Попитах сърцето си кое е бъдещото ми призвание


Д-р Радослава Тихомирова Георгиева е родена в гр. Сливен, където е получила средното си образование в ППМГ „Добри Чинтулов“. През 2023 г. завършва медицина в Медицинския университет в гр. Плевен. Още същата година, след усрешно издържан конкурсен изпит, започва работа като асистент в Катедра „Социална медицина и здравен мениджмънт“. Член е на Българския лекарски съюз и на Българското научно дружество по обществено здраве. Владее английски и немски език.

Макар от скоро да е в „бизнеса“, вече е разбрала, че преподаването далеч не е да научиш една тема и да я разкажеш. Гордее се с всеки един свой студент. Съветва ни да запазим детето в себе си и да се радваме на малките неща. Убедена е, че трябва да правим всичко с любов и да не забравяме кои сме и откъде идваме.

С Радослава се запознаваме на работна среща в София. Грабва ме веднага с пленителното си и интелигентно излъчване, слънцето в очите и неповторимото удоволствие от интересния и приятен разговор, който веднага подхващаме.

1.Кога, как и защо реши да учиш медицина?

Моята история не е свързана с поредния отговор тип „мечта ми е от дете“. Още в 7-ми клас се запалих по Химията и Биологията и поради тази причина завърших средното си образование с интезнивно изучаване именно на тези предмети. Една от най-големите дилеми се появи, когато на 18 години трябваше на взема едно от най-важните решения в живота си – да избера какво да следвам в Медицинския университет. Колебаех се между Медицина и Фармация, виждх успешна реализация за себе си и в двете съвети. Близките, приятелите и учителите ми бяха до мен и ми даваха насоки. В такъв момент обаче, човек трябва да слуша само себе си, което и направих – попитах сърцето си кое е бъдещото ми призвание и то ми отговори.

2.Защо се насочи към социалната медицина? Кое я прави привлекателна? Решения на какви проблеми може да даде тя?

Когато повечето хора чуят Социална медицина, си представят поредната скучна предклинична дисциплина, която съдържа само суха теория. За мен тя е нещо много повече от общовъзприетото мнение и я избрах за мое бъдещо призвание поради две причини. Първата – тя ми дава широк спектър от познания по основополагащи дисциплини, като здравно законодателство, показва тенденциите в общественото здравеопазване, разкрива тънкостите на социологичестите методи, необходими при изготвяне на бъдещ дисертационен труд. Втората причина е свързана с безбройните възможности за обучения, участия по Еразъм проекти, които целят да съберат хора от най-различни краища на света, обединявайки ги около една обща идея здравето да е висш приоритет, до който всеки да има достъп.

Социалната медицина е много повече от изучаване на демографски формули. Тя показва какви действия трябва да предприеме дадено общество, за да разрешат проблемите със социалнозначимите заболявания и недостатъчното ваксинационно покритие. Именно –да се приложат на практика знанията, засягащи темите за здравна профилактика, здравно възпитания и промоция на здравето.

3.Кои са най-големите здравни предизвикателства на нашето време и само медицински ли са те?

Освен познатите ни здравни предизвикателства като възникването на пандемии, епидемии, социална изолация на маргинализирани групи от населението, недостиг на здравни кадри и директното търсене на помощ от специалисти, без преди това да е направена консултация с общопрактикуващ лекар, тук трябва да отбележим и други проблеми. Много често за здравните работници приоритет е не здравето на пациента, а финансовата изгода, водеща до загуба на доверие и уважение към лекарите в страната. Това, както и недостатъчните условия, водят до емиграцията на здравни специалисти в чужбина. Това са всеизвестни проблеми, за които постоянно се говори, за да се справим с тях обаче, трябва да се предприемат мерки.

4.Ще се превърната ли някои днешни здравни предизвикателства в утрешни редки, контролирани или изчезнали болести?

Иксрено вярвам и се надявам това да стане факт. Обществото ни разполага както с умствения, така и с финансовия капацитет тази идея да се осъществи. Това, върху което трябва да концентрираме усилията си, е да вдъхновяваме повече млади хора, като сме пример за тях, все пак бъдещето им принадлежи. Това е възможно да се постигне чрез здравновъзпитателни програми в училищата и университетите.

5.В първия ден на този месец  отбелязахме международния ден на детето. Отива ли си детето от нас с годините и трябва ли да се опитваме да го задържим?

За съжаление не един и двама възрастни забравят, че някога са били деца. За да се самосъхраним с годините, е от изключително значение никога да не забравяме кои сме и откъде сме тръгнали. Възможността да се усмихваме и да се радваме по детски на малките наща, които често игнорираме в сивото ежедневие, е един от начините никога да не загубим детето в себе си. Гаранитрам Ви, че ако постигнете това, ще гледате по съвсем друг начин на заобикалящия Ви свят и детето във Вас ще Ви е благодарно, че сте го запазили.

6.До вчера студентка, а днес вече преподавател. Как изглеждат нещата от двете страни на катедрата?

