Постоянното учене и личностно развитие са от съществено значение за мен


Атанас Тошев притежава магистърска степен по фармация от Медицинския университет в гр. Пловдив (2018), както и магистърска степен по здравен мениджмънт от същото учебно заведение (2024). По време на следването си е бил библиотечен консултант с английски език към МУ-Пловдив (2014-2017), национален председател на студентската мрежа по програмата „Еразъм“ в България (09.2016 – 09.2017) и национален координатор на проекти и проектна дейност по тази програма (09.2018-09.2020). Бил е председател на Комисия по настаняване към СУ „Св. Кл. Охридски“ (12.2018 – 03.2020), работил е като магистър-фармацевт 01.2028 – 01.2019), бил е експерт  по административни дейности в Аджибадем Сити Клиник „Токуда“, а от юли 2021 г заема длъжността главен експерт в  дирекция „Лекарствена политика“ в Министерството на здравеопазването.

Винаги е искал да учи фармация, мечтае един ден да преподава социална фармация на студенти. Изпитва удовлетворение, когато види положителни резултати от труда си и разбере, че е помогнал на някого или сам е направил нещо значимо. Признава, че времето никога не му стига. Винаги има нови идеи и проекти и не спира да търси баланс между работата и личния живот.

 

  1. Кога, как и защо решихте да учите фармация?

Като че ли винаги съм искал да уча Фармация. За мен това беше рационално решение (избор) от гледна точка на това, че винаги съм проявявал любознателност към предмети като химия и биология. Ако трябва да бъда по-точен, аз още в 8-ми клас знаех, че след време ще следвам (уча) фармация. Затова ми е много чудно и странно защо днешната младеж се разкъсва между различни интереси и е по своему объркана по отношение на професионална ориентация. За мен този въпрос „Какво ще уча след 12 клас“, никога не е стоял на дневен ред, защото аз отдавна си бях отговорил на него. В обществен план, изборът ми беше подкрепен и от желанието да бъда полезен на обществото със своите знания, докато в личен – разбира се да мога да бъда полезен със съвети, грижи и препоръки от медицинско естество на моето семейство.

  1. Коя е следващата стъпка в професионалното си израстване, която искате да предприемете?

Към настоящия момент съм докторант в направление „Фармация“ в Медицински университет гр. Пловдив, като дисертацията ми е свързана с моите професионални интереси – лекарствена политика и регулация. За мен е важно да проуча какви са механизмите, които Европейският съюз (Европейската Комисия) е установила и как те влияят на достъпността на лекарствата в Европа, респективно за европейските пациенти. Кризата от COVID-19 ни показа, че на предизвикателствата от здравно естество, които водят до кризи за общественото здраве, трябва да бъде отговорено колективно! Благодарение на ваксинационната стратегия, която беше представена от Европейската комисия през 2020 г. беше възможно всички европейски граждани да имат достъп до широко портфолио от ваксини, които бяха доставени до всяка държава членка в изключително кратък срок. По отношение на лекарствени продукти за лечение на COVID-19, Европейският съюз също има с какво да изпъкне, тъй като съвместните общоевропейски обществени поръчки за лекарствени продукти осигуриха в оперативен порядък достатъчни по обем лекарства за COVID-19. За съжаление, последните 1-2 години тези достижения на колективната здравна сигурност се подлагат на съмнения, като дори биват отричани (заклеймявани). Затова в тази насока е желанието ми да се развивам, от една страна поради факта, че съм представител на България в Генерална дирекция „HERA (Здравен орган за реагиране и подготвеност при здравни кризи), но от друга страна и поради нуждата да се отстояват тези принципи – солидарност, колективност и сигурност (здравна, тъй като се развивам в тази сфера). Желанието ми след време е, също така, и да преподавам на студенти по Социална фармация. Професионалният ми опит ми дава увереност, че ще има много какво да споделя на бъдещите си студенти по теми като – „Кризисен мениджмънт и управление на недостига с лекарствени продукти“, Интеграция в механизмите за управление на недостига с лекарствени продукти на ниво ЕС“ и т.н. Все по-често се говори и за Европейски здравен съюз и за Европейско пространство за здравни данни –  това са стъпки в правилната насока. Преди 6 години, когато завърших Фармация – тези неща не бяха застъпени в учебния план поради простата причина, че от една страна не бяха на дневен ред, но от друга страна на национално ниво нямаше особен интерес към този тип интеграция с ЕС. Мисля, че последните 5 години нещата коренно се промениха, именно затова повече българи ако се занимават с тази материя би било много полезно за нашето общество. Надявам се да не съм сам по този път.

