С науката всеки ден е различен, носи нещо неочаквано и вълнуващо – това е магия


Член.кор. проф. Вася Банкова от Института по органична химия с Център по фитохимия (ИОХЦФ) към Българската академия на науките е следващата дама изявен учен, която представяме в поредицата „Жените в науката“. Специалист от най-висок клас, с когото всяка една уважаваща себе си институция би могла да се гордее. Достатъчно е да споменем, че е един от българските изследователи, които според класацията на Станфордския университет са в първите 2% на специалистите оказали влияние върху развитието на световната наука през 2021 година.

Проф. Вася Банкова е възпитаник на Химикотехнологичния и металургичен университет в София, притежава образователна и научна степен „Доктор“ и научна степен „Доктор на науките“. Била е гост-изследовател в Рурския университет – Бохум, Университета на Саарланд, Саарбрюкен, Университета Бандейранте, Сао Пауло и Института за молекули от биологичен интерес, Неапол.

Научните ѝ интереси са насочени към търсене на нови биологичноактивни съединения от неизследвани биологични обекти (пчелни продукти, ендемични растения, гъби,); към разработване на съвременни надеждни методи за качествен и количествен анализ на активните компоненти в сложни екстракти от природни продукти. Специален  интерес посвещава на пчелния продукт прополис (пчелен клей): неговия химичен състав, растителен произход, биологична активност, лечебен потенциал, анализ, стандартизация. Тя и нейната група изучават прополиса повече от 30 години и имат голям принос към настоящите познания за този ценен продукт.

Общият брой на публикациите ѝ надхвърля 220,  цитирани са хиляди пъти. Проф. Банкова е член е на Международната комисия по меда, на Международната изследователска група за прополис и е член-основател на Българското фитохимично дружество. Хоноруван преподавател е в Софийския университет, старши член на редакционния съвет на авторитетните международни научни списания „BMC Chemistry“ и е в редакционния консултативен съвет на „Natural Product Communications“. През 2014 г. е избрана за член-кореспондент на Българската академия на науките, а през 2021 г. става член на Academia Europaea.

Цени високо подкрепата на своя съпруг, семейството, приятелите и колегите. Обича да си почива с хубава книга, а предпочитаният от нея жанр е фантастиката.  Смята, че движещата сила на науката е човешкото любопитство, а щастието е да си в съгласие със себе си, да обичаш и да бъдеш обичан.

 

 

  1. Има ли нужда от ден, посветен на жените в науката? Защо?

Не съм сигурна дали има нужда от такъв ден. Това явно е необходимо в световен мащаб, защото знам от колежки в чужбина, че са имали сериозни трудности да се преборят за заслужено и достойно на постиженията им място в неравна конкуренция с мъже-колеги. Но мога да кажа, че лично аз определено не съм срещала такива проблеми в никой етап от развитието си. Винаги съм била оценявана по достойнство и полът ми никога не е бил пречка за това. Що се отнася до България, в момента ми се струва, че имаме нужда от повече мъже в науката. Ниското заплащане и лошият образ на учените, създаван в много случаи от средствата за масова информация, отблъснаха много способни млади мъже от научна кариера.

  1. В какво е за Вас магията на науката и как и защо се насочихте към нея?

Към науката ме насочи любопитството ми, желанието непрекъснато да научавам нещо ново, да търся отговори на въпроси, които не са били решени досега. С науката всеки ден е различен, носи нещо неочаквано и вълнуващо – това е магия.

  1. Как бихте обяснили това, което правите на едно петгодишно дете?

От години се занимавам с изследвания върху пчелния клей – прополиса. Бих обяснила, че работя, за да разбера как пчеличките се опазват от болести с този чудесен продукт, откъде го събират и как ние хората можем да се възползваме от него, за да се пазим и ние от болести.

  1. Айзък Азимов казва, че „науката събира знания по-бързо, отколкото обществото събира мъдрост“. Съгласна ли сте с тази негова мисъл? Как да популяризираме науката така, че да не се „губим в превода“? Възможно ли е това въобще?

Съгласна съм с тази мисъл, разбира се. Всъщност поради невероятно бързото развитие на науката и технологиите в последните десетилетия забравихме, че целта на науката е знанието, а не печеленето на пари, че знанието е духовна ценност само по себе си – нещо, което хилядолетия наред е било азбучна истина. Има много възможности да се популяризира науката, но учените би трябвало да се заемем с това системно, с разработени дългосрочни планове и разбира се с финансова подкрепа от държавата и частни дарители. Важно е да работим с учители и ученици, и разбира се е необходимо ангажирано съдействие от медиите. Всичко това не ми се вижда особено лесно. Но не и невъзможно, хората на науката трябва повече да мислим за това и да действаме организирано

  1. Как преминава един обикновен Ваш работен ден?

Най-напред проверявам пощата си, отговарям на спешните писма, искания за рецензии, редакторска работа за няколко международни списания и пр. След това преглеждам най-новите научни публикации в областите, които ме интересуват. С колегите обсъждаме последните резултати от работата ни и какво следва да правим в този ден. После се заемам с преглеждане и обобщаване на експериментални резултати, писане на статии, административни задължение – които за жалост никак не са малки. Дискусиите с колегите са от решаващо значение за успеха в нашата работа.

  1. Какво Ви вдъхновява? Какво Ви дава сили да продължите, когато се чувствате разколебана, уморена или тъжна? Как презареждате батериите?

Преди всичко е любопитството, както и подкрепата от моя съпруг, семейството, приятели и колеги. Обичам да си почивам с хубава книга, харесвам фантастиката.

  1. Личностите, изиграли важна роля в развитието Ви като учен

Най-напред в този списък слагам баща си, който беше лекар и изследовател. От него разбрах колко е интересно да изучаваш света, да разбираш как действа. Дължа много и на своите учители от Института по органична химия с Център по фитохимия –проф. Симеон Попов и проф. Николай Мареков, и на проф. Петер Велцел от Рурския университет в Бохум, Германия, където прекарах една година като специализантка. Всички те за съжаление са покойници. Те ме научиха на най-важното – да задавам правилните въпроси, които насочват изследванията.

  1. Наполовина пълна или наполовина празна е чашата на науката тук и сега? Коя е движещата сила на прогреса в науката?

Като човек на науката бих казала, че обемът на чашата на науката е наполовина зает и наполовина свободен. Движещата сила – и тук ще се повторя – е човешкото любопитство. Но разбира се, финансирането е изключително важно, защото съвременната наука е скъпо занимание.

  1. Каква е според Вас формула на успеха? А на щастието? Има ли равенство между двете?

Успехът идва с упорита, постоянна и целенасочена работа – във всяко нещо. А щастието е да си в съгласие със себе си, да обичаш и да бъдеш обичан. Има връзка между двете, разбира се, но не и равенство. Усещането за това е много индивидуално, няма универсални рецепти.

Радостина Александрова