Уилям Харви (William Harvey, 1578 – 1657) е роден във Фолкстоун, Кент, Англия. Син е на Томас Джеймс Харви – преуспяващ търговец и важна личност в града, и съпругата му Джоан Халке, и е най-голямото от общо 9 деца. На десет години е изпратен в Кралското училище в Кентърбъри, а оттам в Университета в Кеймбридж, където през 1593 г. е приет в колежа Gonville and Caius. Получава бакалавърска степен през 1597 г. и решава да учи медицина, пътува през Франция и Германия до Падуа, където по това време преподава Галилей. Няма доказателства, че двамата са се срещали, нито дали Харви е вярвал в хелиоцентричния възглед за Вселената. Негов ментор е великият анатом Фабриций от Аквапенденте (Hieronymus Fabricius ab Aquapendente, 1537-1619), който поддържа традициите на Везалий в Падуа. Харви получава докторска степен в Падуа през 1602 г. и се завръща в Лондон. Две години по-късно той се жени за Елизабет Браун, дъщеря на д-р Ланселот Браун, някогашен лекар на кралица Елизабет. През 1607 г. той става сътрудник на Колежа на лекарите и през 1609 г. започва работа в болница „Св. Бартоломей“. Избран е за лектор на Lumleian в Колежа за лекари и изнася първите си лекции през април 1616 г. (Лекциите на Lumleian са поредица от годишни лекции, започната през 1582 г. от Кралския колеж на лекарите и в момента се управляват от тръста на Lumleian – името е в памет на Джон Лъмли, 1-ви барон Лъмли; https://en.wikipedia.org/wiki/Lumleian_Lectures). Бележките, които Харви използва при подготовката им илюстрират не само широката му култура и отличното познаване на класиците, но също така разкриват някои от идеите, което ще го доведаг до разкриването на тайните на циркулацията на кръвта.
През 1618 г. Харви е назначен за извънреден лекар на Джеймс I и остава в тесни професионални отношения с кралското семейство.
Харви фокусира голяма част от своите изследвания върху механиката на кръвния поток в човешкото тяло и чрез прецизни наблюдения и разсъждения развива своята теория за кръвообращението.
Известната му книга „Exercitatio Anatomica de Motu Cordis et Sanguinis in Animalibus“ («Относно движението на сърцето и кръвта»), обикновено наричано само „de Motu Cordis“, е публикувана на латински във Франкфурт през 1628 г., когато Харви е на 50 години. Първият английски превод се появява едва две десетилетия по-късно.
Книгата предизвика разгорещени спорове. Все още много хора се придържат към учението на Гален и вярват, че кръвта непрекъснато се образува наново от смляната храна, за да се разпръсне и изразходва в тъканите и смятат, че основната функция на сърцето е производството на топлина.
Работата на Харви е резултат от внимателно обмислени, прецизно изпълнени и задълбочено анализирани експерименти. Той изучава сърцето на различни риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници, като не просто ги сравнява, а и манипулира, за да намери отговор на въпросите, които си задава. Извършва и математичиски изчисления, за да провери хипотезите си. Малцина от неговите критици си правят труда да повторят експериментите му, повечето просто подкрепят по-старите възгледи.
Уилям Харви установява, че тялото съдържа само един източник на кръв и че сърцето е мускул, който я изпомпва. Той предполага съществуването на малки капилярни анастомози между артериите и вените, но те са идентифицирани едва през 1661 г. от Марчело Малпиги.
Откритието на Харви, сравнимо с анатомичните изследвания на Везалий, е от голямо значение за поправянето на погрешните схващания в учението на Гален, което е от решаващо значение за по-нататъшното развитие на медицината.
В Европа университът в Лайден е първият, който приема заключенията на Харви. В много други училища, особено в Париж, трябва да мине още половин век, преди делото му да бъде напълно оценено.
Втората голяма книга на Харви – «Exercitationes de Generatione Animalium» („Експерименти относно зараждането на животни“), публикувана през 1651 г., полага основите на съвременната ембриология (Prendergast, 1928; Whitteridge, 1976; Keynes, 1978; Ribatti, 2009; Berche P, Lefrère, 2010).
За изображение е използван портрет, приписван на Даниел Мийтенс, 1627 г. (Wikipedia)
Използвана литература
Berche, P. and J.J. Lefrère. 2010. William Harvey découvre la circulation du sang [William Harvey, discoverer of blood circulation] // Presse Med., 39(11), 1201-1205.
Keynes, G. 1978. The life of William Harvey. Clarendon Press, Oxford.
Prendergast, J. 1928. Galen’s view of the vascular system in relation to that of Harvey. // Proc. R. Soc. Med., 21, 1839-1847.
Ribatti, D. 2009. William Harvey and the discovery of the circulation of the blood. // J. Angiogenes Res., 1, 3.
Whitteridge, G. 1976. William Harvey: an anatomical disputation concerning the movement of the heart and blood in living creatures. Blackwell Scientific Publications, Oxford, London.