Магистър Валентина Михайлова е докторант по медицинска биология в катедра „Медицинска биология“ на Медицинския университет в град Пловдив. Ръководител на дисертационния й труд е доц. Мария Казакова, дб, а  консултант е проф. дмн д-р Виктория Сарафян.

Валентина има бакалавърска степен по „Технология на виното“ от Университета за хранителни технологии в град Пловдив. Срещата с двама учени обаче се оказва повратна точка в живота й и променя хода на професионалния й път.

Започвайки работа в клинична лаборатория, Валентина се запознава с проф. д-р Тодорка Цветкова, която запалва интереса й към медицината и я вдъхновява да продължи в тази посока. Това става причина момичето да избере за по-нататъшното си образование магистърска програма „Медицинска химия“, която изучава в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Впоследствие съдбата отново се намесва и Валентина става част от екипа на проф. Виктория Сарафян. Апетитът идва с яденето и след участие в няколко научноизследователски проекта, които завладяват въображението й, Валентина Михайлова поема по пътя на докторантурата. В основата на дисертационния й труд са проучвания върху ревматоидния артрит, който провокира ума и сърцето на младата жена и задвижва в нея благородната амбиция да потърси отговор на някои от въпросите в пъзела на това автоимунно заболяване.  

За магистър Михайлова тръпката в това да се занимаваш с наука, е като да гледаш спиращ дъха филм с вълнуващ и напрегнат сюжет, чийто край не е предварително известен. Убедена е, че хората учат уроците си, но обикновено това става по трудния начин. А ние определено има какво да научим от завладяващия ентусиазъм на Валентина, която знае какво иска и се труди с много желание, упоритост и любов, за да го постигне.

1. Какво беше за Вас решението да правите докторантура: случайност; сбъдната мечта; осъзнат избор; вслушване в съвет на човек, когото уважавате или…?

Решението идва тогава, когато попаднеш на правилното място с правилните хора, които успеят да запалят искрицата в теб и да пробудят страстта да търсиш….

2. Кои са най-големите предизвикателства в областта, в която работите? Каква е темата на дисертацията Ви и как резултатите от нея ще помогнат за преодоляването им?

Темата на дисертацията ми е  свързана с изследвания върху клетъчния метаболизъм при ревматоиден артрит. Смисълът да търсиш отговорите за толкова разпространено и тежко заболяване на клетъчно ниво, само по себе си е предизвикателство. Вярвам, че резултатите от нашия труд биха спомогнали поне частично за по-доброто разбиране на патогенезата на ревматоидния артрит.

3. Какво е за Вас докторантурата – етап от образованието и ценен професионален и човешки опит или нещо повече от това, каква е „добавената“ й стойност?

Определено докторантурата е етап от образованието. Но по-ценно е всичко онова, на което ни учи, преминавайки по този път. Променя начина ти на мислене, среща те с нови хора, обогатява те в различни аспекти.

4. Кое превръща науката във вълнуващо и неповторимо приключение и защо си струва да се занимава човек с нея?

Тя е като филм с неочакван край, вълнуваш се за следващата сцена и нямаш търпение за финала. Е, не винаги има хепи енд, но точно в това е тръпката. Винаги си струва човек да се впусне в това предизвикателство.

5. Какво е да си докторант тук и сега? Ако имате възможност, дали и какво бихте променили в „правилата на играта“?

За щастие съм част от екипа на Катедра „Медицинска биология“ към МУ-Пловдив, което ми дава изключително много привилегии. Първо, като база и възможности, второ като „гръб“ и компетентност в лицето на колегите и безрезервна подкрепа от моите ръководител и консултант. Всичко това е изключително мотивиращо.

6. Мечти и/или цели: каква е разликата между тях и как движат живота ни? Има ли място за мечти в супер забързания ни делник?

Мечтите са абсолютно задължителни. Смятам, че те са проекция на нашите цели.

7. Какво е за Вас успехът и какво е „горивото“, което ни помага да извървим пътя към него? Вървят ли ръка за ръка щастието и успехът или понякога може да се разминат?

За мен успехът е удовлетворение от резултата, а „горивото“ е стимул, насърчение и упоритост, за да го докоснем.

8. Кои са последните книга, филм, песен или картина, които докоснаха сърцето Ви?

Изкуството буди в мен удивление и възхищение. Но нещата, които докосват сърцето ми, са реални сцени от живота. Благотворителността и съпричастността на хората истински ме разчувстват. Силно препоръчвам книгата „Ловецът на хвърчила“ на Халед Хосейни.

 

9. Живеем в изключително динамично време, в което науката и технологиите бележат невероятни успехи. В същото време преминахме през пандемия, която ни показа, че не сме съвсем подготвени за изненади, бушуват войни… Какъв е човекът на 21ия век? Учим ли си уроците?

Животът постоянно ни изважда от зоната ни на комфорт и ни прави по-силни. А дали си учим уроците – да, но мисля, че обикновено се случва по трудния начин.

10. Как си представяте света след 20 години?

Надявам се мирен и по-подреден.

Радостина Александрова