Никълъс Кълпепър (Nicholas Culpeper, 1616–1654) често бива споменаван като непокорен и независим билкар от средата на XVII-ти век, баща на съвременната алтернативна медицина. Но той е нещо много повече от това.
Рано останал сирак, той е въведен от баба си в света на лечебните растения и билки. Кълпепър ще продължи през целия си живот да се занимава с тях, прекарвайки време в провинцията, зает с тяхното каталогизиране. Смята се, че на 16 години постъпва в Кеймбридж, макар да не е ясно точно в кой колеж учи.
През 1640 г. Кълпепър се жени за Алис Фийлд, 15-годишната наследница на богат търговец на зърно, което му позволява да създаде аптека и му осигурява независимост. Това, както и фактът, че си набавя билки от близката провинция, му позволяват да предоставя услугите си безплатно. Кълпепър не успява да завърши чиракуването си като аптекар и не е бил официално обучен лекар, но разработва клинична практика за бедните в Лондон, изпълнявайки ролята на днешния общопрактикуващ лекар. Предпочита да преглежда пациентите лично, вместо просто да изследва урината им, каквато е била практиката по онова време. С това Кълпепър се противопостави както на аптекарите, така и на лекарите. Проявява загриженост и състрадание, стремежът му е да лекува пацента, а не само болестта. Изключително е активен, като понякога посещава по 40 пациенти за един ден. Какви са неговите приноси в медицината?
Кълпепър превежда от латински „Pharmacopoeia Londinensis“ – издание на Колежа на лекарите, което е първият стандартен списък на лекарствата и техните съставки в Англия. С това прави голяма стъпка към демистификацията на медицината.
Смята се, че може би е първият общопрактикуващ лекар в Лондон, поне 150 години преди тази професия да бъде официално призната в Закона за аптекарите от 1815 г.
С публикуването на книгата му «Herbal», наричана още «Английският лекар», лечението с билки в Англия достига своя връх на популярност. Кълпепър свързва всяко растение или билка със знак от зодиака. Въпреки че теорията му няма нищо общо със съвременната медицина, някои от стотиците растения, които той описва и илюстрира, наистина притежават лечебно действие. Това не е учудващо, защото част от тях съдържат салицин – естествена форма на аспирина.
От днешна гледна точка животът на Кълпепър звучи в много отношения като приключенски филм. Достатъчно е да кажем, че през първите месеци на Гражданската война в Англия той е обвинен в магьосничество и Обществото на аптекарите се опитва да овладее практиката му.
Отчужден и радикализиран, Кълпепър се присъединява към лондонските банди през август 1643 г. под командването на Филип Скипън и се бие в Първата битка при Нюбъри, където извършва операции на бойното поле. Връща се обратно в Лондон, след като получава сериозно нараняване от куршум на гръдния кош, от което никога не се възстановява напълно. Тук той си сътрудничи с републиканския астролог Уилям Лили върху Пророчеството на Белия крал, което предсказва смъртта на краля.
Никълъс Кълпепър умира от туберкулоза в Лондон на 10 януари 1654 г., едва на 37-годишна възраст. Погребан е в New Churchyard, Бетлем (Kipling, 1929, Farthing, 2015; https://en.wikipedia.org/wiki/Nicholas_Culpeper; https://library.chethams.com/blog/nicholas-culpeper/; https://collection.sciencemuseumgroup.org.uk/people/cp38660/nicholas-culpeper).
Kipling, R. 1929. The Story of Nicholas Culpepper: Astrologer-Physician. // Can. Med. Assoc. J., 20(1), 81-83.
Farthing, M.J. 2015. Nicholas Culpeper (1616-1654): London’s first general practitioner? // J. Med. Biogr., 23(3), 152-158.
Радостина Александрова