Той е само на 24 години и целият е една голяма усмивка. А биографията му е толкова впечатляваща, че неволно се питаш дали не е открил тайна рецепта за удължаване на минутите и часовете.

Това е Димитър Фердинандов – магистър по аерокосмическо инженерство с диплома от Университета в Бирмингам и Български младежки делегат към Съвета на Европейския съюз.

Роден е и е израснал в Пловдив. Идва от семейство на учители и признава, че именно родителите, бабите и дядовците му са хората, които са запалили в душата му пламъчето на любознателността и го окуражават да върви напред.  Само на 5-6 години е, когато космосът пленява въображението му. И колелото се завърта…

Димитър е сред наградените в съвместната инициатива „Отличниците на България“ на МОН и вестник „24 часа“. В ученическите си години е многократен лауреат на конкурса „Космосът – Настояще и бъдеще на човечеството“ със собствени технически разработки, полуфиналист е на Европейския младежки космически проектен конкурс „Одисей II“. През 2018 година получава покана от посланика на САЩ да участва в делегацията за посрещането на американския астронавт д-р Ричард Линехан в резиденцията на посланика.

Научил се е да поставя ударение на нещата, които наистина са ценни за него. Убеден е, че трябва да направим всичко възможно за това науката да стане по-достъпна за хората. Той самият е страстен полуляризатор на науката. И няма как да е иначе, защото се е вдъхновявал от блестящи примери в тази област – Карл Сейгън, Нийл Деграс Тайсън, Брайън Кокс.

Пази детето в себе си и всеки път, когато се колебае как да постъпи, се обръща именно към него – към 10-годишния Митко, когото по никакъв начин не би искал да разочарова.

Димитър Фердинандов  е съосновател е на Datafrost Space – компания, който създава инструменти, улесняващи достъпа до сателитни данни и услуги, особено за потребители без предишен опит в тази област. Стартъпът бе обявен за победител на инкубационната програма на Словашкия космически офис с най-добра идея и бързо развитие сред сериозна конкуренция.

Запомнете името на това младо момче, сигурна съм, че в бъдеще ще го чуваме все по-често.  

1. Да си аерокосмически инженер звучи изключително вълнуващо, но и много трудно. Разкажи ни повече за образованието и професията си?

От малък имам интерес към космоса. В гимназиалния етап на моето обучение участвах в национални и международни конкурси. Не съм най-големият фен на тестовете, затова не обичах особено олимпиадите и участвах повече в проекто-базирани конкурси. Имах разработки за космически асансьори, мащабни програми за защита на Земята от астероиди, започнах да създавам и видеа за популяризиране на науката. Благодарение на подкрепата на госпожа Костадина Кацарова от ЕГ „Пловдив“ продължавах да развивам интереса си към сателитните системи и инфраструктура, така и всъщност избрах да следвам аерокосмическо инженерство.

Завърших магистърска програма в Бирмингамския университет във Великобритания, заобиколен от учени и инженери, които са работили или работят върху едни от най-интересните европейски и американски космически мисии. По време на следването си бях и президент за два мандата на Космическата общност на университета, а преди това ръководих екипа на общността за създаване на модели на ракети, с които участвахме в национални състезания във Великобритания. Записахме и една национална победа за най-добър дизайн.

Предизвикателна специалност е, но в никакъв случай не е непостижима, особено ако имаш интерес към нея. Подчертавам, че е постижима, защото познавам много хора, които имат интерес към космоса, но заради сложността, сами си поставят препятствия пред това да изградят една успешна кариера в космическата индустрия. А тя има място за всеки.

2. Това ли е детската ти мечта? Колко високи са мечтите ти?

Да, от 5-6 годишен мечтая да се развивам в сферата на космическите науки и технологии. Като дете от фамилия на учители, математици и инженери, от малък, особено моите баби и дядовци, силно окуражаваха моето любопитство. Все още пазим вкъщи една любима моя поредица – „Голяма детска енциклопедия“ на в. „24 часа“. Пазим е малко силна дума, защото 8-мият том, посветен на Космоса, може да бъде дефиницията на „изяден с кориците“.

Първоначално интересът ми бе повече насочен към астрофизиката, но с времето се запалих повече по технологиите, които ни позволяват да изучаваме звездите и нашето място сред тях. Така се насочих към инженерството.

3. Колко дълъг е пътят от красивия и романтичен Пловдив до звездите?

