Aсен Тонков е от хората, които няма как да не забележиш, защото веднага те грабват с усмивката си. Роден е в София през 2003 година, но от дълги години живее в Кокаляне. Гимназиалното си образование получава в 125 СУ „Боян Пенев“, където след 10ти клас учи в паралелка с профил математика, биология и физика. В момента изучава специалността „Биохимия и Клетъчна Биология“ в град Бремен, Германия, като тази година ще бъде трети курс. Планира да получи магистърска степен в областта на имунологията, а защо не и докторска степен след това. Запознаваме се по време на ваканцията му в България и си говорим за нещата от живота.
Защо реши да учиш биология?
Докато учех в училище, изучавах математиката, физиката и биологията сравнително дълбоко, понеже бяха част от профила на паралелката ми. Обичам и трите науки но в хода на моето израстване биологията продължаваше да ме вълнува все повече с всяка изминала година. Самата наука ми помагаше да си обяснявам въпросите, които ме интересуваха, свързани с тялото и света около нас. С времето и увеличаването на моите познания въпросите, които се питах, ставаха по-сложни, което ми помогна да стигна до заключението, че искам да продължа да уча биология занапред. Много голям фактор в това решение беше и учителят ми по биология Георги Милошев, който ме запали още повече. Всеки ден идваше с удоволствие на работа и винаги отговаряше на въпросите ми. Дори и сега все още сме приятели.
Как се озова в Германия?
Това да уча в Германия беше чиста случайност. Докато бях 12ти клас кандидатствах в университети в САЩ и ме приеха в 2, но цената на обучението беше непоносима и затова записах Молекулярна биология в Биологическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. Бях доволен от усилията си, макар и да не отидох в САЩ и лятото преди първата ми година работих в склад за строителни материали с цел да изкарам пари. Беше август и класният ми учител Димитър Димитров, които ми беше учител по математика от 5-ти клас, ми звънна. По телефона ми каза, че Jacobs University още имат прием през август за ученици от Европейския съюз. Кандидатствах и благодарение на добрия ми успех от училище и от изпитите SAT ме приеха с частична стипендия. Така се озовах в Бремен, Германия и започнах да уча Биохимия и клетъчна биология в Jacobs University. Несъмнено дължа много на учителя си по математика, тъй като ми помогна да израсна като човек и ми беше като втори баща.
Случайност или дълго обмислено решение беше това за теб?
Като цяло доста дълго обмислях дали уча в чужбина. В една тетрадка пишех плюсовете и минусите на това да уча в чужбина. Поговорих си с много хора, които са учили навън и след като изслушах и мненията на близките около мен, реших да замина.
Кои са предизвикателствата на това да си студент в чужбина?
Да учиш в чужбина определено не е лесно. Може би най-голямото препятствие е носталгията и липсата на семейството и приятелите. Това определено ми тежеше много в началото. С времето стана по-лесно, но чувството на носталгия и липса не изчезна напълно. Друго предизвикателство несъмнено е културният шок. Идвайки от една малка държава на Балканския полуостров се сблъскваш с друга култура и хора. Има огромни разлики между двете държави. В частност, в моя университет учат студенти от над 100 държави, което определено беше нещо ново, непознато и на пръв поглед плашещо, но същевременно и вълнуващо. Също така езиковата бариера е едно солидно препятствие при комуникацията с германците.
А кои според теб са предимствата на това да учиш в чужбина?
Както вече казах, в университета ми са представени над 100 националности, което според мен е безценно откъм обмена на култура и разликата в мисленето на хората, идващи от различни държави. Голямо предимство е това, че завършеното в Германия образование се признава на много повече места отколкото еквивалентното в България. Това е един от най-големите фактори, които ми помогнаха да реша да уча в чужбина. Също така новата и непозната среда помага за излизането от комфортната зона на дома и родината, което според мен е доста полезно в изграждането на характера и уменията за справяне с живота.
Мислил ли си как ще продължиш по-нататък или все още не си се ориентирал?
