Проф. Радка Кънева е първият ни събеседник в минипоредицата „Жените в науката“, посветена на 11 февруари – Международният ден на момичетата и жените в науката.

Доктор е по биология и е професор по биохимия в Катедра по Медицинска химия и биохимия, Медицински Факултет, Медицински Университет – София;  ръководител е на Център по Молекулна Медицина, МФ, МУ-София.

Завършила е висшето си образование в Биологическия Факултет на  СУ “Св. Кл. Охридски”, специалност  биотехнологии, генно и клетъчно инженерство. Специализирала е молекулярна биология в Университета в Оксфорд, Англия и молекулярна генетика в Института по човешка генетика, Университета на Бон, Германия, като стипендиант на фондация „Александър фон Хумболт“. Дисертацията й е в областта на психиатричната генетика, има медициснка специалност по биохимия. Лектор е по биохимия и патобиохимия на студенти по медицина, фармация, дентална медицина както и по молекулярна биология и генетика в магистърска програма по медицинска и биинформатика във Факултета по математика и информатика на СУ ”Кл. Охридски”.

Основните научни интереси на проф. Кънева са насочени към генетика и геномика на наследствените заболявания; епигенетика и фармакогенетика; онкогенетика и геномика; редки болести; персонализирана медицина. Тя е ръководител и участник в множество национални и международни колаборативни проекти, свързани с онкогенетика, генетика на психиатрични заболявания, епилепсия, глухота, очни заболявания и  фармакогенетика. Представител е на България в специалната група към ЕК на страните, подписалите Декларацията „Към достъп до най-малко 1 милион секвенирани генома в ЕС до 2022 г.“ (1+МГ) и участва в работните групи за “Геномът на Европа” и “Чести заболявания и фармакогенетика” в рамките на  1+МГ инициативата. Инициира пилотен проект за български референтен геном, с който България да се включи в проекта “Геномът на Европа”.

Автор е на повече от 200 статии в международни и български списания, които са цитирани над 4500 пъти. Гост лектор и участник в над 200 национални и международни конференции и конгреси. Научен ръководител е на 10 докторанти в МУ-София както и на 25 магистри по молекулярна биология, молекулярна генетика и биомедицинска информатика от СУ ”Св. Кл. Охридски”.

Проф.  Кънева е член на престижни международни професионални и научни дружества, като Европейско дружество по генетика на човека (ESHG), Международно дружество по психиатрична генетика (ISPG), Европейска асоциация за изследване на рака (EACR), председател е на националното Сдружение ”Молекулна генетика в Медицината”. Съучредител и член на управителния съвет на Българската Асоциация за Персонализирана Медицина (БАПЕМЕД). Член на издателските бордове на научни списания като „Frontiers in Genetics“, „Behavioural and Psychiatric Genetics“; „Biochemical Genetics“; „Macedonian Journal of Medical Sciences“; „South East European Journal of Human Genetics“. 

Носител е на наградата  “Златна Панацея” в биомедицинската област на Академичния съвет на МУ-София, 2008  и награда “Акад д-р Ораховац”, 2015 г. за значими приноси в научната и преподавателската дейност в областта на фундаменталните науки на Медицински Факултет, МУ-София. Удостоена е с наградата Питагор на МОН за утвърден учен в биомедицинската област и съществен принос в областта на науката за 2015 г.

1. Има ли нужда от ден, посветен на жените в науката? Защо?

Всъщност, да! От 2016 г. на 11 февруари се отбелязва международният ден на жените и момичетата в науката, след приемане на резолюция на ООН.

Международният ден има за цел да насочи общественото внимание към проблема с дискриминацията на жените и момичетата в образованието и професионалното им развитие в науката. Както и да насърчи момичетата и жените да се развиват в сферата на образованието и науката, и да се признават научните им постижения.

Да се занимаваш с наука, когато си жена, е доста по-трудно отколкото ако си мъж, поради специфичната роля на жената в семейството, раждането и  отглеждането на децата. Не случайно само около 1/3 от занимаващи се с научна работа в световен мащаб са жени. Както научната кариера, така и семейството изискват посвещаване, време, енергия, и понякога доста трудно се съчетават. Ето защо младите жени, трябва да се насърчават да се образоват, но и да се подпомага развитието им в сферата на науката.

2. В какво е за Вас магията на науката и как и защо се насочихте към нея?

Винаги съм била любознателно дете с разнородни интереси. В гимназията ми беше трудно да реша дали да се насоча към природните или хуманитарни науки, но в крайна сметка надделяха природните. Кандидатствах биотехнология, защото беше нова, изключително интересна, но и непозната специалност, с огромни перспективи за развитие, според мен тогава.  Още в университета се ориентирах към генетиката, генно и клетъчно инженерство. Обичам да се занимавам с нови и интересни неща, да задълбавам, да си задавам въпроси и да търся отговори за начина по който функционират живите организми, как се извършват и регулират процесите в клетката на различни нива, причините за човешките болести, и най-вече, какво може да се направи, за да сме полезни на хората. Така че, съвсем естествено след дипломирането ми се озовах в Медицински университет – София. И цял живот се занимавам с наука и медицина, базирана на доказателства.

 

3. Как бихте обяснили това, което правите на едно петгодишно дете?

Ами да видим. С моите колеги искаме да разберем защо хората се разболяват от различни болести. Като разберем, можем да помогнем да оздравеят по-бързо, или мама и татко да си имат здраво бебе.

4. Айзък Азимов казва, че „науката събира знания по-бързо, отколкото обществото събира мъдрост“. Съгласна ли сте с тази негова мисъл? Как да популяризираме науката така, че да не се „губим в превода“? Възможно ли е това въобще?

