Най-важният изпит е този до леглото на болния


Трифон Попов е роден в град Ловеч, където през 2019 г. завършва средното си образование в Профилираната езикова гимназия „Екзарх Йосиф“ като първенец на випуска. Веднага след това е приет да учи медицина в Медицинския университет – София. Въпреки младостта си, вече е натрупал значителен опит и зад гърба си има сериозни постижения. Не се е поколебал да работи като болногледач в Отделението по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“; локален отговорник е на Комитета по медицинско образование към  Асоциацията на студентите по медицина в България (АСМБ) – София; участва в колективите на два проекта, финансирани от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката“; съавтор е на три публикации и глави от книги в авторитетни международни издания; участвал е с доклади на повече от 20 научни форума у нас и в чужбина и бил слушател на още толкова. Активната му дейност не остава незабелязана и вече има няколко награди, след които Студентска награда за високи научни постижения в овладяването на  медицинската наука и активно участие в научната и изследователската дейност на името на Асен Златаров (2023 г.); стипендиант е на Фондация „Еврика“ за постижения в овладяването на  знания в областта на медицината и биологията на името на Методи Попов (2023 г.); избран е за „Студент на годината – 2023“.  На 03.03.2024 г. кметът на Ловеч връчи на Трифон Попов кристал с герба на общината за активно участие в научни изследвания и проекти, отличен успех по време на следването и издигане престижа на града. Най-ценните уроци в живота му са да не се предава и да преследва с отдаденост всичките си мечти и цели. Трифон ще е първият лекар в семейството му, избрал е да специализира и да остане в България, спрял се е на педиатрията. Вярва, че това, което ще спаси света, е науката, съчетана с висок морал.

 

Защо избра да учиш медицина?

Още от ученическите ми години химията и биологията ми бяха много интересни предмети. И взимайки предвид желанието ми да помагам на хората, реших че медицината е най-подходящата специалност за мен. Това е една необятна и непрекъснато развиваща се област и смятам, че в нея мога да допринеса най-много. Често това е избор „по наследство”, в медицинските среди много се ценят потомствените лекарски фамилии, но никой от моите роднини не е лекар.

Кой са най-важните уроци, които си получил до момента, извън включения в учебниците материал?

Това са никога да не се предавам и да преследвам с отдаденост всичките си мечти и цели. Много ценен урок, който получих в трети курс, когато започнахме учебна практика в болниците, беше, че независимо колко изпити и с какви оценки сме взели в университета, най-важният изпит след това е този до леглото на болния, и на него нямаме право на поправка.

 

Колко високи са мечтите ти?

Аз избягвам да имам някакви грандиозни мечти. На този етап се надявам да завърша успешно следването и да намеря най-подходящото за мен място за специализация в България. Защото категорично съм решил, че ще специализирам и след това ще практикувам в България.

Къде и как се виждаш след 10 години?

Виждам се като практикуващ лекар-педиатър в България. Надявам се, до тогава да съм създал семейство и вече да имам деца. А също така да съм успял да защита дисертация, така че титлата „д-р” да не е само за диплома по медицина, още по-малко по Братислав Нушич, а да покрива и научен принос в областта на биомедициските науки.

 

Кои са книгата и/или филмът, които истински са те разтърсили и са те накарали за забравиш за времето и пространството?

Последната книга, която силно ме разтърси, беше „Опенхаймер“. Тя е автобиография за създателя на атомната бомба Робърт Опенхаймер. Четейки тази книга човек всъщност осъзнава как създаването на нещо революционно и велико от научна гледна точка,  може да се превърне в едно много опасно оръжие в ръцете на грешните хора. За съжаление, това е съдбата на всяко голямо откритие: винаги се използва както за добри, така и за лоши цели, както показва историята. И колкото по-голямо е то, толкова е по-опасно. Сега на ред е изкуственият интелект.

 

Съществува ли лек за злобата и завистта? Кои са вечните болести на човечеството, може ли да се имунизираме срещу тях?

За огромно съжаление, злобата и завистта са едни вродени „заболявания“, за които все още, поне според мен, няма ефективно лечение, има единствено поддържащо. Все пак ако тези „пациенти“ се опитат да се концентрират върху себе си, а не правят всичко по силите си да пречат и злословят по адрес на останалите, неминуемо ще се почувстват доста по-добре. Това са едни от вечните болести на човечеството. Другите са глупостта, алчността и подлостта. Уви, ваксина срещу тях все още няма.

 

Красотата ли ще спаси света?

Бих перифразирал малко: „Науката, съчетана с висок морал, ще спаси света“.

Какво би променил в обучението на студентите по медицина у нас, ако имаш тази възможност?

Доста интересен въпрос. По мое мнение може да се подобри практическата подготовка на студентите по медицина, тъй като, поне според мен, теоретичното ни обучение е на доста по-добро ниво. Наистина всеки от нас има възможност да работи като здравен асистент или болногледач, и така да придобива клиничен опит, но ако е заложено в програмата по някакъв начин, и се обръща повече внимание на практическото обучение, ще е по-полезно за нас студентите.

Кои са постиженията в медицината от последните години, които най-силно са те впечатлили?

Постиженията, които за мен са най-впечатляващи, са свързани с новостите в терапията на различни заболявания. Например, таргетната терапия и имунотерапията на раковите заболявания, а също така разработването на моноклонални антитела за лечения на различни автоимунни заболявания. Много ме впечатлява и напредъкът в генната терапия, особено разработване на CRISPR-Cas9 технологията за генно редактиране.

А кои са най-големите предизвикателства пред науката и медицината?

Нямам достатъчен опит, за да мога да дам пълноценен отговор на този въпрос. От гледната точка на студент по медицина в България, според мен предизвикателство е сравнително ниското заплащане, което получават специализантите и студентите, работещи като болногледачи или здравни асистенти. Особено сериозно предизвикателство е липсата на достатъчно медицински сестри. Бих откроил като голям проблем и централизирането на здравеопазването в големите градове, докато в малките градчета и по селата хората нямат възможност да получат адекватна здравна грижа, особено ако са ограничени да пътуват.

Изкуственият интелект: заплаха или възможност?

Както всяка ново революционно научно откритие, така и изкуственият интелект открива нови възможности, но и крие своите рискове. Както деленето на атомното ядро от една страна може да се използва за генериране на електрическа енергия в ядрените реактори на атомните централи, но от друга страна за създаване на свръхмощни атомни бомби.

Изкуственият интелект е една изключително добра възможност, която би била в голяма помощ и улеснение, защото предоставя изключително голяма база от данни, която нито един човешки мозък не може да побере. Затова мисля, че в бъдеще ще намира все по-голямо приложение. Все пак обаче, неморалното му използване, дори на този все още ранен етап, води до редица проблеми, в това число и до плагиатство и нарушаване на авторските права. Също така сляпото ползване и доверяване на всичко, което генерира изкуственият интелект, също крие своите заплахи. Така че, според мен разумното и отговорно използване на изкуствения интелект открива нови хоризонти, но има и някои сериозни рискове.

Любим девиз

Моят любим девиз следва Рене Декарт: „Мисля, следователно съществувам.“

А любим цитат: „Man sieht nur, was man weiß.“ (Човек вижда това, което знае) – Гьоте.

 

Радостина Александрова