Тя цялата е една голяма усмивка. И прегръдка, която може да стопи ледове. Запознайте се с Адела – последна година студентка по медицина в Мексико. На кратък обмен в България я води любопитството към света и желанието да трупа нови знания. Тя е изящна и крехка, но това не била да ви заблуждава. Адела е свикнала да носи по няколко дини под една мишница и дейностите й далеч не се ограничават в рамките на задължителния учебен материал (който не е никак малко!).  Вече е съавтор на първата си публикция (мета анализ), иска да специализира вътрешни болести. С много любов разказва за родната си страна и семейството си. Става й приятно, когато разбира, че и ние сме чували за Фрида Кало и също харесваме творбите й.

За нас беше истинско удоволствие да се докоснем до чара на това слънчево и умно момиче – Adela Jatzari Salinas Ocampo. Направете го и вие.

1. Моля, представи се накратко.

Казвам се Adela Jatzari Salinas Ocampo (накратко Аде). На 22 години съм, родена съм на 12 януари 2004 г. В момента съм последна година студентка по медицина в Медицинския факултет на Автономния университет на Нуево Леон (UANL). Планирам да специализирам вътрешни болести, а впоследствие да продължа с по-тясна медицинска специализация.

2. Откъде си и какво би искала хората да знаят за твоята страна?

Родена съм в щата Оахака, Мексико. Това е място, богато на култура, традиции, невероятна кухня, ярки цветове, разнообразие и красиви плажове. Щатът от години заема челни позиции в класациите за най-предпочитаните туристически дестинации в Мексико. Именно оттам произхождат моите родители, баби и дядовци, както и прабабите и прадядовците ми.

От тригодишна възраст живея в Монтерей, щата Нуево Леон, който приемам за свой дом. Това е модерен град от световна класа, различен от всяко друго място. Той е известен със своите трудолюбиви и предприемчиви хора, които устояват на предизвикателствата със същата сила, с която корените на дърветата устояват на суровия климат. Градът впечатлява с величествените си планини и впечатляващия си силует, включващ най-високия небостъргач в Латинска Америка.

Монтерей е процъфтяващ и силно развит икономически център, избран от множество международни компании за техни производствени предприятия и корпоративни офиси. Освен това градът ни има честта да бъде един от домакините на Световното първенство по футбол през 2026 г.

Това е и важен образователен център, където се намират престижни университети като UANL и Технологичният институт в Монтерей, известни с високото качество на обучение, което предлагат. Но най-вече това е град, изпълнен с енергия и страст – особено когато става дума за футбол. Разполагаме със стадиони от световна класа, като „Гиганте де Асеро“, дом на най-добрия футболен отбор в Мексико – Монтерей, който подкрепям с цялото си сърце.

Моите родители изградиха нашия дом в тази динамична северна част на страната, която предостави уникални възможности на мен и семейството ми, оформи академичния ми път и ни осигури високо качество на живот.

Когато стане дума за Мексико, бих искала хората да си представят страна, изпълнена с култура и устойчивост. Въпреки трудните моменти, през които сме преминали, ние сме народ, който се обединява като едно семейство и посреща всеки с отворени обятия. В Мексико винаги ще намерите семейство. Ние сме хора, които работят неуморно, поставят близките си на първо място, живеят с вяра и винаги намират сили да се изправят отново, независимо от премеждията по пътя. ¡VIVA MÉXICO! – Да живее Мексико!

3. Защо избра да учиш медицина?

Никога не съм могла да си представя, че бих се занимавала с нещо различно от медицината. Фактът, че имам близки роднини, които практикуват тази благородна професия в служба на обществото, оказа огромно влияние върху мен.

Като човек, воден от католическата вяра, вярвам, че Бог има план за мен, и съм оставила живота си в Неговите ръце, за да се случва всичко така, както трябва. Убедена съм, че това е моят път и че винаги е бил такъв, защото още от малка Бог е внедрил това желание в сърцето ми. Чувствам силно призвание да служа на хората и да им помагам да бъдат здрави. Изпитвам дълбока отдаденост и най-вече благодарност, че днес, като жена, имам възможността да се занимавам с професия, която някога е била предназначена единствено за мъжете.

4. Какво ще запомниш от престоя си в България?

Напълно се влюбих в България. Това е първото ми международно преживяване и затова тази страна винаги ще заема специално място в сърцето ми. Тук имах възможността истински да почувствам какво означава да се свързваш с хора от целия свят. Харесвам природата, храната, традициите и най-вече добротата на хората.

Вземам със себе си една нова своя версия – обогатена с нови размисли, различни гледни точки, ценни приятелства и незабравими места. Заминавам с удовлетворението, че съм осъществила една своя мечта, и макар да си тръгвам с буца в гърлото, искрено се надявам един ден да се върна и да видя как тази прекрасна страна продължава да се развива и процъфтява.

5. Как си представяш света след 10 години? Ще заличат ли науката и технологиите границата между фантазията и реалността?

Най-вече се надявам човечеството да се развива в посока на повече човечност и мир – войните да останат в миналото, жените по света да бъдат свободни и независими, а ние да продължаваме да се грижим за нашата планета и за всички живи същества.

Почти съм сигурна, че в областта на науката и технологиите ще достигнем съвсем ново ниво. Неща, които днес ни изглеждат невъзможни, ще станат напълно реални и достъпни. В медицината се надявам да открием лечение за още много заболявания и да изградим устойчиви системи за превантивно здравеопазване, така че всеки човек да има възможността да живее пълноценно.

6. Изкуственият интелект – приятел или враг?

Има много тънка граница между това да използваме изкуствения интелект като полезен инструмент и да изгубим една от основните ценности, присъщи на човека, а именно критичното мислене. Смятам, че това е въпрос на лична отговорност и всеки сам трябва да вземе решение по какъв начин да използва изкуствения интелект. В крайна сметка той трябва да бъде помощно средство, а не заместител на човешкото мислене.

В медицината тази отговорност е още по-голяма, защото става дума за здравето на друг човек. Това изисква добра клинична преценка и преди всичко внимателна проверка на източниците на информация.

7. Кои са любимите ти занимания извън университета? Кое е най-необичайното нещо, което си правила?

Едно от любимите ми занимания е да ходя на фитнес и като цяло да бъда физически активна. Пример за това са така наречените spinning класове, които посещавам. Въпреки че поддържането на постоянен режим стана по-трудно след започването на медицинското ми образование, това остава важен приоритет за мен и е нещо, което искам да правя по-последователно.

Най-значимото ми занимание извън университета в момента е да се доближавам до Бог чрез изучаването на Светото писание. Развих силно желание да Го опознавам по-добре, да разбирам по-дълбоко своята вяра и да продължавам да служа в църковния хор, в който участвам заедно със семейството си.

Друго нещо, което истински ми носи удоволствие, е да прекарвам време сама със себе си. Понякога усещам, че съм се променила или израснала толкова много, че имам нужда да спра, да помисля и отново да пренаредя мечтите и целите си. Да се грижа за психическото и физическото си здраве, да отделям време за себе си и непрекъснато да се развивам като личност са едни от най-ценните неща в живота ми.

 

Радостина Александрова

Превод от английски Силвия Манчева