Съгласна съм напълно, особено в сегашния етап от развитие на науката и технологиите, с генериране на големи масиви от данни, което вече прави трудно за обхващане знанието дори само в една единствена област, дори от специалистите в нея.  За да се популяризира науката е важно да се говори достъпно, за да се заинтригуват хората и да разберат важността на науката за по-доброто бъдеще на хората. За да  се случи това обаче, без да „се губим в превода”, трябва да имаш насреща хора с добро общо образование. Нивото на развитие на гражданското общество, критичността и правилната оценка на работата и ролята на хората на науката в него е от съществено значение. Виждаме много примери за това колко вреда може да нанесат псевдоучените или хора, които използват науката за користни цели, смесвайки научни факти и неверни твърдения, разчитайки на ниското ниво на критичност в нашето общество.

5. Как преминава един обикновен Ваш работен ден?

Около половината от времето ми е заето със студенти, на които  преподавам  биохимия.  Това са студенти по медицина, фармация, дентална медицина. Когато не преподавам, ги изпитвам. В останалото време  работя с колегите ми по проекти и се занимавам с диагностика. Консултации с пациенти, обсъждане на диагностичните резултати.  И не на последно място доста административна работа, която в България отнема много време. Винаги работя паралелно по няколко проекта, включително международни. Това предполага много добро планиране, работни срещи и обсъждания, писане на проекти, работа с дипломанти, докторанти, писане на статии и отчети. Разбира се, времето никога не стига, така че по-творческата работа остава да се върши в извънработно време.

6. Какво Ви вдъхновява? Какво Ви дава сили да продължите, когато се чувствате разколебана, уморена или тъжна? Как презареждате батериите?

Когато видя резултатите от анализа на данните от изследванията, които обикновено дават отговори, но и повдигат нови въпроси и трябва да се чете и да се задълбава, за да се стигне до истината. Това е най-вдъхновяващият момент. Успехите на моите докторанти, добрите публикации също. Работата не ме уморява или разколебава. Трудностите и предизвикателствата са, за да се намират решения и да се учим. Да се прави наука в България е няколко пъти по-трудно, отколкото в развитите държави. Основната ми задача през годините бе да създам и поддържам научна инфраструктура, която да позволява на мен и екипа на Центъра по Молекулна Медицина да правим в България изследвания на добро европейско ниво и да предлагаме достъпна диагностика за българските пациенти в Лабораторията по геномна диагностика. Винаги съм работила наука с проектно финансиране, т.е разчитам на себе си и колегите ми. Уморява ме и обезсърчава понякога бюрокрацията, човешкото безразличие и  неразбиране.

Презареждането на батериите става трудно напоследък, обичам контакта с природата, както морето, така и планината, цветята, разходките с куче и приятели.

7. Личностите, изиграли важна роля в развитието Ви като учен

Много са, всеки от моите ръководители и ментори са ме научили на нещо важно и то чрез личния си пример. Като започнем от ст. н.с. д-р. Иван Тодоров, който ми беше ръководител на дипломната работа в Института по Молекулярна Биология, БАН.  Той ми показа, че научните изследвания, експериментите, изискват много отдаденост и труд, но добрият екип е много важен за добрите резултати и удовлетворението от  работата.

Може би най-много дължа на проф. д-р Люба Калайджиева и акад. д-р Асен Жабленски. Те бяха моите ръководители и ментори за дисертацията. Те ме въведоха в невероятно вълнуващата област на науките за изследване на мозъка и  психиатричната генетика. Дадоха ми възможност за работа и ми показаха върховете на световната наука. От тях научих каквото и да правя, винаги да вдигам  високо летвата.

При специализациите си в Университета в Оксфорд, моят ментор беше д-р Крис Тайлър Смит, водещ учен в областта на популационната генетика и изследванията на Y хромозомата. Той ме научи на постоянство и педантизъм в оформянето на резултатите от изследванията.  В Университета на Бон, Германия, имах невероятния шанс да работя с двама от водещите специалисти по човешка генетика  – проф. Питър Пропинг, който винаги е бил за мен образец за шеф, които се грижи за своите хора и е отговорен за всичко, до най-малките подробности. Проф. Маркус Ньотен пък ми показа  колко е важно научното сътрудничество, колаборацията в международна среда, за качеството на научния продукт.

От проф. д-р Иво Кременски научих, че болният човек, пациентът, е най-важен. С моята научна работа се опитвам да бъда максимално полезна за пациентите с наследствени заболявания. Тогава изпитвам и истинско удовлетворение от постигнатото. Акад. д-р Ваньо Митев винаги ме е подкрепял в трудни моменти и ми е давал свободата да разгърна своите идеи и възможности.

8. Наполовина пълна или наполовина празна е чашата на науката тук и сега? Коя е движещата сила на прогреса в науката?

Аз съм реалист, науката в България дълги години беше подценявана и недофинансирана. Сега има своите шансове, но за да се напълни чашата, водещи са хората. Както хората, които се  занимават с наука, така и хората, които я ръководят на държавно ниво. Движещата сила на прогреса в науката е да направи живота на хората по-добър. И колкото по-скоро нашите държавници оценят важната й роля за развитие на икономиката и живота на обществото в бъдеще, толкова  по-добре. Ще е жалко, ако и в тази област продължим да стоим в периферията на Европа и не се  възползваме от възможностите които Европейската общност ни дава за развитие.

9. Каква е според Вас формула на успеха? А на щастието? Има ли равенство между двете?

Успехът за всеки е различен, а и е относително понятие. Зависи към какво се стремиш. Щастието е състояние на върховно удовлетворение, поради това е мимолетно. Успехът може да бъде част от усещането за удовлетворение на човека, но щастието може да има и много други измерения, свързани с усещането на човек, че е обичан и полезен.

Радостина Александрова