 

  1. Кои са най-големите здравни предизвикателства на нашето време и само медицински ли са те?

От гледна точна на здравеопазването, според мен едно от най-големите предизвикателства, въобще пред системите на здравеопазване в световен мащаб, е повсеместното разпространение на фалшиви новини, които водят до спадащо доверие в самите здравни специалисти. Антиваксърските настроения след 2021 г. дават своето отражение, което е видимо с днешна дата, когато в Европа се появи бум на коклюш и морбили. Не се чувствам силен да коментирам други големи предизвикателства, но ще кажа, че човечеството винаги е намирало решение на дори и най-заплетените и конфликтни времена в историята. Това е и същността са човека – да намира решения!

  1. Науката върви напред и през последните години ставаме свидетели на истинска биотехнологична революция. Един от пробивите е в областта на генната терапия, през март 2023 г. по света бяха налични над 100 одобрени генни и клетъчни терапии. Цената на генната терапия обаче често надхвърля 2 милиона долара. Как ще направим новите терапевтични стратегии достъпни за хората? Или?

Конкретно тези терапии са за много ограничен брой пациенти –  лекарства сираци. Това обуславя от една страна високата им цена поради ограничения брой пациенти върху които се прилагат  – респективно възможността за набирането на информация по време на клинични изпитвания. От друга страна, конкретно от регулаторна точка, според мен е нужно да бъдат търсени две решения – едно по отношение на достъп до терапия, в това число ангажиране на решения за ранен достъп до терапия (както е в много държави в ЕС). Тук следва да се отбележи, че българската държава никак не е изостанала от тази тенденция, тъй като на практика пациентите до 18 годишна възраст имат ускорен достъп до подобен род терапии благодарение на създадените нормативни възможности в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. От друга страна е нужно да бъде направено разграничение между ефективните терапии, които водят до чувствително подобрение на качеството на живот за пациентите съпоставимо с разходвания публичен ресурс. За съжаление това невинаги е възможно, тъй като извършването на подобен фармако-икономически анализ е съпроводено и от необходимостта от натрупване на достатъчен набор от данни, свързани с приложението на съответния лекарствен продукт. Все пак, ако трябва да сме честни, светлина в тунела има, тъй като през 2021г. Европейският парламент прие Регламент относно оценката на здравните технологии (https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32021R2282), който несъмнено ще ускори процеса, тъй като ще предостави на националните компетентни органи в съответните държави членки обща клинична оценка, която ще бъде валидна за целия Европейски съюз, а не както досега – клиничната и фармако-инономичните оценки да се правят за всяка страна поотделно. Нужно е, може би, и повече обмен на опит между институциите, извършващи оценка на здравните технологии в държавите, тъй като не беше отдавна, когато National Institute for Health and Care Excellence (NICE) издаде отрицателна оценка за една скъпоструваща генна терапия за лечение на спинална мускулна атрофия…

  1. Ще се превърнат ли някои днешни здравни предизвикателства в утрешни редки, контролирани или изчезнали болести?

Силно се надявам, че ще бъде така. Ако си дадем трезва представа, медицината през последните 20 години извърши сериозен скок. Дори само по отношение на онкологичните заболявания, които допреди две десетилетия се смятаха за много трудно лечими (повлияващи се на терапия), сега положението е коренно различно. Медицината се разви до такава степен, че е възможно онкологът да влезне в ролята на снайперист и да се прицели изключително точно само в таргетни клетки… Убеден съм, че другият голям скок, който беше осъществен по време на COVID-19 пандемията – тук имам предвид технологичният пробив, свързан с иРНК технологията, ще допринесе сериозно в други раздели на медицината, и то в съвсем обозримо бъдеще!

  1. По какво разбирате, че един ваш ден е преминал успешно, какво ви носи удовлетворение? За какво никога не ви стига времето?

Един ден за мен е преминал успешно, когато успея да изпълня всички задачи, които съм си поставил за деня. Това включва както професионални ангажименти, като завършване на проекти и провеждане на продуктивни срещи, така и лични цели, като отделяне на време за хобита и семейството. Удовлетворение ми носи, когато виждам положителни резултати от труда си и когато получа обратна връзка, че съм помогнал на някого или съм направил нещо значимо. Що се отнася до времето, никога не ми стига за всичко, което искам да постигна. Винаги има нови идеи и проекти, които бих искал да реализирам, но времето често не е достатъчно. Балансът между работа и личен живот също е предизвикателство, особено когато ангажиментите са много.

  1. Ще промени ли изкуственият интелект живота ни и в каква посока? Какво очаквате да се случи в следващите 10 години в тази област?

