Халед Хосейни (Khaled Hosseini, роден на 4 март 1965 г.) е афганистанско-американски писател, посланик на добра воля на Върховния Комисариат за бежанците на ООН, основател на фондация, лекар, човек, който определя себе си като светски мюсюлманин. Дебютният му роман „Ловецът на хвърчила“ (The Kite Runner) излиза през 2003 г. и слага началото на една от най-успешните литературни съдби на нашето време. Тази книга заедно с останалите му три творби – „Хиляда сияйни слънца“ („A Thousand Splendid Suns“, 2007), „А планините ехтяха“ („And the Mountains Echoed“, 2013) и „Молитва към морето“ („Sea Prayer“, 2018), са публикувани в над 70 страни и са продадени в повече от 40 милиона копия по целия свят.
Казва, че целта му е да гради мост между Запада и Афганистан и не спира да се надява, че ще дойде ден, когато ще можем да говорим за родината му в контекст извън войните и борбите от последните десетилетия. Макар и четирите му творби да са бестселъри, твърди, че никога не е сигурен дали наистина ще се получи книга.
Харесвам и трите му романа и ги прочетох на един дъх. Поглед към един друг свят – различен, екзотичен, тъжен, страшен, на места абсолютно неразбираем за мен, за нас. И все пак свят, в който има надежда, свят, който ни напомня кои са важните неща в живота. Свят, показващ силата и важността на свободата и толерантността. И ни призовава да ги ценим и пазим, да се борим за тях. Във всеки един момент.
Детство
Халед Хосейни е роден на 4 март 1965 г. в град Кабул, Афганистан, и е най-голямото от пет деца. Баща му, Насър, е дипломат към Министерството на външните работи, а майка му е учителка по персийски език и история в девическа гимназия. Хосейни прекарва осем години от детството си в квартала на висшата класа „Вазир Акбар Хан“ в столицата на Афганистан. Твърди, че сестра му Рая някога не е била жертва на дискриминация поради това, че е момиче. В спомените му Кабул е „разрастващ се, процъфтяващ, космополитен град“, където той редовно пуска хвърчила с братовчедите си.
През 1970 г. семейството му заминава за Иран, където бащата работи в посолството на Афганистан в Техеран. През 1976 г. Министерството на външните работи ги премества в Париж. През 1980 г., малко след навлизането на съветската армия в Афганистан, семейството търси политическо убежище в САЩ и се установяват в Сан Хосе, Калифорния. По това време Хосейни е на 15 години, все още не говори английски език и описва преживяването като „културен шок“. Завръща се в родината си едва през 2003 г., когато е на 38 години, преживяване, подобно на това на главния герой в „Ловецът на хвърчила“. В свои интервюта Хосейни признава, че изпитва вината на оцелелия, за това, че е успял да напусне страната преди съветската инвазия и последвалите войни. Споделя и това, че „пише от позицията на изгнаника“.
Като дете Хосейни чете много персийска поезия, особено произведенията на Руми, Омар Хаям, Абдул-Кадир Бедил и Хафез. След любимите му книги са и „Белият зъб“ на Джек Лондон, „Алиса в страната на чудесата“ и поредицата „Майк Хамър“ на Мики Спилейн. Харесва певеца Ахмад Захир, когото нарича „афганистанския Елвис“.
Образование
Хосейни завършва гимназия „Independence“ в Сан Хосе през 1984 г. и се записва в университета „Санта Клара“, където получава бакалавърска степен по биология през 1988 г. На следващата година постъпва в Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Сан Диего, който завършва през 1993 г. Приключва специализацията си по вътрешни болести в медицинския център „Cedars-Sinai“ в Лос Анджелис през 1997 г. Практикуващ лекар е между 1996 и 2004 г., когато окуражен от успеха на първия си роман, става писател на „пълен работен ден“.
Писател
На 29 май 2003 г. е публикуван първият роман на Хосейни –„Ловецът на хвърчила“ („The Kite Runner“). Издаден е от „Riverhead Books“ и разказва историята на младо момче от квартал „Вазир Акбар Хан“ в Кабул, развиваща се на фона на бурни събития – от падането на монархията в Афганистан през съветската инвазия, изселването на бежанци към Пакистан и САЩ и възхода на талибанския режим.
