Красимира Олегова Тодорова-Хайрабедян е родена на един от най-светлите български празници – 24 май. Като дете уи 8 години пиано в музикална школа. Завършва Биологическия факултет към СУ „СВ. Климент Охридски“ с две магистратури. Защитава докторат по имунология към БАН. Има проведена следдокторска специализация в Harvard Medical School, USA, u в Essex University, UK. Отличена е с международните награди на Marquis Who is Who in the World в две последователни години. Като новатор на научно направление, свързано с микро РНКи, е отличена с награда, публикувана В биографичната енциклопедия „ 100 млади български учени“. След заемане на академичната длъжност „доцент по имунология“ защитава научна степен „доктор на науките“ и става ръководител на Лаборатория по ОМИКс технологии В Института по биология и имунология на размножаването „Акад. Кирил Братанов“ към Българската академия на науките (ИБИР-БАН). През 2017 г. заема академичната длъжност „професор“ в ИБИР – БАН. През годините упражнява научна и преподавателска дейност, изразена в публикуване на множество научни статии и книги в престижни международни издания и патент. Преподавател е на студенти от СУ, ХТМУ, НБУ, МА. Ръководител е на магистри и докторанти. Член е на Съюза на учените в България, на Международна, Европейската u Американската асоциация по имунология, на Българското имунологично дружество. Член е на управителния съвет на Международния координационен комитет по имунология на репродукцията. Член на експертен съвет към Министерството на околната среда и водите. Съчетава научната кариера с изкуството: поезия, музика, рисуване и фотография. Вдъхновение за нея са множеството пътешествия по целия свят. През 2021 г. издава 2 стихосбирки, съчетани със собствени илюстрации. През същата година е носител на наградата „Изобретател на годината“ в категория „Биотехнология и Химия“, за патента й, свързан с диагностика на онкологични заболявания.

Пътищата ни с Краси се пресякоха за първи път в самия край на миналия век, когато имах щастие да бъда неин преподавател по имунология в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. И от този момент не е спирала да ме изненадва с многообразието от талантите си и желанието си да върви напред с много енергия, труд, вдъхновение и любов. Спомням си една вечер, когато развълнувана от нейни стихове не издържах на изкушението да й пиша въпреки късния час. И няма как думите й да не са така затрогващи, защото идват от човек, който изразява „мислите си в стихове, а чувствата си рисува в картини“ – за да освободи  мозъка и да включи сърцето.

1. Какво е за теб 24 май? Имаш ли незабравим спомен от този празник?

Датата 24 май е специален празник за мен. Това е деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.  На този ден почитаме делото на Солунските братя, тяхната духовна сила, борбата им за равнопоставеност, за това, че всички народи имат еднакво право да имат собствена култура и ценности. Изправянето на Кирил Философ срещу триезичниците е уникално явление не само по време на Средновековието, но и днес, като символ за свобода. Нека не забравяме, че Константин Кирил участва в кръщаването на големи маси българо-славянско население. Двамата братя са проповядвали християнството на българо-славянски език, прокарали са път, по който тръгват и техните ученици. Предаването на опита, знанията, изграждането на школа с ученици, които да довършат делата на учителите си, това е съкровеният процес и безценното качество на истински одухотворения човек. Това за мен е и посланието на този ден. Всичко това прави за мен 24 май един от най-светлите национални празници. Незабравими спомени за мен са всички тържествени отбелязвания на този ден, а също и личното ми празнуване, тъй като съм родена на тази дата. Един уникален спомен имам от детството, когато се събудих рано сутринта много преди всички и изненадах родителите си, като научих стихотворението на Иван Вазов „Българският Език“. Поглеждайки назад, се сещам с носталгия за огромното вдъхновение, което съм имала за този ден.

2. Ти си учен, но също така обичаш да рисуваш и да пишеш стихове. Защо и кога един професор по имунология посяга към боичките или започва да реди букви върху белия лист?

