загубих страха си от затвора.

Освободена е по-късно същата година, 6 седмици след убийството на президента Садат.

През 1982 г. Ел Саадауи основава Асоциацията за солидарност на арабските жени (AWSA) и е редактор на изданието на организацията, Al-Nūn. Асоциацията става синоним на призива за „повдигане на булото от ума“. През 1991 г. правителството закрива Al-Nūn, а няколко месеца по-късно и самата AWSA.

През 2005 г. Навал Ел Саадауи обмисля да се яви на предстоящите президентски избори в Египет. Оттегля се поради внесените поправки в конституцията на страната, свързани с условията и изискванията към кандидатите.

През 2011 г. е сред протестиращите на площад Тахрир

С възрастта духът на Навал не се успокоява, напротив, тя става все по-радикална. И това не е случайно. Както казва през 2018 г., „когато светът се влошава, гневът ни трябва да се умножи“.

Преподавател в САЩ

В началото на 90-те години Навал Ел Саадауи е домакин на ежемесечни публични семинари под егидата на AWSA в центъра на Кайро, посрещайки журналисти, писатели, интелектуалци и политически активисти от целия спектър на обществения живот. Изявени в своята професия мъже и жени обсъждат горещите теми на деня. Някои от разговорите са особено бурни. През 1992 г. е убит журналиста и правозащитник Фараг Фода. Скоро след това Навал открива, че името й е в списъка на смъртните присъди, издаден от фундаменталистка група. Тогавашният президент Хосни Мубарак налага въоръжена охрана за нейна защита, но тя отказа и през 1993 г. заминава за САЩ.

Приема предложението да преподава в катедрата по азиатски и африкански езици на университета „Дюк“ в Северна Каролина, както и във Вашингтонския университет. По-късно тя заема длъжности в редица престижни колежи и университети, включително университетите в Кайро, Харвард, Йейл, Колумбия, Джорджтаун, Държавния университет на Флорида и Калифорнийския университет в Бъркли, Сорбоната. През 1996 г. Навал Ел Саадауи се завръща в Египет.

Докато е в чужбина пише мемоарите си, публикувани в два тома на английски със заглавия „Дъщеря на Изида“ (“A Daughter of Isis, 1995) и „Минаване през огъня“ (“Walking Through Fire”, 1998). Дори и след завръщането си в Египет, Навал Ел Саадауи продължава да посвещава много време на преподаване в САЩ.

Навал Ел Саадауи е вдъхновение за поколение млади интелектуалци

Навал Ел Саадауи умира от естествена смърт в Кайро на 21 март 2021, на 89 години. Смъртта й е отбелязана от редица световни медии.

„Тя е родена с борбен дух. Рядко се срещат хора като нея. Видя нещо нередно и веднага проговори. Правеше неща, които хората просто не смееха да правят, но за нея това беше нормално. Тя не мислеше да нарушава правилата или разпоредбите, а да казва истината.“

Думите са на д-р Омния Амин, преводач на Саадауи, казани в интервю пред BBC през 2020 г. Омния Амин е доктор по модерна и съвременна английска литература и теория на феминизма от Колежа „Queen Mary“ към Университета в Лондон; автор, преводач и професор в Колежа по хуманитарни и социални науки към университета „Zayed“ в Дубай, ОАЕ. Д-р Амин е официален говорител на д-р Навал Ел Саадауи през последните няколко години от живота й и я представлява на редица конференции и разговори. За нея Навал Ел Саадауи е ментор, приятел, духовна майка.

Последното интервю на Омния Амин с Навал Ел Саадауи е през ноември 2020 г., около 89-ия й рожден ден. В него я пита какво послание би искала да изпрати на света. И възрастната жена отговаря, без да се замисли:

-Кажете им, че честната дума е тази, която остава. (The Conversation”, 01.04.2022)

Награди

Навал Ел Саадауи e награждавана с почетни степени на три континента. Ето някои от тях:

През 2004 г. е отличена с наградата „Север-Юг“, която се присъжда ежегодно от 1995 г. от Съвета на Европа на две публични личности, като признание на тяхната дълбока ангажираност, изключителни постижения и надеждата, която са породили в областта на защитата на човешките права, защитата на плуралистичната демокрация, партньорството и солидарността.

През 2011 г. е удостоена с наградата „Стиг Дагерман“ – награда в чест на шведския автор Стиг Дагерман, която се присъжда от 1996 г. от Обществото на Stig Dagerman и община Älvkarleby на човек или организация, които подкрепят свободата на словото и насърчават междукултурното разбиране и съпричастност.

През 2012 г. Международното бюро за мир й присъжда наградата за мир „Seán MacBride“.

През юли 2016 г. Навал Ел Саадауи оглавява литературния фестивал „Africa Writes“ на Кралското африканско общество в Лондон, където говори „За това да бъдеш жена писател“. Почетен доктор е на Свободния университет в Брюксел (2007) и

Националния автономен университет на Мексико (2010)

През 2015 г. е включена в „100-те жени на BBC“. През 1981 г. списание „Time“ я обявява за една от „100 жени на годината“ , а през 2020 г. я нарежда сред „100-те най-влиятелни жени на миналия век“.

На Саадауи е посветен филма – „She Spoke the Unspeakable“, режисиран от Джил Никълс и излъчен през февруари 2017 г., като част от телевизионния сериал на BBC „One Imagine“.

Използвани източници

Sa’dawi, Nawal; Saadawi, Nawal El; Saʻdāwī, Nawāl; Saʿdāwī, Nawāl as- (1999). A Daughter of Isis: The Autobiography of Nawal El Saadawi. Zed Books. pp. 63–87. ISBN 978-1-85649-680-3.

https://en.wikipedia.org/wiki/Nawal_El_Saadawi

„Nawal El Saadawi | Egyptian physician, psychiatrist, author and feminist“. Encyclopædia Britannica. https://www.britannica.com/biography/Nawal-El-Saadawi