Картини и скулптори, които спират дъха ни; разтърсваща душата музика; блестящи умове, тласнали напред развитието на човечеството… Кое прави геният гений? Според учените между  40 и 80% от интелигентността ни е генетично обусловена. Няма „ген на гения“. Високата интелигентност и изключителният талант са резултат от сложни взаимодействия на хиляди гени, работещи заедно, в комбинация с подхранваща среда, упорит труд и възможности. Дори еднояйчните близнаци, които споделят 100% от своята ДНК, не са с еднакви нива на интелигентност. Кое е онова, което ни помага да разгърнем максимално генетичния си потенциал?

Учените са идентифицирали някои гени, свързани със случаи на умствена изостаналост, но гените, които влияят на нормалните вариации в човешката интелигентност, все още не са установени. В търсене на отговори са стартирани редица инициативи, а светът с вълнение очаква техните резултати. Сред тях е проектът „Айнщайн“, чиято цел е да секвенира геномите на 400 от най-изявените живи математици и физици в света.

През 2013 г. Пекинският институт по геномика (днес известен като BGI Group) си постави задачата да разчете ДНК на стотици хора с впечатляващи умствени способности. „Кохортата на гениите“ включва личности с коефициент на интелигентност от 160 нагоре, което ги изравнява с Айнщайн. За сравнение, средният коефициент на интелигентност при хората е 100, а за носителите на Нобелова награда е около 145. Само един на всеки 30 000 души (0,003%) би отговарял на условията за участие в този проект.

Повече от 500 години Леонардо да Винчи ни възхищава с обаянието си на брилянтен художник, изобретател и мислител, далеч изпреварил своето време. Днес проектът „Леонардо да Винчи“ ни доближава повече от всякога до разкриването на биологичните корени на неговия гений. Той започна през 2016 г. и се координира от Университета Рокфелер в Ню Йорк.

През май 2025 г. излезе книгата „Геният да Винчи. Генеалогия и генетика на ДНК на Леонардо“, обобщаваща три десетилетия изследвания. Учените реконструират родословното дърво на Гения, простиращо се чак до 1331 г. То обхваща 21 поколения и включва повече от 400 души (119 мъже и 100 жени), вдъхновявайки безпрецедентно усилие за разкриване на генетичния профил на Леонардо. Идентифицирани са 15 живи мъже потомци, свързани директно по бащина линия с бащата на Леонардо и неговия полубрат Доменико Бенедето. За да постигнат това, специалистите проследяват съдбата на Y хромозомата, която преминава до голяма степен непроменена през поколения мъже, предавайки се от баща на син. Книгата далеч надхвърля рамките на генетиката и ни въвежда в света на Леонардо; „разхожда“ ни в седем от домовете, където е живял; хвърля светлина върху образите на дядо му и майка му Катерина.

Като във филм, по време на проучването, върху камината на стара сграда в родното място на да Винчи е открита рисунка с въглен, изобразяваща причудливо същество (авторите я наричат „Еднорог дракон“), за която се смята, че е дело на Леонардо.

Целта на учените е да се определи окончателно дали останките в замъка Амбоаз във Франция, за които се твърди, че принадлежат на Леонардо да Винчи, са негови, като се сравни изолираната от тях ДНК с тази на известните му съвременни роднини. Дори пръстов отпечатък върху страница, запазил се през вековете, може да е безценен източник на генетична информация.  Разчитането на генома на Леонардо ще ни помогне да разберем по-добре какво стои зад неговата зрителна острота, какво е било здравето му, кои са причините за смъртта му.

Геномът на Лудвиг ван Бетовен вече е разчетен! Новината дойде през 2023 г. от списание „Current Biology“. Постигна го международен екип от учени, използвали пет генетично съвпадащи кичури коса. Всички те са автентични и датират от последните седем години от живота на композитора. Така желанието на Бетовен светът да научи причините за страданията му, особено за пораженията върху слуха му, започнали в края на 20-те му години и в крайна сметка довели до функционална глухота към 1818 г., не излиза от дневния ред на нашето време. Да припомним дълбоко емоционалното писмо (Заветът от Хайлигенщат), оставено от Бетовен на 6 октомври 1802 г. в тогавашното виенско предградие Хайлигенщат. Адресирано до неговите братя Карл и Йохан, и намерено 25 години след смъртта на композитора, то разкрива отчаянието му от прогресиращата глухота и мислите му за самоубийство, но завършва с триумфално решение да продължи да живее заради изкуството.

Изследователите не успяха да открият категорично обяснение за глухотата или стомашно-чревните проблеми на Бетовен. Анализите им показват, че инфекция с вирусна на хепатит B вероятно е причинила тежкото чернодробно заболяване на композитора, изострено от прием на алкохол и наследствено предразположение, и завършило със смъртта му през 1827 г., когато е на 56-годишна възраст.

Съществувалата дълго време хипотеза, че отравяне с олово е допринесло за смъртта на великия композитор, е отхвърлена. Металът наистина е открит в подложения на съдебномедицински тест кичур коса, смятан за негов. Той обаче принадлежи на неизвестна жена.

Генетичният анализ извади на светло семейна тайна. Сравнение между Y-хромозомата на Бетовен и тази на негови съвременни роднини по бащина линия показва липса на съответствие. Предполага се, че е имало извънбрачна връзка по пряка бащина линия, случила се между Хендрик ван Бетовен (роден около 1572 г.) и Лудвиг ван Бетовен (роден през 1770 г.). Учените нямат време и желание да ровят в жълтини, но гените говорят.

Безспорно това, което най-силно ни вълнува, е кой е двигателят на изумителния гений на тези (и не само) велики личности. Какво всъщност ни казват гените, какво разкрива „танцът“ им с останалите заподозрени (като факторите на средата например) и кои са те. Подреждането на този пъзел е предизвикателство, за което все още не сме готови, но си струва да усъвършенстваме познанията и уменията си. Според проучване от 2024 г. Бетовен не е имал вродена (генетична) предразположеност към музиката.  А може би липсващото парченце от мозайката е онова мъничко и неуловимо зрънце магия, което прави гения това, което е.

 

Радостина Александрова