Проф. д-р Савелина Поповска, дмн, е ръководител на катедра „Патоанатомия“ в Медицинския университет в гр. Плевен и е Национален консултант по клинична патология. В периода 2013-2021 г. е била заместник-ректор по европейска интеграция и международно сътрудничество в МУ – Плевен.
Завършила е медицина в МУ- Плевен и има магистърска степен по обществено здраве и здравен мениджмънт от същия университет. Притежава образователна и научна степен „Доктор“ по патологоанатомия и цитопатология и е „Доктор на науките“ по научната специалност патоанатомия. Специализирала е във Великобритания, Австрия, Италия, Швейцария, Израел. През 2012 г. е избрана за „Лекар на годината“ от Българския лекарски съюз в гр. Плевен. Проф. Поповска е експерт в Работната група по патология на гърдата в Европейското дружество по патология. Автор е на над 55 научи публикации в авторитетни международни списания.
Зад тази впечатляваща биография стои ерудиран специалист на световно ниво и сладкодумен лектор, но и елегантна дама с обширна обща култура и изящна душевност. Проф. Поповска определя себе си като професионалист – работохолик, „зарежда батериите“ си със слънце, смях, сън, музика и срещи с позитивни хора, които й носят радост. Смята, че тъгата идва от натрупаната мъдрост и вярва, че спасението минава през болката и осъзнаването на грешки, през смирението и разкаянието, промяната и усъвършенстването. Продължава да опознава себе си и не спира да вдъхновява хората, с които работи и обучава. Защото е от родените лидери, призвани да водят към надеждата на бъдещето.
1.Как стана така, че се насочихте към медицината? Вие ли я избрахте, тя ли Ви намери или беше взаимна любов от пръв поглед?
Може би е кармично определена професия, предизвикателство от преден живот. Не съм сигурна дали медицината ме е търсила и дали ме обича, но аз определено съм инвестирала в нея много време и усилия, което ме превръща в професионалист-работохолик. Надявам се любовта да е взаимна.
В момент от живота ми, когато предстоеше избор на професия, мои близки се разболяха от рак и това дълбоко ме засегна. Реших да се посветя на този проблем и да помагам на онкологично болните.
Ще цитирам Сун Дзъ от „Изкуството на войната“: „ Ако познаваш врага и познаваш себе си, не трябва да се страхуваш дори от хиляди битки. Ако познаваш себе си и не познаваш врага, за всяка победа ще получиш страхотно поражение. Но ако не познаваш себе си и не познаваш врага, то тогава ти си глупак и ще търпиш поражение във всяка една битка“.
Просто станах доброволец към лагера на медиците, поставили си за цел да опознават врага, в лицето на „Императорът на всички болести“- ракът.
Все още работя по опознаването на себе си обаче…
2.За мнозина представители на моето поколение образът на лекаря патолог е моделиран до голяма степен от книгата „Окончателната диагноза“ на Артър Хейли. За други Вашата работа продължава да е загадка. Кой и какъв е лекарят патолог днес, каква е ролята му за опазването на здравето и живота ни?
Патолозите са представители на мистична и рядка специалност. Наричани в миналото „детективи в медицината“, те са били крайна инстанция и се поставяли окончателната диагноза. Най-старият метод в патологията е бил извършване на аутопсии. С помощта им патолозите са участвали в контрола на лечебния процес и в диагностичното уточняване. Общоизвестен е изразът “ Патологът знае всичко, но с един ден закъснение.“
С откритието на микроскопа, макроскопската патологична диагностика преминава на тъканно и клетъчно ниво. Днес с развитието на образните изследвания, клиничната лаборатория, микробиология, вирусология и микроинвазивните процедури, пациентите се диагностицират приживе все по-точно, навреме и аутопсията вече е загубила своето значение на окончателна диагноза.
Усилията на съвременните патолози са насочени към прецизната диагностика на биопсичните материали, които се получават по време на диагностичните процедури, или по време на операция и при които целта е да се разпознае процеса своевременно и правилно. Смята се, че една болница е толкова голяма, колкото са големи нейните диагностични структури.
Патологът вече не работи самостоятелно, във фабриката за диагнози, “локализирана на края или в мазето на болницата“. Съвременните методи в патологията са дигиталната патология с възможност за телепатология и молекулярната патология – т.е. за да постави точна диагноза, което стои в основата на ‚прецизната патология“ се налага да се приложи интегративен подход-сравняват се образните данни, данните от историята на заболяването, макро и микроскопската находка, прилагат се специални методи в модерната патология- изследват се молекулярно патологични маркери, които целят да определят кой пациент има нужда от терапия, каква да бъде тя и дали той ще „отговори“ на приложеното лечение. С методите на дигиталната и телепатологията може да се направи консултация за кратко време с колеги от далечни краища на глобуса. Последната ми консултация беше с учен от Университета в Нагасаки, Япония.
Променената парадигма в патологията е, че от „знаещ всичко със закъснение“ от патолога се изисква вече да предсказва кой има нужда от терапия и какъв ще бъде ефектът от лечението.
Лекарят патолог днес може да въздейства върху опазването на здравето като определи дали промените в организма са възпалителни или туморни, дали неоплазмите са доброкачествени или злокачествени и да препоръча мерки за лечение или проследяване на пациента. Патологът може да спасява живот като прецени и дали туморът е наследствен и да препоръча да се изследват близките за предразположение или даже да бъде открит същия тумор, но в много по-ранен стадий.
Умелият патолог може и в момента на диагностиката на доброкачествен тумор например, да предвиди дали според неговите морфологични характеристики е свързан с някакви промени в организма, например ензимен дефицит, който след години ще доведе до получаване на друг тумор – злокачествен. Патологът препоръчва генетично изследване и, ако се намери наследственост, злокачественият тумор се търси в ранна фаза, с образни методи. В тези случаи патологът спасява живота на самия пациент.
