Науката е любознателност, откривателство, усещането, че правиш нещо интересно и полезно


Следващата дама изявен учен и преподавател в нашата поредица „Жените в науката“ е проф. д-р Виктория Сарафян, дм, дмн.

Проф. Виктория Сарафян е завършила Английска езикова гимназия в град Пловдив, след което медицина в Медицинския факултет на МУ – Пловдив. Специалист е по медицинска биология и клинична имунология. Специализирала е молекулна имунология, клетъчна и  молекулна биология в университетите в Кеймбридж (Великобритания), Нант (Франция) и Намюр (Белгия).

Автор е на повече от 80 публикации, които са цитирани стотици пъти. Била е гостуващ лектор в университета в Намюр (Белигя), университета „Николай Коперник“ в гр. Торун, Полша, Биомедицинския университетски кампус в Рим, Италия, университета в Коимбра, Португалия, университета в Клуж-Напока, Румъния и др.

Два мандата е била заместник-ректор по научноизследователската работа на МУ – Пловдив.

Ръководител е на Катедра „Медицинска биология“ и на Направление „Молекулна и регенеративна медицина“ към Научноизследователския институт към същия Университет.

Ръководител и координатор е на множество национални и международни научни и образователни проекти, на докторанти и специализанти.

Със своята харизма проф. Сарафян е от хората, които няма как да останат незабелязани. Лекциите й са незабравими не само заради знанията, които носят, но и заради изключително атрактивния начин, по който са представени. Неслучайно е избирана няколко пъти от своите студенти за „преподавател – вдъхновител“.

Намира вдъхновение и удоволствие в общуването с умни и любознателни студенти и работата с  екип от знаещи, можещи, ентусиазирани и отговорни преподаватели и изследователи. Това, което й помага да не се отпуска и батериите й да са непрекъснато „заредени“, е подкрепата и разбирането, които получава в семейството си. Щастието за нея е хармонията със себе си и света около нас.

 

  1. Има ли нужда от ден, посветен на жените в науката? Защо?

Фактът, че няма ден на учените, а такъв, посветен на жените в науката, ги поставя не в облагодетелствана, а в дискриминационна позиция. Т.е. жените в науката са онеправдани и трябва да се борят срещу неравенството и за това нека им посветим ден. Всъщност жените са толкова пълноценни и успешни учени, колкото и мъжете, макар и натоварени с много сериозни житейски отговорности като майки  и съпруги.

  1. В какво е за Вас магията на науката и как и защо се насочихте към нея?

Любознателност, откривателство, усещането, че правиш нещо интересно и полезно.

  1. Как бихте обяснили това, което правите на едно петгодишно дете?

Опитвам се да разбера какво се случва в нашето тяло и клетки, когато сме болни и как да установим рано, че нещо с тях не е наред и да намерим нови начини, с които да им помогнем.

  1. Айзък Азимов казва, че „науката събира знания по-бързо, отколкото обществото събира мъдрост“. Съгласна ли сте с тази негова мисъл?                           Да, така е. Особено в наше време, когато технологиите и потокът на информация се развиват толкова бързо.
  2. Как да популяризираме науката така, че да не се „губим в превода“? Възможно ли е това въобще?                                                                                                                               Естествено, че е възможно, но трябва да се прави от компетентни учени, които имат и други качества – харизма, умение просто, ясно и точно да обясняват сложните термини и процеси на широката публика.
  3. Как преминава един обикновен Ваш работен ден?

Средно продължава около 12ч. на работното място и около 2ч. след това вечер вкъщи.

Учебна, научна, административна работа и срещи с много хора – студенти, колеги, преподаватели, служители. Напрегнато, с множество различни задачи и казуси, но винаги динамично и интересно. Всеки работен ден е различен и това е чудесното в моята работа.

  1. Какво Ви вдъхновява? Какво Ви дава сили да продължите, когато се чувствате разколебана, уморена или тъжна? Как презареждате батериите?

Умните и любознателни студенти и удоволствието да работя с моя  екип от знаещи, можещи, ентусиазирани и отговорни преподаватели и изследователи. „Презареждането на батериите“ трудно ми се отдава – те са все заредени на макс благодарение на подкрепата и разбирането, които имам в семейството си. Обичам да се потапям в света на литературата и изкуството, да кулинарствам, да посрещам гости, да правя малки жестове на внимание и с това светът около мен да става малко по-светъл и духовен.

  1. Личностите, изиграли важна роля в развитието Ви като учен

Моите научни ръководители проф. д-р Христо Тасков (имунолог) и доц. д-р Александър Попов (патолог)  – не само компетентни и подкрепящи, но и добри хора с широта и висок интелект. Имах шанса да се докосна и до други светли умове, които са ми били пример и като учени, и като хора – проф. д-р Станимир Кюркчиев (имунолог), проф. д-р Иван Кехайов (имунолог), проф. д-р Людмил Наков (медицински биолог), проф. д-р Иван Вълков (патолог). Не мога да не спомена и професорите Simone и Robert Wattiaux, на които дължа много за изграждането си като учен.

  1. Наполовина пълна или наполовина празна е чашата на науката тук и сега? Коя е движещата сила на прогреса в науката?

Повече пълна! Свидетели сме на толкова много открития и напредък! Научното любопитство и желанието да се помогне на хората би трябвало да движи науката.

  1. Каква е според Вас формула на успеха? А на щастието? Има ли равенство между двете?

Между успех и щастие не винаги има равенство. Познавам много успешни хора, които не са щастливи. Успех се постига с интелигентни усилия, работа, постоянство, подкрепа и шанс. А щастието за всеки е различно усещане, но преди всичко си мисля, че е хармонията със себе си и света около нас.

 Радостина Александрова