Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция „QSAR и молекулно моделиране“ (http://biomed.bas.bg/bg/ilza-pajeva/). Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация „Александър фон Хумболт“ и председател на Хумболтовия съюз в България. Основните ѝ научни интереси са в областта на молекулното моделиране на биологично активни съединения, лекарствения дизайн и изчислителната токсикология. Пионер за страната и създател на първата група в БАН, занимаваща се с такива изследвания. Автор и съавтор на над 150 научни публикации, цитирани над 2450 пъти. Била е ръководител, участник и консултант в над 20 национални и международни проекти. Води курсове по in silico лекарствен дизайн в магистърски програми на Софийския университет и към Центъра за обучение на БАН, чела е лекции в университетите „Дидро“ в Париж – Франция и в Бон-Германия, била е ръководител и консултант на 7 докторанти. Има редица награди, сред които за най-добър учен в областта на биологическите науки на СУБ. Носител е на Ордена за заслуги към Федерална република Германия „Кръст за заслуги на лента“.
Вярва, че постиженията на науката следват човешката фантазия и човекът със своя ум и въображение ще бъде винаги едни гърди напред. Твърди, че да правиш наука е важно, но е важно и да направиш резултатите си достояние до всички, защото така се надгражда и развива познанието, което води до прогрес.
Проф. Илза Пъжева е поредната дама, с която Ви срещаме в поредицата „Жените в науката“ – учен, с чиито постижения с право можем да се гордеем. Един от съвременните герои, чиито мъдрост, въображение, кураж и труд правят света по-уютно място за живеене и проправят пътя към бъдещето. Човек, който няма как да остане незабелязан, дори когато прожекторите не са насочени към нея. Защото е от хората, които излъчват светлина.
- В какво е за Вас магията на науката и как и защо се насочихте към нея?
„Магията на науката“? Възприемам я като нещо, което увлича, вдъхновява и в същото време е способно да прави чудеса.
Как се насочих? Мисля, че човек си носи влечението към науката и, ако го има, в началото подсъзнателно, а после и съзнателно се стреми към нея. По-късно осъзнах, че основният ми мотив е бил любопитството и усещането за свобода на изявата. И сякаш обстоятелствата са ми помагали. Когато стартирах редовната си докторантура през 1980 г., бях първият докторант в едно съвсем ново за БАН и страната научно направление. Темата на конкурса беше „Количествени зависимости структура-активност“ и с нея беше положено началото на системните изследвания и развитието на българска научна школа в това направление в Академията, бяхме пионери в областта. Докторантурата беше обявена за т.нар. „Проблемна група по математическо моделиране в биологията“ към Единния център по биология на БАН. Научни ръководители ми бяха акад. Евгени Головински (Светла му памет!) и доц. (тогава ст.н.с. II ст.) Георги Димитров, който ръководеше групата. Полето беше ново за всички, имах пълната свобода да насочвам и провеждам изследванията си. Имах късмета да специализирам в групата на двама учени, Анатолий Розенблит и Валерий Голендер, от Института по органичен синтез на Латвийската академия на науките в Рига, те бяха пионерите в тази област в тогавашния Съветски съюз.
Така започнах, беше интересно и трудно в същото време. Защитих успешно малката си докторска дисертация през 1989 г., а през 1991 г. спечелих изследователска стипендия на германската фондация „Александър фон Хумболт“ и заминах за Германия. Там специализирах в лабораторията на друг изключителен учен в полето, проф. Йоахим Зайдел, в Изследователския център в Борстел, близо до Хамбург. И така и до днес – вярна на темата. И пак съм късметлийка – имам чудесни колеги в секцията ни – знаещи, мотивирани, активни. Разработваме и прилагаме различни методи на компютърно-подпомогнатия лекарствен дизайн (наричан също in silico лекарствен дизайн) за фармакодинамични и фармакокинетични изследвания на биологично активни молекули. Поддържаме широка мрежа от сътрудничества с колеги от академични институции в България и Европа.