Безкрайно кратък. Макар и физически условната граница между земната атмосфера и космическото пространство да се намира на 80-100 км височина, космосът е неизменна част от нашия живот – от навигацията, без която не можем, до сигурността и безопасността на електропреносната мрежа, която може да бъде засегната по време на геомагнитни бури. Космосът е активна част от нашата околна среда, която трябва да познаваме. Всъщност, ние сме единственият познат начин на Вселената да изследва и познава сама себе си.

Пловдив и общностите, създадени покрай Клуб „Квант“ във Филиала на Техническия университет, предоставиха и продължават да предоставят ключова основа за развитие в космическия сектор, както за мен, така и за редица други млади учени и инженери, пръснати днес по целия свят.

4. Имаш изключително впечатляваща биография за младата си възраст. Как успяваш да носиш толкова много дини под една мишница? Колко часа има денонощието за теб и от колко дни се състои седмицата? Колко дълга е една секунда?

Истината е, че не винаги успявам, но с опита става по-лесно. Приоритизирал съм грешно. Изпускал съм крайни срокове, включително някои по-важни. Но не съм съжалявал, защото знам, че поставям акцент на нещата, които са ценни за мен. Което не винаги означава най-доброто за мен, но си взимам поуката и продължавам. Напоследък гледам да ограничавам с колко неща жонглирам наведнъж, защото колкото и зареждащи да са определени дейности и срещи, дългите нощи и малкото сън в някакъв момент те настигат. Един съвет към други младежи: Има време за всичко. Карайте го по-айляк. 😉

А що се отнася до дейността ми в сферата на младежките политики, тя е изключително мотивираща и зареждаща. През 2018 г. инициирах създаването на Национален ученически парламент, а днес като координатор на организацията изключително много се радвам, че тя продължава да расте и да се развива. Днес тя е платформа, предоставяща възможност на 168 членуващи ученически съвета и над 80,000 ученици да изразят своето мнение по въпросите в образованието, които ги засягат. През последните години смея да твърдя, че едни от най-добрите идеи за подобряване на училищната среда идват именно от учениците – от борба с насилието до по-добрата подготовка за изпити и изграждане на умения.

Силно съм убеден, че обществото ни губи много, защото си затваря очите за проблемите на младите хора и не ги включва във вземането на решения, които могат да имат силно въздействие върху тях, като по този начин не само ги прогонва, но и губи свежи, креативни решения. Като Български младежки делегат към Съвета на ЕС през последните 2 години, видях, че това не е проблем само у нас. Радващо е, че тенденцията на ниво Европейския съюз и част от държавите членки се променя, като се обръща повече внимание на постепенното и ефективно включване на младежите.

 

Как се разгоря в теб страстта към популяризирането на науката? Защо си струва да го правим? И как можем да стигнем до сърцата и умовете на хората?

Това сякаш става все по-трудно, но и в същото време все по-важно и… критично. Смятам, че трябва да направим всичко възможно да работим за това науката да стане по-достъпна.

Истината е, че страстта ми към физиката, космическите науки и технологии се запали именно от популяризатори на науката – Карл Сейгън, Нийл Деграс Тайсън, Брайън Кокс. От една страна, популяризирайки науката се надявам някой да припознае космическата индустрия като свое призвание. От друга – космическият сектор, особено в Европа в последното десетилетие, силно се неглижира. Основно, защото липсва и публичност на критичността на този сектор за модерния ни начин на живот. Създадох блога си Орбитален дневник (и английската версия Space Brief), именно с целта да създавам съдържание, в което разкривам точно колко важна е космическата индустрия.

6. Ако трябва да се опишеш само в едно изречение, как би звучало то?

Човек, който не е забравил детската си мечта, не е загубил любопитството си към света и вярва, че технологиите трябва да създават по-справедлив и по-добър свят за всички ни.

7. Ти самият си вдъхновение за много млади хора, за хора от всички възрасти. Кои са твоите примери, личностите, които са те „тласкали“ напред?

Моите родители. Не знам с какво съм ги заслужил (в предишен живот, може би).

8. Ти се включи активно в борбата с пандемията COVID-19? Дали обаче вирусите са най-големият ни проблем днес? Виждаме войни, агресия, разделение, светът сякаш полудя.

Светът със сигурност е много по-различен днес от времето преди пандемията. Не мисля, че успяхме да се върнем към „нормалното“ си ежедневие. Това, което ме притеснява най-много е, че по време на пандемията като общество изгубихме доверието си към институциите и науката. В много случаи днес плащаме тази цена – дали с бездействието си спрямо климатичните промени, дали с неспособността си да се противопоставим на дезинформацията. Пандемията – изключително по мащаб и по дългосрочно въздействие събитие, в рамките на което всички живеехме във виртуалния свят – предостави единствена по рода си възможност за развитие на стратегиите и способите за ефективна дезинформация. Великолепна възможност за тези, които се стремят да оронят ценностите, които крепят демократичните държави.

