“Bright is the ring of words when the right man rings them!”
Robert Louis Stevenson
Радостина Александрова
Арчибалд Джоузеф Кронин е роден на 19 юли 1896 г. в Кардрос, Шотландия. Той е единствено дете на майка протестантка – Джеси Кронин (по баща Монтгомъри) и баща католик – Патрик Кронин. Във вените му тече ирландска, шотландска и английска кръв. Семейството му не е богато, а ранната загуба на бащата нанася болезнена травма в сърцето на бъдещия писател. Патрик Кронин, застрахователен агент и търговски пътник, умира от туберкулоза, когато Арчибалд е едва на 7 години. След смъртта на баща му, малкият Арчибалд се премества заедно с майка си в дома на родителите й в Дъмбартън – град в Шотландия, известен като корабостроителен център, както и с производството на стъкло и уиски. Момчето се учи отлично, като печели награди на редица литературни състезания и проявява завидни спортни умения – той е запален футболист, а страстта към голфа ще остане до края на живота му. Впечатляващите му способности не остават незабелязани и той получава стипендията „Андрю Карнеги“, за да изучава медицина в Университета в Глазгоу. Постъпва в Университета през 1914 г. Обучението му е прекъснато от избухването на Първата световна война (по тази причина пропуска учебната 2016-2017 г.), в която участва като младши лейтенант в Британския кралски флот. Завършва образованието си с отличие през 1919 г. и е назначен за лекар на пътнически кораб – работа, която му дава възможност да посети непознати земи, включително Индия. Впоследствие се включва последователно в екипите на няколко болници.
На 21 август 1921 г. д-р Арчибалд Кронин се жени за своята студентска любов Агнес Мери Гибсън (Мей), с която са учили заедно медицина в Университета. Младото семейство се премества в Южен Уелс, където в качеството си на медицински инспектор на мините (1921-1924 г.), д-р Кронин изследва професионалните заболявания при работниците във въгледобивната промишленост.
Амбициозен и любознателен, той не прекъсна обучението си и след завършването на Университета. Защитава дисертация посветена на аневризмите („The history of aneurysm”), през 1923 г. получава Диплома по обществено здраве, а на следващата година става член на престижния Royal College of Physicians.
През 1926 г. д-р Арчибалд Кронин започва медицинска практика в Лондон и за кратко време се утвърждава като авторитетен и търсен специалист.
И точно, когато по всичко изглежда, че нещата в живота му са се подредили и го чака дълга и блестяща кариера на лекар, Съдбата решава да се намеси. Годината е 1930. От известно време Кронин има доста неприятни проблеми със стомаха, но все не му остава време да им обърне сериозно внимание. Един ден, докато върви по една от най-оживените улици в Лондон, очите му сякаш случайно попадат на табела, на която е изписано името на негов състудент и колега – вече известен гастроентеролог. Кронин решава да се види със стария си приятел, от когото да получи и професионален съвет за собственото си здраве. Не се поколебава и удря с чукчето по вратата. И тази среща не просто ще спаси живота му, а ще отвори съвсем нова страница в него, дарявайки на света един великолепен писател.
Диагнозата („язва на стомаха”) е достатъчно сериозна и Кронин е посъветван да се откъсне от напрегнатия си делник в столицата и да предприеме поне шестмесечна пълноценна почивка в провинцията, съчетана със специална (млечна) диета. За да изпълни препоръката на лекарите, семейството заминава за имението Лох Файн в Шотландия. Там, по време на ежедневните си разходки из живописната околност, д-р Кронин обича дълго да наблюдава останките на стар замък. За какво точно си е мислел в тези минути, днес никой не може да каже със сигурност. Три месеца по-късно обаче се появява ръкописът на „Замъкът на шапкаря”, който е приет за печат веднага от първия и единствен издател, на когото е изпратен (Издателска къща Gollancz). Впрочем, издателят е избран на абсолютно случаен принцип от съпругата на доктора – чрез забождане на карфица в предварително изготвения списък на известните по онова време издателските къщи. Така, неочакваната ваканция поради влошеното здравословно състояние, поставя началото на плодотворната писателска кариера на Арчибалд Кронин.
Романът „Замъкът на шапкаря” (Hatter’s Castle, 1931 г.) донася на младия автор незабавен успех. Книгата е безспорен бестселър, преведена е на 5 езика, а по-късно – през 1941 г., по нея правят филм. Отличният прием на първата му творба убеждава д-р Кронин да започне да пише на «пълен работен ден». До края на живота си Арчибалд Кронин не се връща повече към лекарската си практика. По този начин той сбъдва своята стара детска мечта. И за пореден път доказва, че в живота случайни неща няма и никой не може да избяга от «личната си легенда».
Следващите произведения на Кронин затвърждават позициите му на сладкодумен и мъдър разказвач. Кронин е автор на романи, повести и пиеси. Сред тях са: „Замъкът на шапкаря“ (1931), „Три живота“ (1932), „Големите Канарски острови“ (1933), „Звездите гледат отгоре“ (1935), „Цитаделата“ (1937), „Ключовете на царството“ (1941), „Младите години“ (1944), „Пътят на доктор Шенън“ (1948), „Испанският градинар“ (1950), „Приключения в два свята“ (1952), „Вън от тук“ (1953), „Гробът на кръстоносеца“ или „Нещо красиво“ (1956), „Дървото на Юда“ (1961).
