Натаниел Ходжис – лекарят, който се бори с чумата


Голямата чума в Лондон продължава от 1665 г. до 1666 г. – последната голяма епидемия от бубонна чума, възникнала в Англия. Случва се в рамките на многовековната Втора пандемия, започнала от Централна Азия през 1331 г. (първата година от Черната смърт) и продължила до 1750 г. Само за 18 месеца Голямата чума убива около 100 000 души – почти една четвърт от населението на Лондон, което по онова време наброява  500 000 души. Продължава основно от юни до ноември 1665 г. и достига своя връх през септември, когато за една седмица умират 12 000 души в Лондон. Кралят и неговият двор бягат в Оксфорд (Tate, 1961; Collingwood, 1965; Haensch, 2010; Ibeji, 2011; Smith, 2016; https://curiosity.lib.harvard.edu/contagion/feature/the-great-plague-of-london-1665)

Натаниел Ходжис (Nathaniel Hodges, 1629–1688) е син на Томас Ходжис (1605-1672), влиятелен англикански проповедник и реформатор.  Получава образованието си в Уестминстърското училище, Тринити Колидж в Кеймбридж и Крайст Чърч Колидж в Оксфорд. Установява се като лекар в Лондонското сити. Известен е като един от шепата лекари, останали в Лондон по време на Голямата чума от 1665 г., за да помагат на засегнатите. През същата година пише на латински книгата „Loimologia or Historical Account of the Plague of London” (“Loimologia или исторически разказ за чумата в Лондон”), като добавя към нея инструкции за защита срещу болестта.

Ходжис опушва къщите с дим от смолисти дървета, предлага почивка и лека диета и облекчава треската, като дава на пациентите си змийски корен от Вирджиния. Въпреки че любимите му прахове са направени от камък безоар, рог от еднорог и изсушена крастава жаба, Натаниел Ходжис не смята, че те са безполезни. Самият той смуче таблетки, съдържащи смирна, канела и корен от ангелика. Въпреки че нито едно от неговите лекарства не е било от полза, той успешно оцелява в Лондон, без да се зарази с чума.

Ежедневните му предпазни мерки срещу заразата включват и консумация на бяло испанско вино. Ето какво пише за него Norman през 1891 г.:

«…След това той приемаше пациенти в собствената си къща и правеше още посещения, като се връщаше у дома между осем и девет часа. Той прекараше вечерта вкъщи, без да пуши, но пиеше отлежало вино, докато се почувства весел. След това той като цяло спеше добре.

Два пъти по време на епидемията той се почувства така, сякаш го е заразила чумата, но след увеличаване на приетото вино състоянието му се подобри след няколко часа и се размина без сериозно заболяване».

Като признание за услугите му към гражданите по време на чумата, властите на града му отпускат стипендия като заслужил лекар (Moore, 1891; Duffin, 2016 ).

Използвана литература

Collingwood, F. 1965. The great plague of London. // Nurs Times, 61, 591.

Duffin, C.J. 2016. Nathaniel Hodges (1629-1688): Plague doctor. // J. Med. Biogr., 24(1), 30-35.

Haensch, S., R. Bianucci, M. Signoli, M. Rajerison, M. Schultz, S. Kacki, M. Vermunt, D.A.Weston, D. Hurst, M. Achtman, E. Carniel, B. Bramanti. 2010. Distinct clones of Yersinia pestis caused the black death. // PLoS Pathog., 6(10), e1001134.

Ibeji, M. 2011. Black Death. BBC. Retrieved 3 November 2008.

Moore, N. 1891. Hodges, Nathaniel. In Lee, S. (ed.). Dictionary of National Biography, Vol. 26. London: Smith, Elder & Co.

Smith, R. 2016. DNA in London Grave May Help Solve Mysteries of the Great Plague. https://www.nationalgeographic.com/science/article/bubonic-plague-dna-found-london-black-death

Tate, W.J. 3rd. 1961. The great plague in London in 1665. // BMQ, 12, 61-71.

https://curiosity.lib.harvard.edu/contagion/feature/the-great-plague-of-london-1665

 

Радостина Александрова