За мен освен науката, изкуството и литературата са движещите сили на човешкото развитие. Те са в основата на цивилизацията. Обичам изкуството, от 5 годишна възраст свиря на пиано. Когато бях ученичка, мои рисунки бяха сред избраните за детски изложби. Рисувайки, влагам емоцията, която ме е завладяла на момента. Затова и моите картини са правени за не повече от 10-15 минути.  Някои от тях са допълнение на стиховете, които пиша. Това, което не е изказано с думи, е довършено с картини и обратното, думите в стиховете завършват картините.  Стиховете и рисунките ми са без ескиз. Те са нативни, без преработка и други версии. Издадох две стихосбирки, едната е с хайку тристишия, повлияна от пътуването ми до Япония. А другата включва класическа поезия, която започнах да пиша преди 20 години.  Приемам тези занимания като хоби – написвам мислите си в стихове, а чувствата си рисувам в картини.  Нещо като освобождаване на мозъка и включване на сърцето.

3. Помниш ли първата книга, която си прочела? Кои са книгите, разтърсили душата ти?

За съжаление времената, в които няколко поколения израснахме, не предоставяха тази огромна възможност за книги, каквато има днес. Това разбира се си имаше и своя чар, защото всяка нова книга за мен беше празник. Имам спомени за самостоятелно прочетени детски книги като „Патиланско Царство“ на Ран Босилек, Приказките на Братя Грим, на Ханс К. Андерсен. Разбира се незабравими са мен са Разказите на Елин Пелин, на Йовков, на Радичков, на Хайтов, Чудомир, Ангел Каралийчев, Алеко Константинов, Иван Вазов, Александър Дюма, Даниел Дефо, Роалд Дал, Оскар Уайлд, Майн Рид и много други. В къщи имаше огромна библиотека със световна класика, фантастика, научно популярни и исторически книги. Обичах да ходя и в библиотеките. Днес използвам електронна книга, също така слушам аудио книги, когато шофирам, но най-много обичам да чета книгите по класическият начин – на хартиен носител. Много са книгите, оставили отпечатък. Няколко пъти препрочитам книгата на Аксел Мунте „Сан Микеле“. Това е един прекрасен човек, филантроп и лекар. Движел се през целия си живот, воден от човечността. След години имах щастието да посетя остров Капри и неговата къща. Ще спомена и Иво Христов, едно изстрадало момче, което се бори за живота си и въпреки тежката си съдба пише книги, които са интересни и вълнуващи. Библията е основното ми четиво. Последните книги, които прочетох и ми харесаха са „Зелени Светлини“ на Матю Макконахи, „Истории от Ръчния Багаж“ на Георги Милков и „Размах“ на Дейвид Епстийн. Също така препрочитам хайку стиховете от Мацуо Башо. Различни жанрове. Всяка със своята красота и въздействие.

 

 

4. Напоследък темата за здравословното хранене става все по-актуална. Как и с какво обаче да храним здравословно душата си?

За мен най-здравословни за душата са вярата, надеждата и любовта.   Чистите мисли и добрите постъпки водят до морално удовлетворение. Хубавите преживявания водят до душевен мир и катарзис.  Много е важно с какви очи гледаме на света. Бих цитирала един рубай от Омар Хаям, известен хуманист и философ, за когото човекът и душевният му сват са над всичко:

„В един прозорец гледали са двама.

Единия видял дъжда и кал.

Другият – зеленината, пролет и небето синьо.

В един прозорец гледали са двама.“

5. Незабравимите учители, за които си спомняш с любов и признателност? На какво искаш да научиш твоите ученици, извън биомедицинските познания и умения, които им даваш?

Всеки един от моите преподаватели ми е оставил ярък спомен и най-вече ми е предал знания, което е най-безценно. Винаги съм уважавала моите учители. Един от любимите ми учители е моята класна ръководителка от гимназията Любка Панева, която ми преподаваше по биология. Прекрасен преподавател, добър човек, винаги излъчваща жизнерадост.

