Тя е умно, красиво и дръзко момиче, което още не е навършило 19 години, а в кратката си житейска биография вече е успяла да събере редица заслужаващи внимание постижения. Запознайте се – името й е Александра Умленска. Завършила е с пълно отличие паралелка с математически профил в ПМГ „Проф. Емануил Иванов“ в град Кюстендил. В момента е студентка първи курс – изучава едновременно „Математика” във Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Кл. Охридски“ и “Автоматика и информационни технологии” в ХТМУ. Преминала е успешно през повече от 15 курса, организирани от различни национални и чужди академични институции; автор е на няколко публикации, включително 8 доклада в поредицата от сборници „STEМ ученически проекти“ (2019-2023 година); от 2020 година е преподавател по математика към Nauchi.bg; член е на Съюза по автоматика и информатика „Джон Атанасов“. Удостоена е с множество отличия, сред които приз „Отличник на България“, випуск VI, връчен от Министерството на образованието и науката и вестник „24 часа“, за цялостен принос към науката и образованието в България.

Според Александра математиката е филология на логиката, а неочакваните възможности осигуряват необятни хоризонти пред мечтите. Убедена е, че след всеки труден период следва нещо хубаво, което не си очаквал.

1. Ако трябва да се опишеш само с три думи, кои биха били те?

Уверена, дръзка, дисциплинирана

2. С какво те плени математиката?

Математиката е филология на логиката. Математиците имат уникален начин на мислене и себеизразяване. Благодарение на него те могат да се реализират в абсолютно всяка една сфера – медицина, инженерни науки, спорт и други. Когато отдадеш живота си на математиката, заобикалящата те среда приема нови параметри. Пример от нашето ежедневие е шофирането – чрез математически изчисления разбираш на колко градуса е необходимо да завъртиш волана за даден завой или каква трябва да е скоростта ти за превозното средство да премине дадено препятствие.

За мен пленяващ е математическият анализ – толкова трудна и комплексна сфера и в същото време интуитивна и логична. Бих искала да приложа математическите си познания в инженерната сфера, тъй като в момента в българската инженерна среда най-големият проблем е слабото възприятие на математиката. Целта ми е да се реализирам като инженер и математик в сферата на автоматизацията на системите за роботизирана хирургия, като се фокусирам върху тяхната прецизност на работа.

3. Науката е необятна, но успяваш ли да намериш време за други занимания? За хубава книга, филм или музика? Как си почиваш?

Моята почивка е, когато има благоприятни метеорологични условия. Колкото и ангажименти да имам тогава, не бих я пропуснала. Винаги съм се възхищавала на моторите и изпълних мечтата си да стана моторист. Няколко години по-късно вече се  сдобих с нови категории за мотор и разбира се умения. Всеки миг върху железните коне може да бъде вълшебен – без значение дали си в някоя планина без обхват в търсене на нови гледки сред граничните, забравени от хората, пътища, караш в група с разнообразни хора – от изследователи в различни научни области до спортисти, или се включваш в една от множеството кампании на българските групи мотористи – от благотворителни инициативи до образователни, сред които водещи са тези, свързани със здравеопазването. Моторите те учат на дисциплина, отговорност, осъзнаване на собствените ти възможности, изграждане на бързи и разумни реакции, както и чувство за себеопазване.

Преди моторите бях професионален спортист в сферата на конната езда. Това е спорт, който учи отново на дисциплина, но и развива емоционалната интелигентност на едно ново ниво – синхрон с природата. Тя изисква изключителна физическа подготовка и постоянен труд. Това ме отведе и до другото ми хоби – триково колоездене и колоездене на дълги разстояния.

4. Колко високи са мечтите ти?

Мечтите ми са умерено високи. Стремя се да бъдат изпълними, но в същото време граничещи с крайните предели на възможностите ми, които предполагам, че имам. По този начин се предизвиквам да бъда една по-добра версия на себе си. Смея да твърдя, че постигнах доста над най-смелите си детски мечти, както в личен, така и в професионален план. Пример за това е, че никога преди не съм си представяла, че ще се състезавам в един от най-престижните университети в математическата сфера в света под български флаг и в същото време дори ще спечеля една от трите награди, когато оценките ми по математика бяха включително и двойки в началния етап на образование, както и да бъда поканена да уча в шест държави с големи по размер стипендии, сред които бяха тези, за които повечето млади хора си мечтаят да емигрират. Отдавам ежедневието си на случайностите, които с всеки изминал ден ме удивяват какво могат да предложат и вярвам, че неочакваните възможности осигуряват необятни хоризонти пред мечтите.

