Филип Аврелий Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм (Philippus Aureolus Teophrastus Bombastus von Hohenheim), известен като Парацелз (Рaracelsus, 1493 – 1541 г.), е една от най-ярките и странни фигури на медицинската сцена на XVI век. Това не пречи да бъде признат за виден реформатор на медицината и за баща на биохимията, фармакологията, токсикологията и терапията.
Роден е в Швейцария. Първите си уроци по медицина и естествознание получава от баща си, който също е бил лекар. Посещава частни уроци, паралелно с обучението си в училището в абатството „Св. Павел“. Придобива медицински умения в Базел и Болоня, след което 12 години пътува из Европа, като практикува и преподава. Работи и като военен хирург и е против деленето на лекари и хирурзи.
Опитва се да въведе по-рационален подход в диагностиката и лечението. Възприеман е като основател на ятрохимията, чиято задача е да постави алхимията в услуга на медицината и покрай това открива редица нови химически съединения и успешно ги прилага в лечението. Вярва, че външният вид на растенията ни подсказва за какви терапевтични цели може да бъдат използвани.
Парацелз е лечителят, който започва да прилага живак за лечение на сифилис, който току що е завладял Европа. Живакът ще остане единственото терапевтично средство при това заболяване в следващите близо пет столетия. Изучава професионалните заболявания (силикоза) и е първият лекар, който говори за връзката между психика и физиология.
Успява да даде доста правилни насоки за развитието на медицината, въпреки че остава под влиянието на алхимията, астрологията и средновековната мистика. Успява и в това непрекъснато да разлайва кучетата и да се забърква в скандали. Включително с това, че преподава на немски, а не на латински. Яростно атакува медицинските подходи на своето време. Твърди, че е придобил основните си знания не на лекции в университета, а от невежи лечители. Преди лекциите си в Базел публично изгаря произведенията на Авицена и Гален, с което силно разгневява властите и лекарското съсловие. Обвиняват го, че използва отровни вещества…
Негов е изразът, че „няма отровни вещества, а има отровни дози“.
Парацелз диктува много от своите научни трудове на учениците си, но те не са публикувани и в крайна сметка изчезват.
Умира на 48 годишна възраст на 24 септември 1541 г., в малка стая на хотел „Белият кон“ в Залцбург. Тялото му е погребано в гробището „Св. Себастиан“. Обстоятелствата около смъртта му все още не са напълно изяснени. Някои изследвания потвърждават версията на негови съвременници, според която Парацелз е бил коварно атакуван от бандити, наети от един от неговите врагове сред лекарското съсловие и в резултат на падане върху камък е счупил черепа си, което няколко дни по-късно е довело до смъртта му. Недоброжелатели твърдят, че е починал от пиянство. Според някои от предположенията нещастието се е случило поради предозиране на живачни пари, които Парацелз е използвал за лечение на много заболявания, включително сифилис, или на създадена от самия него тинктура. Спорът продължава векове наред и в началото на XIX век става толкова остър, че останките на Парацелз са ексхумирани. Според лекаря, осъществил ексхумацията, подобна пукнатина може да се получи само приживе, тъй като костите на твърд, но стар и изсъхнал череп не могат да бъдат разделени по този начин.
Използвана литература
Гельман 3. Е. 1993. Парацельс — «Лютер в медицине» // Природа, № 7.
Davis, A. 1993. Paracelsus: a quintecentennial assessment. // J. R. Soc. Med., 86, 653–656.
Gerstner P. 1989. Paracelsus. // J. Lab. Clin. Med., 114, 209–210.
Petrovska, B.B. 2012. Historical review of medicinal plants’ usage. // Pharmacogn. Rev., 6(11), 1-5.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%B7).
Радостина Александрова