От 2013 г. насам 20 март се отбелязва от Организацията на обединените нации като Международен ден на щастието. Целта е да се признае неговото значение за живота на хората.
Всеки от нас иска да бъде щастлив. Няма рецепта за това, но със сигурност доброто здраве, интересните занимания и удовлетворението от постигнатите резултати, близките хора и обичта, която даваме и получаваме, са част от формулата му.
Защо обаче някои хора са по-щастливи от други, дори ако живеят на едно и също място при сходни обстоятелства? Възможно ли е в нашата ДНК да има гени, определящи способността ни да се чувстваме щастливи подобно на онези, които кодират цвета на очите и косата ни? В търсене на отговор са проведени редица проучвания с близнаци: еднояйчни (100% генетична идентичност) и двуяйчни (споделят 50% генетично сходство), които са израснали заедно или са били разделени скоро след раждането им. Те разкриват, че индивидуалните нюанси в усещането за щастие и благосъстояние може частично да бъдат приписани на генетичните различия между хората. Възможно ли е някои от нас да са по-щастливи от други, просто защото са наследили гени, които ги карат да се чувстват добре, независимо дали са имали хубав или лош ден?
Според статия публикувана в списание “General Psychology” през 2005 г. 50% от щастието на хората се определя от техните гени, 10% зависят от обстоятелствата (околната среда) и 40% от умишлената дейност, т.е. нещата, които правим. Впоследствие в този „пай на щастието“ са нанесени корекции – обобщените резултати от проучванията върху близнаците показват, че 30-40% от разликите в щастието са генетично обусловени, а останалите са резултат от влиянието на околната среда.
Мит или реалност са гените на щастието?
Пробивът в познанията ни настъпва през 2016 г., когато за пръв път са идентифицирани участъци в човешкия геном, които биха могли да обяснят разликите в начина, по който хората изпитват щастие. Разкритието идва от мащабно международно проучване на екип от над 190 специалисти, ръководен от двама нидерландски изследователи – проф. Бартелс и проф. Кьолингер, което обхваща 298 000 души. Открити са три гена, които са свързани със субективното ни усещане за щастие; два гена, чиито варианти обуславят депресивни симптоми и 11 места в генома с отношение към проявите на невротизъм. Описаните гени „работят“ главно в централната нервна система, надбъбречните жлези и панкреаса. Според авторите обаче, направените открития са съвсем малка част от пъзела, който предстои да бъде подреден. Намерените от тях гени на щастието обясняват по-малко от 1% от различията в усещането за щастие между хората. Не е изключено значение за това да имат хиляди генетични варианти, чиито индивидуален принос е нисък и трудно може да бъде измерен.
Интересът към темата нараства, тъй като знаем, че благосъстоянието е от значение както за психическото, така и за физическото ни здраве. Тези знания ще ни помогнат и в борбата с едно от най-големите медицински и социални предизвикателства на нашето време – депресията, която според СЗО засяга над 350 милиона жители на планетата.
В стремежа си да обяснят разликите в усещането на щастие и благосъстояние на отделните хора изследователите усърдно изучават мозъка – водещ орган на централната нервна система и ключов играч в регулирането на настроението и емоциите ни.
Обект на анализ, особено във връзка с депресивните състояния, са и т.нар. невротрансмитери – молекули, които предават информация в нервната система (напр. допамин и серотонин), някои хормони (сред които кортизол, често наричан хормон на стреса), параметри на имунната система. Получените резултати нерядко са противоречиви и за крайни заключения все още е рано. Напоследък все по-голямо внимание привлича микробиомът на червата – това е съвкупността от геномите на всички микроорганизми, които ги населяват. В хода на функционирането си те отделят различни биологично активни молекули и така се намесват в баланса на невротрансмитерите в организма, повлиявайки върху нашето настроение и психично здраве. Изследванията в тази ефера са затруднени от възможните вариации в състава на чревните микроорганизми при отделните хора вследствие на хранителни навици и начин на живот, особено в различните географски области.
Оказва се, че щастието обича щастливите и дори може да бъде „заразно“– публикация от 2008 г. установи, че хората са по-щастливи, когато се свързват с други щастливи хора.
Учените предупреждават, че за удовлетворението от живота значение има не само нашата ДНК, но и околната среда и начинът, по който тя взаимодейства с гените ни. Тези взаимоотношения все още не са достатъчно изяснени. Едно обаче е сигурно – до голяма степен всеки от нас сам е ковач на своето щастие, въпреки билета от генетичната лотария, който е изтеглил. Умението да бъдем щастливи е въпрос и на мъдрост. Това са изборите, които правим, за да се противопоставим на нещастието, като променяме средата и дейностите си; талантът да откриваме красотата около нас и в нас; куражът да мечтаем и правим добро – всеки ден.