С Георги  Милошев се познаваме главно от Фейсбук, но точно срещите с хора като него ме карат да съм благодарна на социалните мрежи за възможностите, които ни дават. Завършили сме една и съща специалност – Молекулярна биология, в един и същи факултет. Разбира се, това се е случило в доста отдалечени една от друга години. Той е млад учен – докторант, който току що е избран за „Докторант на годината“ в най-старото висше учебно заведение у нас. Работи в една изключително интересна и обещаваща област. И е учител, който е спечелил доверието и обичта на учениците си. Всичко прави с много сърце и душа, поради което, точно както казва и Марк Твен, очевидно „няма нито един работен ден“. Това, което ме грабва в Георги от самото начало, са слънчевото излъчване, вдъхновението и обичта към науката, отдадеността на нещата, които прави, гордостта от успехите на учениците му.

С този кратък разговор с Георги Милошев поставяме началото на серия от срещи с учени, учители и лекари от всички възрасти, които с право може да бъдат наречени Будители. И от които днес имаме нужда повече от всякога.

1. Здравей, Георги. Току що напълно заслужено взе наградата за „Докторант на годината“ за академичната 2021/2022 г. на СУ „Св. Климент Охридски“. Моля те да ни разкажеш кой си ти и как стигна до нея. Какво те подтикна да учиш молекулярна биология, как реши да правиш докторантура. Каква е цената на успеха според теб.

Здравейте. Георги Милошев съм, биологията е моята страст вече 15 години (още от 7 клас). 9 години вече съм в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. В гимназията бях в паралелка с разширено изучаване на биология. Готвех се активно да кандидатствам медицина, но още в 12 клас разбрах, че това не е моето нещо и се насочих към молекулярната биология. Ние, молекулярните биолози, по време на следването си, изучаваме всички клонове на биологията. Почти няма сфера от биологията, до която да не се докосваме. Още тогава бях част от всички възможности, които предлага Университетът. Бил съм и на студентски практики в БАН. Като бакалавър генетиката ме впечатли най-много и разбрах, че това е моята наука. Затова след това продължих образованието си в магистърската програма „Генетика и геномика“ в нашия факултет. Генетиката е от малкото клонове в биологията, в които все още има много неща, които да бъдат изучени, открити и доказани експериментално. Генетичната лабораторна работа не е еднообразна и не доскучава. По време на магистратурата си се запознах освен с генетиката, но и с геномиката, синтетичната биология и биоинформатиката. В последното десетилетие биологията дори излезе от лабораториите и навлезе в компютрите. Всички секвенирани (разчетени) геноми се съхраняват в база данни в интернет. Програмирането в биологията активно завладява научните среди. Всичко това ме наведе и към продължаване на образованието ми и след магистратурата и избрах докторантура с научна специалност „Генетика – биоинформатика“ с научен ръководител – проф. Роберт Пенчовски. За да бъдеш успешен в това, което правиш, трябва да влагаш част от себе си, да влагаш сърцето си, да го правиш с любов. Без това нещата не се получават. Ключът към успеха е труд, постоянство и страст, към това, което правиш.

2. Каква е темата, върху която работиш и с какво те „грабна“ тя?

Темата, по която работя, е свързана с използването на антисенс олигонуклеотиди – молекули, които може директно да се свързват и да регулират т.нар. бактериални рибопревключватели (структури в генома, които са важни за неговата изява, б.ред.).       Тяхното изучаване е важно, защото те имат редица потенциални приложения. Може да бъдат създадени антисенс олигонуклеотиди, чиито мишени са патогенни бактерии, SARS-CoV-2 и много други болестотворни причинители. Рибопревключвателите дават възможност на информационните РНК молекули да регулират своето изразяване, без необходимостта от регулаторни белтъци. По този начин, жизненоважни метаболити за бактериите и вирусите няма да бъдат синтезирани от клетките или транспортирани вътре в тях от външната среда. Резултатът от тази намеса е смъртта на съответните вируси и бактерии. В лабораторията използваме и метод за проектиране на рибозими (ензими, изградени от РНК, б.ред.), лично разработени от нас. Нашите методи са много ефективни по отношение на времетраене и лабораторен труд, защото можем да произведем в рамките на няколко минути желаните последователности на високоскоростни алостерични рибозими, които могат да работят в клетката. Методите и техниките, на които залагам в дисертацията си, са от областите на генетиката, биоинформатиката, синтетичната биология и микробиология. Много често използваме и техники за клониране. Грабна ме огромното практическо приложение на всичко това. Антибиотичната резистентност набира огромна сила и съвсем леки бактериални инфекции може да се окажат трудни за лекуване. Лавина, която ще ни помете с пълна сила, ако не успеем да се справим с нея.

