Теодора Тодорова е доцент в Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките. Получава магистърска степен по генетика в Биологически факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, България през 2011 г. и докторска степен по генетика в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, Българска академия на науките през 2015 г.
Основните научни интереси на доц. Тодорова са свързани с изследване на генотипната устойчивост, скрининг за генотоксичност, мутагенност и канцерогенност на фактори от околната среда и антимутагенезата. Публикувала е повече от 35 статии в национални и международни списания. Доц. Тодорова е участвала в над 50 международни и национални научни форума за периода 2008 – 2022 г. с пленарни доклади, доклади и постерни представяния. Съавтор е в 6 учебника и учебни помагала, издадени в периода 2018 – 2022 г. Била е ръководител на специализанти и дипломанти. Участвала е в 11 национални и международни научни проекта.
С Теодора се познаваме от октомври 2008 г., тя е в група, на която водя упражнения по молекулярна вирусология. Това е последният випуск бакалаври, на които съм преподавала тази дисциплина. Но ги помня много добре не само по тази причина. Невероятно удоволствие е да се работи с тях. Млади, умни, дръзки, готови да полетят в опит да създадат един по-красив и добър свят. Теодора ме впечатлява с упоритостта и постоянството си, с благородната амбиция винаги да дава най-доброто от себе си, с таланта да задава въпроси и да намира отговори. Със смелостта да мечтае и да следва мечтите си. В следващите години пътищата ни продължават да се пресичат и аз не спирам да се впечатлявам на отдадеността на Теди към науката и да се радвам на успехите, които постига. Сигурна съм, че най-доброто предстои.
- Защо избра да учиш молекулярна биология и какво бяха за теб годините, прекарани в Биологическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“?
Още в 9 клас знаех, че искам да уча и да се занимавам с генетика. Светът, който остава скрит от простото око, винаги ме е впечатлявал. Годините, които прекарах в Биологическия факултет, бяха незабравими. Наред с тежките изпити, изградихме страхотни приятелства и все още поддържам връзка с много мои колеги.
- Как стана така, че се насочи към генетиката?
Любовта ми към генетика се зароди в момента, в който в гимназията имах допир до нея. Хареса ми как нещо, толкова малко като ген, може да бъде определящо за толкова много неща в живота на един човек.
- Разкажи ни накратко с какво точно се занимаваш и върху какви проекти работиш.
В момента работата ми е съсредоточена върху изследване на влиянието на различни замърсители върху ДНК, както и възможностите за защита от тяхното действие. Имаме два активни проекта, в рамките на които проучваме ефекта на тежките метали и химичните пестициди и тестваме различни природни продукти, които биха могли да намалят това въздействие. Също така работим и по проект, в който изпитваме възможността да се използват инвазивните растения като източник на ценни биологично активно вещества. Идеята е чрез внедряването им в един такъм процес, да успеем за запазим нашето биологично разнообразие.
- Сред отлично представяне на обявения конкурс, наскоро зае академичната длъжност „Доцент“. Поздравления! Каква е значението на тази стъпка в професионалното израстване за теб. Предизвикателство или благословия е това да си учен? Имат ли размер мечтите според теб и колко високи са твоите?
Благодаря! В един момент смятах, че това е много важна стъпка за мен, сега не смятам, че смяната на титлите променя по някакъв начин човека. Това, да си учен, е и предизвикателство, и благословия. Предизвикателство в много аспекти. Първо, в България учените не са от най-почитаните хора. По-скоро често сме обект на подигравки. Второ, да си учен, това значи да не спираш да надграждаш себе си. Спреш ли дори за момент, си загубен. В наши дни науката се развива с такива темпове, че дори малко да изпуснеш и вече си много назад.
- Науката продължава да слива границите между фантазията и реалността – повод за гордост или за притеснение е това според тебе? Какво остава скрито за очите на широката публика? Как да направим така, че хората да не остават изненадани и недоверчиви, когато учените правят поредната крачка напред. Възможни ли е това?
Науката винаги е била граница между фантазията и реалността. Много неща в миналото, които са били смятани за нереални, са намерили своето научно обяснение. Смятам, че науката ще продължи да дава отговори на фантастичните на пръв поглед неща. Хората, обаче не осъзнават какъв неимоверен труд полагат учените, за да достигнат до продукт или решение, което после да бъде нормална част от живота ни. Възможно е единствено, ако хората не са толкова затворени към новото. Трудно може човек с твърди убеждения да отвори очите си за нови възможности. Винаги им е необходимо много време, за да се доверят на нещо ново. Смятам, че ролята на учените е не само да правят крачките напред, но да се опитат на разбираем език да обяснят на хората ползите от това.
- Как си представяш света след 10 и 20 години? Как и къде виждаш себе си по това време?
Това е период от време, в който смятам, че науката ще добие значителен напредък. Себе си виждам, все още занимаваща се с генетика. Надявам се да мога да допринеса за напредъка и да съм част от решението поне на един научен проблем с отношение към обществото.
- Човешкият геном беше изцяло разчетен, включително и този на древните хора. Всеки ден научаваме още и още за ролята на отделните гени за индивидуалните ни характеристики, за нормалното функциониране на организма, за връзката им (когато не функционират правилно) с различни патологични състояния. Разгадахме ли обаче тайните на човешката душа? Какво ни прави успешни, обичани, щастливи, харизматични? Защо сред толкова добре изглеждащи, възпитани, образовани хора се влюбваме точно в определен човек? Генетика, епигенетика или и още нещо да търсим в отговора на тези въпроси.
Това е изключително труден за мен въпрос. Въпреки, че генетиката предопределя много неща, свързани с живота ни, човешката душа сякаш не е едно от тях. Според мен, когато човек усеща комфорт със себе си и оценява това, което е, позволява на хората да го гледат по начина, по който се чувства. Понякога, когато се съмняваме в себе си, намаляваме своите очаквания от хората. В зависимост от психическото ни състояние, привличаме определен тип хора. Нашата генетика определя специфични характеристики, но всъщност епигенетиката е тази, която може би повлиява избора ни за определен тип хора. Той се променя в зависимост от средата, начина на мислене, възприятието ни за света. Важно е да оценяваме себе си, за да можем да направим правилните избори. Но все пак от грешните избори учим уроци, които след това биха помогнали в последващите ни решения.
- За какво винаги би намерила време, независимо от броя на задачите в графика ти?
Винаги намирам време за детето си. Задачите ми никога няма да намалеят, но годините толкова бързо летят, че не искам да изпускам нито една секунда от развитието му.
9. Какво са за теб щастието и успехът? Любим девиз?
Щастието и успехът са радостта в очите на важните за мен хора, тяхното разбиране. Любимият ми девиз е „Аз мога“.
Радостина Александрова