- Как бихте обяснили това, което правите, на едно петгодишно дете?
Може би бих направила аналогия с играта „Лего“ – както детето сглобява конструкции от малки части, които пасват една с друга, така и аз се опитвам да правя хапчета и сиропчета от малки елементи, за да лекуват по-добре и него, и по-големите, когато са болни.
- Кои са големите пробиви в областта на науката, в която работите, за последните 20-30 години? Какво да очакваме в близко бъдеще? Слива ли науката границите между фантазията и реалността?
Компютърно-подпомогнатият лекарствен дизайн датира от 60-те години на миналия век и развитието му е тясно свързано с развитието на компютрите – с нарастването на тяхната мощ се увеличават и възможностите за разработване и изследване на биоактивни молекули като този процес е плавен. В момента „in silico” етапът е неотменна стъпка в разработването на нови лекарства, няма съвременна фармацевтична компания, която да няма R&D отдел, в който се използват in silico методи, наравно с всички „мокри“ експериментални техники. В началото са се използвали и развивали главно т.нар. лиганд-базирани методи, които са се прилагали за целите на модификация на структури в серии от биологично активни съединения за постигане на желаните ефекти. С получаването на тримерни (3D) структури на биомакромолекули (протеини, нуклеинови киселини и др.) започва развитието на структура-базираните методи и това, може би, е първият голям пробив в полето. Тези методи позволяват да се симулират и проследяват лиганд-рецепторни взаимодействия на молекулно, дори на атомно ниво. С тях са разработени редица съвременни лекарства, например Zanamivir (Relenza), известен противовирусен агент.
Сред по-новите пробиви през последните години бих посочила дизайна на т.нар. биологични лекарства (biologics), които навлизат все по-решително в лекарствените терапии. Методите на изкуствения интелект (AI, Artificial Intelligence) подпомогнаха друг голям пробив, обявен за top story на 2022 г. на списанието Nature – компанията DeepMind, базирана в Лондон, разработи AI-мрежата AlphaFold за предсказване на 3D-структури на повече от 200 млн. протеини, покривайки почти всеки известен протеин от всички организми, чиито геноми се съхраняват в бази данни. Друга компания, Meta (Facebook доскоро), разработи ESMFold, за да предскаже 3D-структурите на приблизително 600 млн. възможни протеини от бактерии, вируси и други микроорганизми, които не са изолирани или култивирани. Учените биха могли да използват тези инструменти, за да създадат протеини, които да формират основата на нови лекарства и ваксини.
Едва ли преди години хората са си представяли такива научни пробиви, сега те вече са факт. Мисля обаче, че постиженията на науката следват човешката фантазия и човекът със своя ум и въображение ще бъде винаги едни гърди напред.
- Айзък Азимов казва, че „науката събира знания по-бързо, отколкото обществото събира мъдрост“. Съгласна ли сте с тази негова мисъл?
Важно е в какъв контекст Айзък Азимов е казал това и какво се има предвид под „мъдрост“. Ако говорим за индивид – не е задължително мъдрият човек да има много знания. Що се касае до колективната мъдрост, опасявам се, че мъдростта на обществото ни през последните години по-скоро се губи някъде, отколкото излиза на преден план. Би било добре, ако ни управляват повече знаещи и мъдри хора. Липсва ни критичната маса от такива люде, които да диктуват дневния ред на обществото ни.
- Как да популяризираме науката така, че да не се „губим в превода“? Възможно ли е това въобще?
Да, възможно е да се полуляризира науката и този процес започва в ранна възраст с разпалване на детското любопитство към природата и творчеството, продължава с добрите учители в училищата и университетските преподаватели – има много примери за млади хора, запалени за наука още от ученическите и университетските скамейки. Пример са учениците, които се изявяват в рамките на Ученическия институт на БАН (УчИ-БАН). Но, популяризацията на науката е трудна задача. Да обясняваш коректно и на разбираем език научното знание е предизвикателство и не е по възможностите на всеки. Не са много хората, които го могат и считам, че тези, които го правят интелигентно и отговорно, изпълняват важна обществена мисия.
