Получава я за това, че успява пръв да докаже нещо, което днес е азбучна истина в науката и медицината. Вижте кое е то.
Франсис Пейтън Раус е американски патолог, известен с трудовете си в областта на онковирусите, кръвопреливането и физиологията на храносмилането. Роден е на 5 октомври 1879 г. в Балтимор, Мериленд, в семейството на Чарлз Роус и Франсис Андерсън (по баща Ууд). Има две по-малки сестри. Баща му е търговец на зърно, който умира, когато Пейтън е на 11 години.
Завършва медицина в университета Джон Хопкинс. Не става практикуващ лекар поради тежка форма на туберкулоза, с която се заразява като студент във втори курс. Случва се, докато наранява пръста си, извършвайки аутопсия.
След три години работа като преподавател по патология в Мичиганския университет, той се отдава на научна дейност в Института за медицински изследвания Рокфелер и остава там до края на кариерата си. От 1922 до 1970 г. е бил редактор на списание „Journal of Experimental Medicine“.
През 1911 г. д-р Раус открива, че злокачествен тумор, растящ върху пиле, може да бъде прехвърлен на друго пиле чрез инжектиране на безклетъчен филтрат. По този начин той доказва, че туморът е причинен от вирус, който по-късно е наречен на неговото име (Rous sarcoma virus). Той принадлежи на семейството на ретровирусите и причинява злокачествен тумор на съединителната тъкан (сарком) при птици.
За да се оцени наистина стойността на това откритие обаче е нужно да минат десетилетия (55 години), през които биомедицинската наука да се развие достатъчно и да се насочи към механизмите за развитието на туморите.
През 1966 г. д-р Пейтън Раус е удостоен с Нобелова награда за физиология или медицина „за откриването на вируси, предизвикващи тумори“. Той е най-възрастният носител на Нобелова награда за медицина или физиология.
Днес знаем, че 15,4% от всички ракови заболявания са причинени от инфекциозни агенти от различни категории и повече от две трети от тях се приписват на вируси, включително човешки папиломни и полиомни вируси, херпесни вируси, хепатит В вирус, хепатит С вирус и ретровируси.
Пейтън Раус се жени за Марион Екфорд де Кей през 1915 г. Двамата имат три дъщери – Марион (Марни), Елън и Фийби. Марни (1917–2015) е редактор на детски книги и съпруга на друг носител на Нобелова награда, Алън Лойд Ходжкин (английски физиолог и биофизик, получил Нобелова натграда през 1963 г.). Фийби се жени за Томас Дж. Уилсън, директор на Harvard University Press.
В по-късния си живот д-р Пейтън Раус пише биографиите на двама други бележити учени Саймън Флекснер (американски лекар, патолог и микробиолог, първият директор на Рокфелеровия институт) и Карл Ландщайнер (откривателят на клъвните групи АВО, Нобелов лауреат през 1930 г.).
Пейтън Раус умира на 16 февруари 1970 г. в Ню Йорк.
Източници
https://centennial.rucares.org/index.php?page=blood_bank
https://en.wikipedia.org/wiki/Francis_Peyton_Rous
https://www.nobelprize.org/prizes/medicine/1966/rous/facts/
Andrewes, C. H. (1971). „Francis Peyton Rous. 1879-1970“. Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society. 17: 643–662.
Cech, Pavel (2010). „Nobel Prize laureates. Francis Peyton Rous (1879-1970)“. Casopis Lekaru Ceskych. 149 (12): 619–620. ISSN 0008-7335.
Elkhalifa AME, Nabi SU, Shah OS, Bashir SM, Muzaffer U, Ali SI, Wani IA, Alzerwi NAN, Elderdery AY, Alanazi A, Alenazy FO, Alharbi AHA. Insight into Oncogenic Viral Pathways as Drivers of Viral Cancers: Implication for Effective Therapy. Curr Oncol. 2023, 30(2), 1924-1944.