Забравихме, че политиците не са безгрешни. Бъркат и бъркат публично, което винаги ще бъде както най-голямото предимство, така и най-големят недостатък в една демокрация. Предимство, от гледна точка на това, че ни позволява да взимаме мерки като гражданско общество, но недостатък от гледна точка на факта, че винаги може да бъде използвано в дезинформационни кампании.

Истината е, че пандемията бе и важен зов за събуждане. През май 2025 г. членовете на Световната здравна организация приеха международно споразумение за подобряване на превенцията, готовността и реакцията при бъдещи пандемии, за което от десетилетия се говори и призовава, но реален прогрес липсваше. Европейската комисия създаде правила за борба с дезинформацията в социалните мрежи в рамките на законодателния акт за цифровите услуги. Отделя се повече внимание и ресурси (например чрез Програма „Еразъм+“) на изграждане на умения, свързани с устойчивостта на личността и обществата.

А войните, за съжаление, са неизбежни, когато за иницииращите ги страни те са инструмент за широко регионално влияние чрез дезинформация и дестабилизиране на съседни държави. Още по-малко неизбежни са, когато мироопазващата дейност на ООН бива оронвана чрез държавите-членки на Съвета за сигурност. В последните седмици, примерът е санкционирането на Франческа Албанезе, специален докладчик на ООН за положението с правата на човека в Палестина.

9. Наскоро завърши образованието си, няма как да не те попитам: „А сега накъде?“ Кой и къде би искал да бъдеш след 10 години?

Сега работя по собствен стартъп върху разработването на инструменти, улесняващи достъпа на граждани и малки и средни предприятия до космически данни. Национален координатор за България съм и на Консултативния съвет на космическото поколение (Space Generation Advisory Council – SGAC) – глобална младежка мрежа, създадена, за да подкрепя Програмата за космически приложения на ООН. И в двата случая съм воден от убеждението, че космическата ни архитектура – разбирайте сателити, телескопи – може да има изключително положително влияние върху живота на Земята и повече хора трябва да имат възможността да се възползват от тези технологии, което същевременно изисква повече млади хора да възприемат космическата индустрия като успешна среда за развитие на удовлетворяваща кариера.

Космическите технологии подкрепят изпълняването или мониторинга на всяка една от 17-те цели за устойчиво развитие на ООН.

Не обичам да правя дългосрочни планове, защото и светът, и обстановката около нас се променят изключително бързо. Предпочитам да експериментирам. Смятам, че това е особено важно за младите хора днес – да опитват, да се разочароват, да успяват.

Бих искал да развия и уменията, и опита, и знанията да работя за постигането на един по-справедлив, по-устойчив, и по-добър свят. Невъзможна цел в сегашната обстановка, но подобна е била и първият полет, и стъпването на Луната. Смятам, че е важно като общества да работим в посока тези невъзможни цели, които включват повече хора ефективно в обществото, да бъдат преследвани от все повече хора.

10. Какво е „горивото“ на успеха? Каква цена не си готов да заплатиш за него?

Призванието. Знанието, че трудът ти има реално положително въздействие върху света и живота на хората около теб.

Но дори за постигане на най-смелите си мечти, не съм готов да предам себе си. Още повече себе си на 10 годишна възраст. Често, когато трябва да направя труден избор, се питам какво ли би направил той – Димитър на 10 години.

11. Какво обичаш да правиш през свободното си време? Кои са любимите ти книга, филм, музика?

Най-много обичам да пътувам. Правя всичко възможно всеки месец да посещавам поне едно ново, непознато място – близко и далеч.

12. Любим девиз?

Per ardua ad astra/alta – съответно мотото на Кралските военновъздушни сили и на моя университет: „През трудностите към звездите/върховете“.

А що се отнася до цитат, със сигурност думите на Карл Сейгън, вдъхновени от изображение на Земята, направено по негово предложение от Вояджър 1 на 14 февруари 1990 г.:

„Може би няма по-добра демонстрация на глупостта на човешките самонадеяности от този далечен образ на нашия мъничък свят. За мен той подчертава нашата отговорност да се отнасяме по-мило един към друг и да пазим и ценим бледосинята точка, единственият дом, който някога сме познавали.“

 

Радостина Александрова