Гален (129-216) е роден през 129 г. сл. н. е. в град Пергам, на Йонийския бряг на Мала Азия, който по това време е под римска юрисдикция (днес Бергама̀ в Турция). Баща му Никон е уважаван и богат архитект-инженер, който играе активна роля в либералното ранно образование на Гален, насочвайки го към математически и философски предмети, най-вече геометрия и логика. Бащата е единственият учител на Гален до четиринадесетгодишната му възраст и силен пример за подражание. В книгата си „За страстите и грешките на Душата“, Гален казва, че е бил „щастлив да има най-отдадения от всички бащи“.

Гален е един от водещите мислители в медицината и един от най-известните лекари на всички времена, много от възгледите му са актуални за клиничната практика и днес. Трудно е да бъдат изброени всичките му постижения.

Той е брилянтен анатом и пионер на експерименталната физиология, със сериозен принос в областта на фармакологията, където прави първия опит за прецизно измерване на ефектите на лекарствата. Темите, по които работи, включват ембриология, неврология, миология, дишане, репродуктивна медицина и урология. Освен удивителната си репутация на мъдър учен и философ и плодовит писател,  Гален е смятан за изключително етичен клиницист и брилянтен диагностик.

Предполага се, че той е първият, който открива, че артериите пренасят кръв, а не въздух, както се е смятало по-рано, прави разлика между вените и артериите. Изследва анатомията на главния и гръбначния мозък, включително гръбначномозъчните нерви, за пръв път демонстрира неврологичните последици след трансекция на гръбначния мозък на няколко нива. За разлика от някои от своите предшественици, Гален осъзнава, че мозъкът контролира познанието и волевите ни действия. Демонстрира потока на урината от бъбреците през пикочните пътища, с което  разрушава преобладаващите теории на неговото време за образуването на урина в пикочния мехур. Гален е сред първите, които създават научни методи за описание и лечение на болестно затлъстяване и първият лека в Европа, който използва промени в пулса като признак на заболяване. Разработва медицински инструменти за хирургия и дисекция.

Гален съветва да прегърнем истината, установена чрез провеждане на експеримент и предупреждава, че писанията на всекиго трябва да бъдат потвърдени чрез директно „разпитване на Природата“. Лекувайки тежките наранявания на гладиаторите, той подобрява познанията си по анатомия, физиология, травматология и спортна медицина. Твърди, че болестите са прояви на нарушено анатомично функциониране, така че за диагностицирането и лечението им е абсолютно необходимо познаването на устройството на човешкото тяло. Тъй като аутопсиите на хора са забранени, Гален трупа знания и опит чрез дисекция на животни, което е и водеща причина за някои от погрешните му заключения, поправени векове по-късно от Андреас Везалий и Уилям Харви.

Гален пише над 600 трактата, от които по-малко от една трета са достигнали до нас. Библиотеката на Гален и много от собствените му ръкописи са унищожени при пожар в Рим. Оцелелите до днес негови трудове са около половината от всички древни писания по медицина, с които разполагаме.

Гален е върховният авторитет по всички медицински теми в продължение на 15 века. Неговите анатомични/физиологични концепции остават безспорни до XVII век. През немалка част от времето обаче, неговите текстове са били поддържани живи предимно от арабските учени, докато не са преведен на латински език в Европа през Средновековието. Така живеещите на стария континент лекари от XV и XVI век преоткриват един модерен Гален –  учен, лекар и философ, който подчертава значението на опита, практиката и анатомията за медицината, както и необходимостта един лекар да пътува в чужбина и да придобива универсално знание (Prendergast, 1928; Ajita, 2005; Retsas, 2010; Pasipoularides, 2014).

Във вижданията на Гален има и редица неточности, които от днешна гледна точка звучат наивно. Той учи, че в тялото има три основни взаимосвързани системи: мозък и нерви, които са отговорни за усещанията и мисълта; сърце и артерии – на тях се дължи животворната енергия; черен дроб и вени, които са в основата на храненето и растежа. Според него тъмната, венозна кръв се образува в черния дроб и след това се придвижва чрез вените в цялото тяло, за да достави храна и да изгради и поддържа тъканите. Част от кръвта влиза в контакт с въздуха в белите дробове и отива до сърцето. Оттам, тази яркочервена кръв се насочва към мозъка, за да образува „пневма“, вещество, отговорно за усещанията. Според теорията на Гален кръвта не се връща в черния дроб или сърцето. Вместо това тя бива консумирана от тялото, което означава, че трябва постоянно да се допълва. Понякога черният дроб може да произведе твърде много кръв, което причинява дисбалансиране на организма, водещо до заболяване. Ето защо препоръчваното от Гален лечение е кръвопускане, тъй като изтеглянето на излишната течност би възстановило равновесието.

Книгата на Везалий («De humani corporis fabrica») поправя някои (според специалистите приблизително 200) от погрешните схващания на Гален. Ето някои от неверните твърдения, които са оборени:

• големите кръвоносни съдове произхождат от черния дроб;
• нервите са кухи;
• мандибулата при човека се състои от две части (всъщност е от една част);
• гръдната кост при човека се състои от 7 сегмента (в действителност те са три);
• мъжете имат по-малко ребра от жените.

Последното намалява популярността на Везалий сред Църквата, тъй като противоречи на библейското разбиране за Адам и Ева.

«Разминаването» с Гален се дължи на различни причини, включително на факта, че  двамата са рожби на епохите, в които живеят. Освен това Гален трупа знанията си като използва трупове на животни (маймуни, кози, кучета и прасета), докато Везалий работи с човешки тела. Гален извършва дисекции на животни, приемайки, че техните органи са идентични с тези на хората. Описаната от него анатомия на матката, например, до голяма степен е тази на кучето. Везалий посочва на своите съвременници анатомичните разлики между маймунските кости (изучени до голяма степен от Гален) и човешките скелети (достъпни на Везалий), но тези разлики не са непременно „грешки“.

Назрял е моментът историята на медицината да направи крачка напред и Везалий успява да измести вижданията на Гален, господствали в европейската наука в течение на 1500 години. Въпреки този несъмнен напредък обаче, Везалий продължава да се придържа към някои от грешните схващания на Гален. Сред тях е идеята, че през вените тече различен тип кръв от тази в артериите. Това невярно твърдение на Гален ще бъде преодоляно едва след работата на Уилям Харви върху циркулацията на кръвта – книгата му „De Motu Cordis“ излиза през 1628 г. (Prendergast, 1928; Ajita, 2005; Retsas, 2010; Pasipoularides, 2014).

Използвана литература

Ajita, R. 2005. Galen and his Contribution to Anatomy: A Review. // Journal of Evolution of Medical and Dental Sciences, 4(5), 4509-4516

Pasipoularides, A. 2014. Galen, father of systematic medicine. An essay on the evolution of modern medicine and cardiology. // Int. J. Cardiol., 172(1), 47-58.

Prendergast, J. 1928. Galen’s view of the vascular system in relation to that of Harvey. // Proc. R. Soc. Med., 21, 1839-1847.

Retsas, S. 2010. Galen’s „errors“. // Lancet, 376(9742), 686.