Романът „Цитаделата” му носи международна известност и става особено популярен в САЩ. За него през 1937 г. Кронин е удостоен с наградите „National Book Award“ и „Favourite Novel“. Книгата е адаптирана успешно в няколко филмови, радио и телевизионни продукции по целия свят. По този роман режисьорът Кинг Видор снима филм с участието на Розалинд Ръсел, Ралф Ричардсън, Рекс Харисън и Робърт Донат в главната роля. На 23 февруари 1939 г., на 11-та церемония по връчването на филмовите награди „Оскар”, филмът получава номинации в няколко категории – за най-добър филм, за най-добър режисьор (на Кинг Видор), за най-добър актьор (на Робърт Донат), за най-добър сценарий (на Йън Дейпраймпъл, Елизабет Хил и Франк Уийд).
Във филма по романа „Ключовете на царството” (създаден от 20th Century-Fox през 1945 г.) се снима Грегъри Пек – за тази своя роля актьорът получава първата си номинация за „Оскар”. Любопитна подробност е, че първоначално той не е бил одобряван за ролята от Дейвид О. Селник – човекът, закупил през 1941 г. филмовите права върху книгата за 100 000 долара. С бюджета си от 3 милиона долара този филм остава в историята на киното като една от най-скъпите ленти за онова време.
Когато Холивуд започва да екранизира книгите му, Арчибалд Кронин се премества със семейството си в САЩ. Там той се сприятелява с Лорънс Оливие, Чарли и Уна Чаплин, Одри Хепбърн (Кронин е кръстник на първородния син на актрисата), Мел Ферер. Впрочем, писателят е истински номад – живял е в Калифорния, в Масачузетс, в Кънектикът, в Ню Йорк. В края на 1950-те години се прместват със съпругата му в Швейцария, където се заселват първо в Люцерн, а по-късно се установяват в Монтрьо. Притежава и жилище на Бермудските острови, където прекарва повечето лета след 1950 г.
С масовото навлизане на телевизията във всеки дом, в началото на 1950-те години става ясно, че драмите на медицинска тематика покоряват въображението на зрителите и гарантират вярна публика и висок рейтинг. През 1962 г. ВВС започва да излъчва „Дневникът на д-р Финли“ (“Casebool Dr Finley”). Първоначално сценарият се основава на романа „Приключения в два свята” и на публикувани по-късно кратки разкази. В крайна сметка историите са обединени в сборника „Приключенията на черната чанта” (Adventures of Black Bag”), излязла на бял свят през 1969 г. Сериалът се излъчва между 1962 г и 1971 г. – общо 8 сезона и 191 епизода. Има и радиоверсия – 9 сезона със 143 епизода. В оригиналния сериал ролята на д-р Финли се изпълнява от Бил Симпсън. Филмът е толкова популярен, че когато собствените истории на писателя са „изчерпани” и той обявява, че ще го прекрти, вместо да използва сценаристи, избухва национален протест. Самият Кронин никога не е гледал сериала, но е толкова впечатлен от реакцията на публиката, че преосмисля решението си и дава зелена светлина за продължаването му.
Книгите на Арчибалд Кронин са харесвани от двете страни на Атлантическия океан, от тях са продадени милиони копия на различни езици, адаптирани са успешно към киното, телевизията, театъра…
Животът на писателя обаче е напълно лишен от сензации и скандали. След няколко разочарования от контакти с журналисти още в началото на кариерата си, Кронин е на път да развие фобия от пресата. Потънал в почти монашеско мълчание, той ревниво пази личния си живот и този на своите близки от чужди очи. За съжаление, след него остават твърде малко оригинални материали, които да помогнат на биографите му. Налице е пълна колекция от ръкописи на публикувани произведения, както и на непубликувани материали – най-вече разкази, бележки, схеми за работа, но няма нищо, което да ни позволи да надникнем в личния му свят. Някои от изследователите на творчеството му допускат, че за разлика от други известни личности, които усърдно трупат „доказателства” за идните поколения, Кронин умишлено е унищожавал лични документи. Наред с липсата на суетност и желанието да избегне публичността, непрекъснатите странствания на писателя в чужбина също са затруднили поддържането на личен архив. Каквато и да е причината, обаче, факт е, че много от детайлите за живота и личността на Арчибалд Кронин са загубени завинаги.
Александра Кронин – внучката на Арчибалд Кронин, си припомня разговори с баща си Андрю и майка си Ан. Според тях за писателя се е говорело като за „чаровен и много общителен човек”, от тези хора, които винаги са „душата на компанията”. Д-р Кронин е запален спортист – много добър футболист, играл е крикет, а със съпругата му са запалени по голфа. Бил е рибар, обожавал е лова на сьомга (особено в Ирландия) и е използвал всяка възможност по време на многобройните си пътувания по света, за да се наслади на тази своя страст.
През 1976 г. Арчибалд Кронин започва да работи върху автобиографична книга, която обаче остава незавършена на един много ранен етап. В предговора към нея той пише: „Полуизлегнал съм се на терасата на нашата вила в Швейцария. Заобиколен съм от дъхави площи с окосена трева и големи масиви цъфтящи рози и божури, от великолепни дървета, които ме обгръщат от три страни, оставяйки открита само несравнимата гледка към Женевското езеро…”.
Именно там, в Швейцария, Арчибалд Кронин прекарва последните 35 години от живота си. Умира на 6 януари 1981 г. в Монтрьо.
Арчибалд Кронин има има трима сина: Винсънт (роден през 1924 г.), Патрик (роден през 1926 г.) и Андрю (роден през 1937 г.).