Днес е 1 декември – Световният ден за борба с ХИВ/СПИН. Добър повод да припомня един материал, който точно преди една година написах. Направих го, освен всичко останало, и с много емоция.
Затова ми се иска отново да поговорим за надеждата. Онази, която е останала на дъното на кутията на Пандора. И която си струва да извадим. Днес имаме нужда от нея повече от всякога.
И, да, има истории, които са като сюжет за филм. Като например тази за едно дете – 13 годишният Райън Уайт, роден в САЩ през далечната 1971 г. Той е хемофилик и е инфектиран с ХИВ при кръвопреливане.
Това се случва в самото начало на пандемията ХИВ/СПИН, когато кръвните продукти все още не се контролират за наличие на този вирус. Току що е приет в елитна гимназия. Но, учителите, родителите и съучениците му не го искат. Защото е ХИВ позитивен.
И Райън започва и води една невероятна битка за правото си да учи, да бъде като останалите си връстници. Думите, които често казва на майка си, звучат така: „Мамо, хората просто не знаят. Ние трябва да ги научим“.
За огромно мое съжаление (и срам!) стигмата към хората, инфектирани с ХИВ, и до днес не си е отишла. И нямаме право да мълчим.