Не един път съм се питала какво ли е чувството да си асистент, носейки отговорност за обучаването на бъдещите здравни специалисти.

До съвсем скоро бях студентка и имах късмета да срещна както страхотни преподаватели, които ме вдъхновиха да поема в посока на академична кариера, така и незаменими приятели, които избраха да останат до мен и в трудните моменти.

Да си асистент на англоезични студенти е комбинация от какви ли не емоции – притеснение, че все пак не разговаряш с тях на родния си език, ентусиазъм да запалиш искрата у тях да учат и да не се отакзват, въпреки тежките изпти, през които всички сме преминали, радост, когато са разбрали нещо, благодарност, когато са признателни за усилията, които съм вложила в тяхното обучение. Чувствам се горда с всеки един мой студент и мога да кажа че преподаването далеч не е да научиш една тема и да я разкажеш. Всичко, което съпътства процеса на преподаване си заслужава, когато виждаш, че студентите оценяват труда ти и теб като човек.

Другата трудност за мен беше да нарека вчерашните ми преподаватели колеги, но работя в сплотен колектив и всеки се отзовава и е готов да помогне, което доста улесни личния ми преход от студент към преподавател.

7.Ще промени ли изкуственият интелект живота ни и в каква посока? Какво очакваш да се случи в следващите 10 години в тази област?

Изкуственият интелект вече променя животите ни, а в каква посока, зависи от нас самите. Очаквам изкуственият интелект до такава степен да е навлязъл в Медицината след 10 години, че разработването на приложение/система за бърза и точна диагноза с предложено лечение (което впоследствеие да се провери от лекар), вече да е факт. И все пак това си остава една технология, която не може да измести здравните специалисти, поради наличието на човешкия фактор. Не бива да се съпротивляваме на навлизането на изкуствения интелект в Медицината –  това е бъдещето. В наш интерес е максималко добре да се научим да работим с тази технология и да я приложим по най-добрия възможен начин както за лекарите, така и за пациентите. Не бива да злоупотребяваме с изкуствения интелект – всеки е гледал поне един научнофантастичен филм, или е прочел поне една книга от този жанр.

8.Кои са най-важните уроци, които си научила до момента извън прочетеното в учебниците?

Преди всичко сме хора.

Никога не трябва да позволим на детето в себе си да си отиде.

Правете всичко с любов.

Живейте всеки един ден сякаш е последен.

9.Кои са трите книги, чиито страници винаги си готова да разлистиш?

Поредицата „Скъпоценни камъни“ на Керстин Гиър – вълнуваща история за любов и пътуване в миналото – две мои любими теми.

Поредицата „Хари Потър“  на Дж. К. Роулинг – „Хари Потър и стаята на тайните“ е първата книга, която прочетох в първи клас и още тогава се заплених от света на магьосниците.

Поредицата „Пърси Джаксън“ на Рик Риърдън – обожавам идеята за адаптация на гръцка и римска митология в нашето съвремие, даваща един по-различен поглед към света на полубоговете.

Огромен фен съм на всяка една история за Еркюл Поаро, написана от Агата Кристи – „Убийство в Ориент Експрес“, „Азбучни убийства“ и „Смърт край Нил“ са сред любимите ми. А говорейки за тази призната авторка на криминални романи, няма как да не спомена и „Десет малки негърчета“ (вече „Те бяха десет“).

10.Здравословната храна със сигурност е много полезна, но как да направим така, че и душата ни да не гладува?

Преди всичко трябва да открием какво носи щастие на душите ни и да й го предоставяме в здравословни количества, което е строго индивидуално. Ако обичате да пътувате, организирайте си почивки, дори и кратки. Ако обичате да се запознавате с нови хора, посещавайте културни мероприятия и се социализирайте. Ако обичате домашния уют и да прекарвате време със семейството си, превърнете дома си във Вашия храм.

Намерете Вашия смислов център, така душата Ви никога няма да гладува.

11.Кои са най-опасните вируси в човешките взаимоотношения? Има ли ваксина срещу тях, възможно ли е да изградим имунитет?

Липсата на доверие, неефикасна комуникация, ревност, манипулация и ограничаване на партньора. Това са най-токсичните вируси, на които не бих подложила своя организъм, или човека до себе си. Една здравословна връзка не може и не трябва да се основава на такива чувства. Може би най-сигурната ваксина, чрез която бихме изградили имунитет, е на първо място реална самооцента, а на второ – ако все пак даден човек попадне в такава ситуация, да си тръгне с цел да се съхрани. Важно е всеки сам за себе си да е наясно с какво би направил компромис и с какво не. Аз не бих могла да изградя връзка с друг човек, ако той е олицетворение на тези негативни качества. В крайна сметка по-добре е да си сам, отколкото в такава токсична среда, която със сигурност рано или късно ще промени и най-добрият човек.

12.Любим девиз?

Лекувай с ум, а не с лекарство.

 

Радостина Александрова