Идеята за написването му идва от репортаж по телевизията през 1999 г., който съобщава, че талибаните са забранили пускането на хвърчила в Афганистан. Новината разтърсва Хосейни, тъй като това е било едно от любимите му занимания като дете. Излива болката си в кратка история от 25 страници за две момчета, които пускат хвърчила в Кабул. Изпраща я в „Esquire“ и „The New Yorker“, които я отхвърляг. Две години по-късно случайно намира ръкописа в гража си и по съвет на приятел решава да продължи работата си върху него. За да си осигури време за това, Хосейни започва да пише в 4:00 сутринта, преди да се отправи към медицинската си практика.
Макар да има доста съвпадения между живота на глания герой и биографията на Хосейни, писателят твърди, че сюжетът е измислен.
Първоначално „Riverhead Books“ отпечатва романа в 50 000 копия в твърди корици. Изданието с меки корици е пуснато година по-късно и именно то допринася за огромната му известност. Хосейни прекъсва за една година медицинската си практика, за да популяризира книгата и да набира средства за каузите на Афганистан. Първоначално публикуван на английски език, по-късно романът е преведен на 42 езика и е разпространен в 70 страни, но никога не излиза в Афганистан. Само през първите две години след публикуването му са продадени над 70 000 копия с твърди корици и 1 250 000 копия с меки корици. Книгата започва да се появява в списъците на бестселърите през септември 2004 г. Става бестселър на „New York Times“ през март 2005 г. и запазва мястото си в продължение на две години. Удостоен е с редица награди, сред които южноафриканската награда „Boeke“ през 2004 г. Избран е за „Книга на годината“ на „Reading Group“ за 2006 и 2007 г. Според „Nielsen BookScan“, „Ловецът на хвърчила“ си осигурява трета позиция по продажби в САЩ през 2005 г.
Критиката също го приема добре, макар да се чуват и недоволни гласове. Според Американската библиотечна асоциация „Ловецът на хвърчила“ е била една от най-оспорваните книги за 2008 г., с многобройни опити да бъде изтеглена от библиотеките, поради „обиден език и открито сексуално съдържание“, неподходящи за определени възрастови групи.
Романът е издаден и като аудио книга, записана с гласа на Хосейни. През 2007 г. „Ловецът на хвърчила“ е екранизиран със същото заглавие като романа. Хосейни се появява за кратко в сцена към края на филма. Премиерата на филма (планирана за ноември 2007 г.) е отложена с шест седмици, за да бъдат евакуирани афганистанските деца-звезди от страната, след като са получени смъртни заплахи. Това принуждава „Paramount Pictures“ да премести три от тях в Обединените арабски емирства. Режисиран от Марк Форстър и със сценарий на Дейвид Бениоф, филмът печели множество награди и е номиниран за „Оскар“, филмовата награда „BAFTA“ и наградата „Изборът на критиците“ през 2008 г.
Вторият роман на Хосейни – „Хиляда сияйни слънца“ („A Thousand Splendid Suns“), е издаден от „Riverhead Books“ на 22 май 2007 г. Действието отново се развива в Афганистан. Книгата проследява историята на две жени, Мариам и Лайла, чиито съдби се преплитат, когато съпругът на Мариам приема Лайла за втора съпруга. Сюжетът се разгръща по време на бурния тридесетгодишен преход на Афганистан от съветска окупация към талибански контрол и последвалото възстановяване на страната.
Заглавието на книгата идва от стих в поемата „Кабул“ на иранския поет Саиб Тебризи от 17-ти век (в превод на Джоузефин Дейвис):
„Всяка улица на Кабул е очарователна за окото…
Човек не може да преброи луните, които блестят по покривите й
И хилядите прекрасни слънца, които се крият зад нейните стени“
За вдъхновението да напише тази книга, писателят разказва следното: „През пролетта на 2003 г. посетих Кабул и видях облечени в бурки жени, седнали на ъглите на улиците, с четири, пет, шест деца, молещи за милостиня. Спомням си как ги гледах да вървят по двойки нагоре по улицата, съпровождани от децата си в парцаливи дрехи, и се чудех как животът ги е довел до този момент… Говорих с много от тези жени в Кабул. Житейските им истории бяха наистина сърцераздирателни…Когато започнах да пиша „Хиляда сияйни слънца“, открих, че мисля за тези издръжливи жени отново и отново“.