Друг любим учител, за съжаление отдавна не е между нас, е г-н Димитър Петров по химия. Бях частна ученичка при него преди да кандидатствам в Университета. За 4 месеца този човек успя да направи чудеса с моите тогавашни познания по химия. Подходът му включваше строго преподаване с часове без почивки и интересно чувство за хумор, действащо релаксиращо и улесняващо процеса на запаметяване – безотказно работеща система. Подготовката му бе толкова солидна, че успях да се явя и на олимпиада и да бъда единствената решила последната задача. С неговите теми по химия, успях да се явя и на изпитите в Университета до 3ти курс. Изключително високо ниво. До такава степен заобичах органичната химия, че за забавления решавах задачи от справочниците вечер. За мен това е истински преподавател, човек който да съумее да те „запали“ за науката.

Това, на което искам да науча моите студенти, което съм се опитвала да науча и учениците, на които съм преподавала в гимназията, е преди всичко да бъдат добри хора;  да имат морал, да спазват етичния кодекс, да бъдат професионалисти във всичко, което правят. Разбира се, бих искала да притежават качества като всеотдайност и упоритост. Да изградят колегиални взаимоотношения и толерантност към различните хора, защото това ще им спомогне да работят в екип.  От няколко години съм на ръководен пост и забелязах, че е много трудно да накараш хората да работят в група, с обща цел. Логическото мислене е изключително важно за нашата работа. Себепознанието е основният път, по който трябва да вървим. Много често се сблъсквам със статуквото, че всичко заобикалящо ни е виновно за дадена ситуация. Когато човек погледне в себе си, ще открие, че проблемите идват вътрешно, а не от обстоятелствата. Да открием гредата в собствените си очи, а не само да забелязваме сламките в очите на другите. Това е едно от любимите ми послания от Матей и Лука. И не на последно място, бих искала да „запаля искрата“ към фундаменталната наука. Не може всичко да е комерсиално.

6. Живеем в 21 век – век на свръх високи технологии, в който обаче продължават да бушуват  войни, хора умират от глад и предотвратими болести, а вярванията в конспиративните  теории не стихват. Защо не успяваме да си научим уроците и колко далеч наистина сме стигнали по пътя на цивилизацията?

От зората на съществуване на човечеството ръка за ръка вървят научния прогрес, прекрасните произведения на изкуството и като контрапункт на красотата – войната, като най-нисша форма на общуване. Егоцентризмът, жаждата за власт, робовладелческите желания са съпътстващи и унищожаващи човешкия потенциал. А колко много е заложено в нас хората. За съжаление, ние използваме историята само като факти и хронология и сякаш изминалите събития не се отнасят за нас. Известно е, че е присъщо да се греши, но е глупаво да се упорства. Най-важното за нас, хората, е моралът. За съжаление, техническият прогрес няма нищо общо с морала и етиката. Свидетели сме, че и най-великите открития могат да бъдат използвани за користни цели. Например Айнщайн и атомната бомба, Фамилия Кюри и радиацията и т.н. Да не говорим за кризата с КОВИД 19. Вярвам, че доброто винаги побеждава и се надявам, че от всяка ситуация може да се извлече поука.

Вярвам в човешкия потенциал и се надявам, че така както Микеланджело, Леонардо, Караваджо и други мега таланти са живели в тежки епохи и са съумели да творят и да създават красота, така и ние ще съумеем да предотвратим поредната криза чрез добротворчество. Всеки от нас по отделно. Много често казваме, той или тя ще го направят, те ще го направят и така оставяме други да решават. Това е пагубно. Той, тя или те сме аз, сме ние.

7. Новините за възможностите на изкуствения интелект набират скорост, а възходът на науката продължава да сближава границите между фантазията и реалността. Крие ли всичко това някакви подводни камъни? Готови ли сме за предизвикателствата на нашето време? Как си представяш света след 5-10-20 години?