Знам със сигурност, че искам да продължа образованието си след бакалавърската степен. Мислил съм по това какво искам да уча в бъдеще, но все още нямам конкретен отговор. На този етап в живота съм все още доста зелен и лесно мога да бъда повлиян към определена посока. Искам да избера, така че това което уча в бъдеще, да ми доставя удоволствие и впоследствие да ходя на работа с желание.
Според писателя биохимик Айзък Азимов „Най-тъжният аспект на живота в момента е, че науката събира знания по-бързо, отколкото обществото събира мъдрост.“ Съгласен ли си с тази негова мисъл и кои според теб са причините за това разминаване?
Съгласен съм с Айзък Азимов, понеже науката е много полезен инструмент, ако се използва мъдро, но същевременно може да бъде много опасен инструмент, ако се използва неправилно. Факт е, че науката се развива по-бързо от всякога, във всички посоки, но обществената мъдрост изостава, което води до злоупотреба с науката. Това се дължи на факта, че днешното общество е по-различно. Живеем в много забързан свят и според мен последното нещо за което мислят хората е мъдростта. Също така социумът и културата допринасят за разминаването.
Всички ние буквално сме залети ежедневно от океан от информация. Какви опасности ни дебнат и как да се предпазим от уловките на дезинформацията?
Информацията несъмнено е твърде много и е навсякъде около нас, което в голяма степен се дължи на глобализацията и интернет. Според мен качеството и верността на информацията не са каквито са били някога. Да вземем интернет страницата „Wikipedia“ за пример. Това е уеб страница, която всеки човек е използвал много пъти в живота си, на пръв поглед е добра идея. Проблемът и лежи в това, че всеки има достъп до това да редактира информацията в нея, при което се губи достоверността на тази информация, което води до дезинформация. Бих добавил, че информацията разпространявана от медиите не е на 100% вярна и човек винаги трябва да има едно на ум. Най-голяма опасност е може би това, е информацията в 21 век лесно може да бъде манипулирана, изкривена или дори скрита. Човек никога не трябва да приема всичко, което чете или слуша за чиста монета. Според мен това да си скептичен и критичен помага да се предпазваме от уловките на дезинформацията.
Къде и как можем да се научим на критично мислене? Застъпено ли е то в университета или го учим направо в Училището на живота?
Критичното мислене може да бъде заченато още в училище. Един от най-лесните и естествени въпроси, е въпросът „Защо?“. Тази на пръв поглед проста дума ни кара да се замислим дали едно нещо е вярно или защо е така. Тази дума помага за развитието на критичното мислене. Впоследствие, в хода на живота ни, ние развиваме критичното си мислене. Важно е да се отбележи, че това е личен избор. Има много хора, които избират да се доверяват сляпо, но това ги прави лесно манипулируеми и контролируеми. Бих казал, че критичното мислене се развива като комбинация от образованието и живота ни.
Как си представяш света след 10-20 години? А себе си в него?
Светът, в които живеем е една доста динамична и променлива система, но смятам, че бъдещето е едно прекрасно нещо. Не се надявам на летящи коли, но си представям, че ще се справим с глобалното затопляне, ще се справим с глада и мизерията по света. Надявам се бъдещето да донесе главно положително развитие, колкото и утопично да звучи. А колкото до мен, надявам се да имам поне малък принос в положителното развитие на нашето общество в бъдеще.
Любими книга, филм, музика. Любим девиз
Любимата ми книга се казва „Преди да изстине кафето“ и е част от поредица книги написани от Тошиказу Кавагучи. В тях се разказва за кафене в Токио, което може да те върне назад във времето, но ти нямаш право да повлияеш на миналото, а само да гледаш безучастно.
Това да избера любим филм е доста трудна задача, но филм който много харесвам е „Бохемска Рапсодия“. Филмът разказва за живота и творчеството на Фреди Меркюри и Queen.
Любимата ми музика определено е рокът и метълът. Израснал съм с тях и ще продължа да ги слушам и в бъдеще.
Любимият ми девиз е „Спасението на давещите се е дело на самите давещи се “. Тези думи са изказани от Остап Бендер в творбата на Иля Илф и Евгений Петров „Дванадесетте стола“.
Радостина Александрова