3. Работиш и като учител, при това в училището, което и аз съм учила от 1 до 7 клас преди много години. Това, да си учител, не е просто професия, а призвание. Какво ти дава общуването с младите хора? На какво искаш да ги научиш извън предмета, който им преподаваш.

Още от дете искам да бъда учител. И станах учител, напук и въпреки всичко и всички. Хората около мен ме спираха да го направя. Но аз го направих и намерих мястото си. Да си учител е магия. Когато вляза в час, всичко друго избледнява. Интересуват ме само децата и това, което имаме да си кажем. По време на докторантурата си завърших и квалификация за учител по биология, отново в нашия факултет. Освен това, че хлоропластите и митохондриите са двумембранни органели, че Синдромът на Даун се дължи на геномна мутация, че белтъците са хетеробиополимери, искам да науча учениците, че да бъдеш човек е най-важно. Винаги им казвам, че да изградиш семейство също е постижение. Много е важно да подбират хората, с които общуват и да се пазят от фалшивата доброта. Да харесват това, което правят и да си намерят, работа, която „не работят“. Аз „не работя“ работата си. Говорейки си с приятели и близки никога не казвам, че утре съм на работа. Утре съм на училище, утре съм в университета. Няма по-голяма радост от това да не усещаш това, което правиш, като работа.

4. Колко лесно и колко трудно е да си учен и учител тук и сега? Кои са твоите учители и вдъхновители, и в науката, и в живота.

Лесно е ако хората, с които работиш, са отдадени като теб. И заедно като колектив постигате успехи. Когато работиш с хъс и амбиция, няма как да не си успешен. Трудно е, защото има хора, които казват да оставя всичко и да отида в сферата на бизнеса. За бъдеш добър учен и учител тук и сега, трябва да си максимално отдаден и да осъзнаеш, че това е твоята страст. И да казваш с гордо вдигната глава, че си учител и учен и си благодарен за това. Вдъхновителите в науката са учениците ми. Както аз съм техният мотиватор и пътеводител, така и те са вдъхновение за мен. Виждайки колко качествените са децата, имам надежда, че бъдещето ни е наред и е в сигурни ръце. Децата първо започват да харесват мен, и покрай мен започват да проявяват интерес към биологията и науката. Научният ми ръководител, с успехите в неговата област, ми дава да се докосна до неща, които никой в нашата страна не прави и сме пионери в тази област. А най-добрият вдъхновител в живота на един човек е самият той. Невъзможно е друг човек да знае кое е твоето място, къде се чувстваш най-добре и какво най-добре правиш.

5. Колко високи са мечтите ти? Къде искаш да бъдеш след 10-15 години?

След 10 години искам да бъда в България, да работя за развитието на българската просвета и култура. Да бъда учител, да имам вече няколко успешни випуска, да продължавам да работя за науката, а защо не и да заемам ръководен пост в сферата на образованието и науката. Академичното израстване също е сред целите ми. Но и много искам да съм успешен и в живота – да имам здраво и силно семейство. Наред с науката, да успея и в живота. Постигнеш ли това, то постигнал си всичко.

6. През изминалото столетие науката, включително биомедицината, направи гигантски крачки напред. И продължава да върви все по-уверено. Готови ли сме да посрещнем успехите й. Има ли „уловки“ по пътя?

Биологията и медицината са в своя пик, дават решения на много от проблемите ни. „Уловките“ по пътя са свързани с недоверието у хората за възможностите и постиженията на биомедицината. Скептицизмът, който цари, е смазващ за развитието на науката. Много от нещата в живота ги приемаме за чиста монета, но постиженията на такава сериозна наука, на солидни учени, много експериментални часове в лаборатории, огромна база от данни, се подлагат на съмнение. Хората трябва да разберат, че науката е приятел на човечеството. Ако нямаше наука, нямаше да има лечение на толкова много заболявания, нямаше да можем лесно да ходим, където искаме и толкова много други неща.

7. Напоследък все по-малко млади хора у нас искат да се занимават с наука, да правят докторантура. Така ли е според теб и защо? Можем ли да избягаме от този капан и как. Би ли насърчил твоите ученици и приятели в това отношение? Къде е магията на науката според теб?

Безспорно, хората, които дръзват да се занимават с наука, са малко. Не ми се иска да споменавам думата „финанси“, но има схващане сред младите хора, че от наука не се изкарват пари. Аз ще си позволя да се повторя и ще кажа, че няма как да не си успешен ако си постоянен и влагаш сърцето си, в това, което правиш. Тогава вече идват и материалните успехи, наред с духовните. Когато си добър в това, което правиш, винаги ще бъдеш оценен.