- Как преминава един обикновен Ваш работен ден?
Всеки ден е различно, зависи от текущите задачи. Но извън спешните, започва с преглед на имейлите, прочит на тези от тях, които преценявам , че съдържат интересна научна информация, споделям я с колегите. После следват научните задачи, в моето поле това е работа със специализиран софтуер за молекулно моделиране и изследване на различни протеини и техните взаимодействия. Разбира се, подготовка на публикации, доклади, лекции. Важно е да правиш наука, но е важно и да направиш резултатите си достояние до всички, защото така се надгражда и развива познанието, което води до прогрес.
- Какво Ви вдъхновява? Какво Ви дава сили да продължите, когато се чувствате разколебана, уморена или тъжна? Как презареждате батериите?
Много различни неща могат да ме вдъхновят, например интересни новини, в т.ч. и научни, хубава книга, филм, среща с интересен човек. Не мисля, че работата може да те разколебае или натъжи, ако я обичаш, да те измори – да. Обичам да „зареждам батериите“ с разходка в планината, мисля, че тя е елексир за душата и тялото. Общуването с любими и добри хора са също силен енергиен източник.
- Личностите, изиграли важна роля в развитието Ви като учен.
На първо място това е проф. Йоахим Зайдел, моят професор-домакин по време на Хумболтовия ми престой в Германия. Забележителен учен и човек, за съжаление вече не е между живите. Той беше ръководител на лабораторията по фармацевтична химия, в която работих и аз. Идваше на работа пръв. Всяка сутрин намирах на бюрото си нещо, оставено вече от него – статия, книга, бележка, коментар по резултатите ми. Усещах подкрепата му постоянно. В същото време беше много взискателен. Всяка седмица имахме семинари, на които сътрудник от лабораторията докладваше резултати. Ставаха интересни дискусии, които бяха обогатяващи и инициираха нови идеи. По-късно, неговият ученик, проф. Михаел Вийзе, с когото продължих да си сътруднича, възприе този стил и практикуваше ежеседмичните семинари и в своята лаборатория в Университета в Бон. И двамата ми повлияха много силно със своята задълбоченост и целенасоченост. Не мога да не спомена и научните си ръководители акад. Головински и проф. Димитров, благодарна съм и на двамата за свободата, която ми даваха и доверието им в научните ми изследвания.
- Наполовина пълна или наполовина празна е чашата на науката тук и сега? Коя е движещата сила на прогреса в науката?
Ако трябва да следвам аналогията с „оптимист“ и „песимист“, бих предпочела да сме реалисти. Развитието на науката е процес, в който има периоди на натрупване и на пробиви. А движещата сила на прогреса в науката по особено убедителен начин е формулирана от Vannevar Bush, научния съветник на президента Франклин Д. Рузвелт, който стои зад създаването на Националната научна фондация на САЩ: „Научният прогрес най-общо e резултат от свободната игра на свободни интелекти, работещи върху теми по собствен избор, по начин, продиктуван от любопитството им за изследване на неизвестното”.
- Марк Твен твърди, че (цитирам по памет) ако обичаш работата си и тя е твоето хоби, няма да имаш нито един работено ден през живота си. Чувство за хумор или истина има в това изказване? Професия, мисия, хоби или от всичко по малко е това да се занимаваш с наука? Какви качества трябва да притежава един човек, за да бъде успешен учен?
- Каква е според Вас формулата на успеха? А на щастието? Има ли равенство между двете?
Ще дам общ отговор на горните два въпроса. Преди всичко трябва да обичаш работата си, за да си добър в нея и да си успешен. Ученият трябва да е любознателен, настойчив, задълбочен, търпелив, сигурно могат да се изброят още необходими качества. А формулата на щастието, според мене, е постигането на вътрешен баланс и чувството на удовлетворение от постигнатото във всяка житейска изява.
Радостина Александрова