Подобно на „Ловецът на хвърчила“, ръкописът на втория роман съшо е сериозно преработван – Хосейни пренаписва книгата пет пъти, преди да я завърши. Резултатът определено си заслужава, той като творбата е продадена в милионен тираж, превръщайки се в бестселър номер едно на „New York Times“ за петнадесет седмици. Лев Гросман от списание „Тайм“ я постави на трето място в Топ 10 на художествената литература за 2007 г. Джонатан Ярдли от „Washington Post“ пише: „Само в случай, че се чудите дали „Хиляда сияйни слънца“ на Халед Хосейни е толкова добър, колкото „Ловецът на хвърчила“, ето отговорът: Не. По-добре е.“ На 5 ноември 2019 г. BBC News включи „Хиляда сеяйни слънца“ в списъка си на „100-те най-вдъхновяващи романа“.
Премиерата на първата театрална адаптация на романа е в Сан Франциско, Калифорния, на 1 февруари 2017 г. Съвместна продуциран е на American Conservatory Theatre и Theatre Calgary. Оперна адаптация на романа, композирана от Шийла Силвър, е поръчана от операта в Сиатъл и се очаква да има премиера през февруари 2023 г. Филмовите права върху романа са закупени от продуцента Скот Рудин и Columbia Pictures.
Третият роман на Хосейни – „А планините ехтяха“ (And the Mountains Echoed), е издаден на 21 май 2013 г. Писателят за първи път започна да обмисля сюжета на книгата по време на пътуване до Афганистан през 2007 г. с Агенцията на ООН за бежанците. Докато е там, той чува истории от няколко селски старейшини за смъртта на бедни деца през зимата, което поражда идеята за основното събитие в романа: изборът на родител да продаде дете, за да предотврати това да се случи.
Заглавието на книгата произлиза от реплика от „Песента на медицинската сестра“ на английския поет Уилям Блейк: „И всички хълмове отекнаха“.
Три милиона копия на романа са продадени в рамките на пет месеца след публикуването му. Критикът на „Los Angeles Times“ Уенди Смит го определя като „болезнено тъжен, но също и сияен от любов“.
„Молитва към морето“ („Sea Prayer“) е създадена в сътрудничество с Върховния комисариат за бежанците на ООН и „Гардиън“ първоначално като филм за виртуалната реалност през септември 2017 г. Година по-късно историята е илюстрирана от Дан Уилямс и е публикувана на над 30 езика.
Вдъхновена е от смъртта на Алън Кърди – двегодишно сирийско момче, което се удави на 2 септември 2015 г. в Средиземно море заедно с майка си и брат си, докато семейството се опитва да стигне от Турция в Европа. Снимките на малкото телце, направена от турската журналистка Нилюфер Демир, бързо се разпространиха във всяко кътче на пранетата и предизвикаха бурни международни реакции. На 2 януари 2016 г. тематична статия на уебсайта на BBC News започва с думите: „Това беше един от онези моменти, когато изглежда, че целият свят го е грижа“.
Книгата е написана под формата на писмо от баща на син – двамата са напуснали дома си в Хомс, Сирия, поради гражданска война, и са изправени пред опасното пресичане на Средиземно море.
„Молитва към морето“ е израз на почит към хилядите бежанци, намерили гибелта си в морската шир, докато бягат от война и преследване. Приходите от продажбите й са насочени към Върховния комисариат за бежанците на ООН и фондация „Халед Хосейни“.
Обшествен живот
През 2006 г. Халед Хюесйни е назначен за посланик на добра воля за Върховния комисариат за бежанците на ООН. По-късно създава Фондация „Халед Хосейни“ – организация с нестопанска цел, която предоставя хуманитарна помощ на народа на Афганистан и набира средства за изграждане на домове за хиляди завърнали се бежанци.
Личен живот
Писателят и съпругата му Роя и имат две деца. Семейството живее в Северна Калифорния.
Литература
https://en.wikipedia.org/wiki/Khaled_Hosseini
www.khaledhosseini.com
https://www.unhcr.org/khaled-hosseini.html
https://www.famousauthors.org/khaled-hosseini
https://en.wikipedia.org/wiki/The_Kite_Runner
https://en.wikipedia.org/wiki/A_Thousand_Splendid_Suns
https://en.wikipedia.org/wiki/And_the_Mountains_Echoed
https://en.wikipedia.org/wiki/Sea_Prayer
https://en.wikipedia.org/wiki/Death_of_Alan_Kurdi
https://www.britannica.com/biography/Khaled-Hosseini
Радодстина Александрова