Знаех, че това е първият български сериен филм, но никога не го бях гледала. Все пак е заснет през годината, в която съм родена – далечната 1966 г. Преди години правих опит да го открия в нета, но не успях (а може и да не съм била достатъчно настоятелна).
Сега обаче късметът ми се усмихна и, независимо от всички други телевизионни „изкушения“, го изгледах от начало до край. С кеф!
Признавам, че нямах високи очаквания. Опасявах се, че може да е прекалено сладникав за днешния ни вкус или пък (още по-зле!) надъхан с патоса на тогавашното време.
Нищо подобно! И, както бях решила просто да му “хвърля едно око“, не можах да се откъсна от екрана на компютъра докато не видях и последния кадър.
Превъзходни сценарий (Няма как да не така, щом зад него стоят имената на Николай Хайтов и Йордан Радичков) и режисура (Димко Захариев и Лиляна Пенчева), завидно операторско майсторство Васил Керанов и Христо Тотев), великолепна актьорска игра, без грам театралничене – участват едни от най-добрите ни актьори (за мен беше невероятно удоволствие, но и мъничко тъжно, признавам, да ги видя толкова млади) и напълно съвременна история. Убедена съм, че отделни нишки от този сценарий диктуват живота на хиляди семейства у нас в момента.
Всичко това в 12 епизода, всеки с продължителност от около 30 минути.
Няколко от фразите, които ми направиха впечатление:
„Човешкото в човека е това, че той е способен понякога да надвие гравитацията на инстинкта и да се пожертва за другите, напук на инстинкта за самосъхранение“ – и, за да не останете с погрешно впечатление, в конкретния случай думите са изречени по повод работата на журналиста, призван да разкрива и осветява истината. Цената, знаем, е доста висока понякога.
„Аз мога да съществувам, само ако уважавам себе си. А бракът ни може да съществува, само ако уважавам и тебе“
„Нищо не може да направи едно перо, ако зад перото не стои човек“
„Най-възхитителните неща на този свят са ирационалните“
„В чужда глава ум не се налива. Умът трябва да се заслужи с кокали строшени и насинени меса“
„Тя е чиста, добра душа. А с такива животът не се шегува“
„Ами пишете си. Дори по-добре. Думата, чедо, не оставя диря“
„Жената никога не се съгласява на нещо по-малко от любов“
„Искаш с една малка лъжа да откупиш твоите минути на спокойствие“…
Нямаше как да запиша всички, но открих истински словесни перли. Зад които стои не само игра на думи, а мъдрост.