Изкуственият интелект ще става все по-прецизен и конкретен в своите отговори. Всичко това е и ще бъде възможно благодарение на генерирането на големи масиви от данни, с които той (ИИ) разполага, за да може да анализира тази информация. По мое мнение, ИИ е в нашето ежедневие още преди дори да знаем за съществуването на ChatGPT, защото смарт телефоните, смарт гривните, лицевото разпознаване чрез камерите, чат асистентите в уебсайтовете, алгоритмите за микро и макро таргетиране в социалните мрежи – най-вече Facebook, се използваха широко още преди да ни запознаят с всезнайкото – ChatGPT… Налагането на моделите на ИИ е възможно, именно защото събирането на големи данни (big data) стана възможно през последните години. Мисля, че към момента няма нужда да се страхуваме от ИИ, но е важно да знаем как и къде може да бъдат приложени моделите на ИИ. От гледна точка на фармацията – през следващите години ще видим молекули (лекарствени продукти), които са генерирани на базата на изкуствен интелект. Това ще даде сериозен тласък на медицината по отношение на терапевтични алтернативи за различни заболявания. Иначе приложението на ИИ е на практика неограничено (безкрайно) и в този ред на мисли е много трудно да се каже как точно ще промени обществото ни.

  1. Кои са най-важните уроци, които сте научили до момента извън прочетеното в учебниците?

Трудно ми е да генерализирам в момента, но ако трябва да изброя няколко неща, това несъмнено ще са:

  1. Винаги трябва да подхождаме позитивно към нещата!
  2. Да не се ядосвате за излишни неща, неща, които не са в нашия контрол. Все пак тези нерви не са за един ден.
  3. Доброволствайте! Доброволчеството е на мода!
  4. Кои са трите книги, чиито страници винаги сте готови да разлистите?

Много обичам да чета автобиографии, защото по този начин за един живот можеш да изживееш много мигове (моменти) от безкрайно много други животи. Интересувам се от политика и логично първите автобиографии, които прочетох бяха на политици – Уинстън Чърчил, Тереза Мей, Маргарет Тачър, Тони Блеър, Дейвид Камерън, Барак Обама, Бенджамин Франклин, Андрей Луканов. След това продължих с автобиографии на други общественици – Татяна Лолова, Димитър Бербатов, Мишел Обама, Антъни Бурдейн и др. От гледна точка на политиката – впечатлих се сериозно на книгата на Михаил Памукчиев – „Срещи с Буров“. Тази книга (колкото и да е спорна от гледна точка на съдържание) е интересна да се прочете заради откровението за политическия реализъм в България в началото на 20 век, съчетано с неподправения характер на Атанас Буров. Колкото и натоварено да е ежедневието ни, винаги трябва да останат 20-30 минути на ден за прелистване на и някоя друга страница, дори и в аудиоформат (има достатъчно приложения за аудиокниги, да не правя реклама).

9.Здравословната храна със сигурност е много полезна, но как да направим така, че и душата ни да не гладува?

Постоянното учене и личностно развитие  за мен са от съществено значение. Развитието на нови умения и знания ни дава усещане за напредък и самореализация. Това може да включва записване на курсове, посещение на семинари или просто четене на книги по теми, които ни интересуват. За мое голямо щастие, душата ми не гладува вече 15 години, откакто за първи път се сблъсках с възможността да бъда доброволец. Доброволчеството ме окрилява, дава ми сили да продължа напред с хъс и амбиция. Радва ме, когато видя младеж да търси възможности за доброволчество и смея да твърдя, че въобще не са малко младежите, които доброволстват в различни инициативи.

10. Кои са най-опасните вируси в човешките взаимоотношения? Има ли ваксина срещу тях, възможно ли е да изградим имунитет?

Най-опасният „вирус“ е липсата на доверие… Ако нямаме доверие помежду си, не само в една връзка, но и в професионалните взаимоотношения, всичко отива по „дяволите“.

11. Живеем в тревожно време, бушуват войни, криминалната хроника е ужасяваща, недоверието и разочарованията превземат дните ни. Какво е лекарството, което ще спаси света, има ли такова въобще?

Напоследък съм на вълна деца, тъй като аз самият наскоро станах баща. Мисля, че лекарството, което ще спаси света и винаги го е спасявал е едно – любов, и вяра разбира се! Вяра, че дори и в най-задънената ситуация има решение! За съжаление медиите често преиначават ситуацията, правят я да изглежда доста по-отчайваща отколкото всъщност е.

12. Любим девиз?

“Building trust!” Един фармацевт трябва да изгражда доверие със своя пациент или дори в лична среда, сред своите приятели. Човек, на когото може да се разчита!

Радостина Александрова