Не искам в никакъв случай да пренебрегвам ролята на аутопсията.Тя беше решаваща в началото на пандемията с КОВИД-19. Тогава патолозите установиха, че честа находка при починалите с КОВИД-19 са тромбозите, дължащи се на увреда на съдовете, промяна в състава на кръвта от възпалението или от залежаване на пациента – фактори, описани от бащата на клетъчната патология Рудолф Вирхов. По този начин в терапията се включиха антикоагуланти и антиагреганти. Така, от данните на аутопсиите се уточни терапията и патолозите спасиха много животи.
3.Как преминава един обикновен Ваш работен ден?
По различен начин. Понякога по цял ден съм на лекции, като участвам в преподаване на два езика – български и английски, в няколко факултета – по Медицина; Фармация; Колеж; Факултет по здравни грижи. Друг ден съм в болницата с биопсични консултации. Има дни, когато изпълнявам дейност като ръководител работен пакет 1 в Център по компетентност и в „Научно-изследователската лаборатория за прецизна патология с приложение на методи на дигитална патология, телепатология, морфометрия и телемедицина“. Там работим в екип с молекулярни биолози и генетици и се опитваме да правим морфологично –молекулярните корелации при злокачествените тумори.
4.Коя е Савелина Поповска, когато не е с професионалната униформа и наведена над микроскопа? Какво Ви радва и натъжава, как успявате да презаредите батериите?
Когато не съм с професионална униформа, се опитвам все по-често да съм на открито или на велосипед в парк „Кайлъка“, където радостта идва от синтезираните от мускулите хормони на щастието и други активни молекули.
По този начин се опитвам и да заредя ‚батериите“. Забелязала съм, че лично при мен другите зареждащи фактори са слънце, смях, сън и музика. Усилващ ефект има и тяхната комбинация, като каране на велосипед сред природата в слънчево време докато слушам музика.
Радостта идва и от контакта с позитивни хора.
Тъгата определено идва от натрупаната мъдрост. Опитвам се да не анализирам много, защото изводите често ме натъжават.
5.Най-голямото предизвикателство в работата Ви? А най-голямото удовлетворение?
Най-голямото предизвикателство е да мога да накарам хората около мен да работят в екип и да прилагат критичното мислене.
Това изисква търпение, упоритост, умения за работа с хора, комуникационни умения, доверие в екипа.
Удовлетворението идва от прецизно поставената диагноза, намирането на мутация, която определя шанс за по-голямо преживяване без болест и увеличава общата преживяемост на пациента, установяването на сигнатура, която поставя пациента в хипотеза на по-благоприятна група, когато мултидисциплинарният екип успява да се доближи до истината.
Друго удовлетворение за мен е, когато моят ентусиазъм се предаде и успее да вдъхнови други колеги или млади хора да работят.
Защото посредственият лидер нарежда, добрият – обяснява, по-добрият – показва, а най-добрият – вдъхновява.
6.Доколко здрав или болен е светът, в който живеем днес и каква е диагнозата му според Вас? Има ли път към спасението и ще успеем ли да го извървим?
Светът е хетерогенен – има здрави и болни хора. Зависи дали говорим за физическо или психическо здраве. Все по-рядко попадам на здраво мислещи хора.
Физически най-здрави си остават безсимптомните и неизследваните индивиди.
Спасението минава през болката и осъзнаването на грешки. През смирението и разкаянието. През промяната и усъвършенстването. Трудно се върви по този път, но събитията около нас стават все по-болезнени и мисля, че няма да имаме избор и ще тръгнем по пътя на спасението.
7.Имаме ли нужда и днес от бялата лястовица?
Надеждата е необходима за всички. По-скоро трябва да се търси в Бог, а не в лястовица албинос, но сигурно Той има много форми и проявления. Важна е вярата. Вярата в чудеса за мен е еманация на вярата в Бог.
Имаме нужда от любов. Да работиш усилено без любов е стрес, а с нея се трансформира в страст.
8.Вашата рецепта за щастие? А за успех? Припокриват ли се двете понятия?
Щастие за мен е, когато всички семейството са здрави и заедно, което е контрапункт на успеха понякога. Но малките успехи също могат да носят щастие. Например, напоследък успешно правя квас от червено цвекло с прибавена стартерна култура – сок от кисело зеле или цвик от кефир. Полученият сок е с пробиотични свойства и е храна за добрите бактерии в червата, които от своя страна синтезират серотонин и създават усещане за настроение и щастие. Успех, които носи щастие.
Древна китайска поговорка гласи: „За височината на една кула се съди по сянката, която тя хвърля, а за успеха на един човек – по враговете които има“. Мярката на успеха по тази дефиниция малко е притеснителна, но се доближава до реалността.
Според мен е важно, когато един човек има успехи, около него целият екип и сътрудниците му също да имат условия за постигане на успехи.
Да не забравяме, че: „Ако си построил замъци във въздуха, това не означава, че си работил напразно; те са точно там, където трябва да бъдат – просто изгради основите под тях”. Просто създаваме условия мечтите ни да се случват.
9.Любим девиз?
Не взимай на сериозно себе си, а работата си.
Не съм толерантна към хора, които са взели на сериозно себе си. Уважавам тези, които са постигнали всичко с труд, постоянство и бавно, което изгражда характер. Бързият успех формира его. Не разбирам и не приемам девиза „Всичко, навсякъде наведнъж“.
За различните ситуации всъщност намирам различни девизи. Опитвам се да разбера защо нещо се случва, измислям си девиз, давам си и много добри съвети, но понякога ми е трудно да ги спазвам.
Радостина Александрова