Като човек, занимаващ се с наука изпитвам любопитство към всичко ново. Приемам предизвикателствата. Осъзнавам положителните страни – революционно откритие, което ако се използва, както трябва, би било много полезно. Цялата налична информация, събрана досега, която да може да се използва по лесен и бърз начин. Отново обаче възниква въпросът  какво ще се случи, когато хората станат излишни. Много професии днес, няма да съществуват след 10 години. Това крие доста риск в изхранването на голяма част от населението на планетата. Гладът е толкова разпространен в цели континенти сега, не искам да си представя какво ще се случва след 10 години. Очевидно социалните системи не работят така, както се изисква и предполага, още повече, че в някои райони в света има и препятствия за тяхното осъществяване поради корупция и самоуправство и отново стигаме до въпроса за човешката себичност. Но това, което ни показва историята е, че никога злонамерените действия не завършват с успех. Дори и дългогодишните световни войни са приключили пагубно за тези, които са ги започнали и подържали. И тук отново се появява надеждата!

8. Каква е твоята формула на щастието? Има ли рецепта за успех? Какво изобщо означава това някой да е успешен?  Равнозначни ли са тези понятия – успех и щастие?

Обичам да обичам! Обичам да дарявам, да пътувам, да споделям, да уча и да обучавам. Това ме прави щастлива. Щастлива съм, когато хората около мен са щастливи. Сещам се за един постулат, че няма как да се гради щастие върху чуждо нещастие. Винаги се поставям на мястото на другите. Имам силно изразено чувство за емпатия.

Формулата ми за щастие е описана в следният мой стих:

Щастие

„Събудих се и видях светлината.

Щастлива съм!

Събудих се и усетих тишината.

Щастлива съм!

Събудих се и ти докоснах ръката.

Щастлива съм!“

 

К. Тодорова, 2021

 

Успехът е много интересно понятие, което най-често е свързано със сбъдване на мечти или постигане на цели. Не бих казала, че има рецепта за успех. За мен е много важен пътят, по който вървя за постигането на една цел. Житейският опит, който натрупвам, изводите, които си правя от изминалото събитие, промяната, която настъпва вътре в мен е важна. Пътят към успеха често е свързан с провал. Ще перифразирам Лао Дзъ, който казва, че успехът е опасен, колкото и неуспеха, защото при изкачването на стълба и слизането по нея винаги рискуваш да залитнеш. Равновесието се запазва ако стъпваш здраво на земята. Налагало ми се е да започвам от нулата, точно когато съм се качила на едно от последните стъпала. Мотивацията е толкова силна, че при следващото изкачване съм взимала по няколко стъпала наведнъж. Опитът е токова голям, че съм взимала стъпалата, без да се изморявам.

9. „Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки“ твърди Радичков. От друга страна, Уилчек казва, че „ако не правим грешки, значи решаваме прекалено прости задачи, което е голяма грешка“. Каква е цената на самопознанието и колко трънлив е пътят към самоусъвършенстването?

Да,  както казва Александър Поуп: “Човешко е да се греши, Божествено е да се прощава“. Трябва да се учим от грешките си. Относно самопознанието, много често съм чувала хора да обвиняват родителите си за това, че не са им дали достатъчно, или че условията, в които са израснали не са същите като на други, които са постигнали повече. Не бих казала, че това е коректно, защото се знае, че след възпитанието, следва самовъзпитание. И това е по-важната част от развитието ни като индивиди. Опит-грешка и изводът от това са ключът към самоусъвършенстването.

10. Мозъкът или сърцето, разумът или чувствата? Как се учим да бъдем хора и има ли конспекти и учебници за изпитите по мъдрост и човечност, които всеки ден полагаме?

Не можем да разделим взимането на решения само повлияни от емоциите или пък позовавайки се само на разума, т.е. да си направим сметката предварително. Мисля, че за всяка една ситуация правилно е да се балансира между разум и чувства. Обратното води до неразрешени конфликти и войни, независимо дали са вложени само чувства, т.е. позовавайки се на инстинкти за самосъхранение, егоизъм и желание за власт или пък размисли и направена калкулация кой колко милиарда ще спечели, ако завладее територия и хора, които да са евтина работна ръка, както и печалбите от търговията с оръжия. Това, което е изключително важно за всяко взето решение, е да поставяме на първо място човечността. А хуманното отношение се проявява чрез любовта.

Радостина Александрова