4. Как минава един твой ден? А една твоя седмица? За какво не ти остава време?

Денят ми започва рано сутрин, като преди да отида на лекции преговарям от записките си. След като се прибера от университета, често имам уроци с моите ученици. Когато приключа, излизам навън или говоря с приятелите си, които учат на далечно от мен разстояние. Вечерта си продължавам с решаване на задачи, програмиране и учене до малките часове на нощта. В края на седмицата често пътувам или се прибирам в родния си град, където прекарвам време със семейството си, приятелите си, отдавам се на хобитата си и разбира се, уча във всеки възможен момент. През дните, в които имам лекции, се стремя да прекарвам 7 часа в допълнително обучение, а в дните, които нямам – между 10 и 16 часа. Най-голямо влияние оказва недостигът на време върху съня ми, защото това е процесът, с който правя най-големи компромиси, въпреки че е неправилно.

5. В Университета със сигурност учебниците са много дебели, а изпитите – тежки. Но, има ли нещо, което успяваш да научиш извън задължителния курс на обучение и класната стая?

Моите интереси са в медицинската сфера, в която ще специализирам след бакалавърската си степен. За тази цел търся различни неплатени стажове през летния период, както и обучения към чуждестранни университети, за да мога да приложа знанията и извън България. През лятото на 2023 година започнах микробакалавърска специализация в микробиологията, която ще продължа през новата година. Харесва ми да изучавам биохимия и биофизика, да разглеждам математически изследвания, отнасящи се до моделиране на повърхността на имплантите и изследвания за поведението на нови фармацевтични продукти. Любимите ми теми в медицинската сфера са кардиохирургията, образната диагностика и всички области на денталната медицина.

През свободното си време чета и за изследвания в аеродинамиката на превозните средства, за тяхното общо устройство и резултати при crash-тестове.

6. Най-важните уроци на живота за теб досега?

След всеки труден период следва нещо хубаво, което не си очаквал. Всяка една затворена врата води до това да избереш сред няколко отворени. Животът само трябва да те научи на търпение, постоянство и равновесие.

8. Кое смяташ за най-голямото си постижение до момента?

Може би, с риск да учудя повечето читатели, като най-голямо постижение няма да спомена някоя своя награда, а ще спомена факта, че надмогнах себе си, натрупах различни познания, запазих се като характер и не последвах стереотипите, че единствено може да получиш познания и да се развиваш в чужбина. Зад всяко отличие седят много знания, които сами по себе си нямат стойност, ако не са използвани в принос на обществото.

9. Какво е да си студент тук и сега?

Да си студент е нов етап на живота. Това е моментът, в който развиваш собствено самосъзнание какво означава да си отговорен, как да намериш равновесното положение и че личните ти действия имат последствия най-вече върху самия теб. Не се сблъскваш с тривиалните проблеми на един ученик, а преоткриваш нов и любопитен свят. Това е моментът, в който трябва да избираш важни цели и да разбереш какво те прави истински щастлив. Студентските години са наистина незабравими и в същото време само началото на нещо по-голямо. Разбира се, във всеки момент от живота си можеш да станеш студент и отново да се завъртиш в този кръговрат.

10. Ако имаш възможност, какво би променила в системата на образование у нас? Кои са трите ти желания към златната рибка в това отношение? Впрочем, на нея ли трябва да разчитаме?

Най-важното, което трябва да бъде променено в системата на образованието,  са изпитите – кога да се провеждат и какъв да бъде форматът им. Няма как да бъдат въведени фундаментални предмети като химия, физика, биология точно в годината, през която се провеждат важни за учениците изпити. Това води до неглижиране и липса на елементарни познания от човешкия живот, тъй като фокусът на родителите, учениците и преподавателите е изместен. Второто е, че повечето училища разполагат със страхотна база за експерименти, която не е използвана правилно или въобще не е достъпна за учениците. Необходимо е да навлязат хора, които имат практически опит в училищата или учителите да бъдат допълнително квалифицирани, за да може учебният процес в този образователен етап да отговаря на нивото, което имаме в университетите ни. Преподавателите във висшите учебни заведения могат да ни предоставят необятни познания, но за да можем да се докоснем до тях, трябва първо да имаме стабилна основа, която твърдя, че ако не работиш в курса на средно образование изцяло сам и не си изградиш собствена система, план на обучение и дисциплина, няма да успееш да получиш. Третото е да бъде променено възприятието за учителската професия. Те трябва да мотивират учениците да творят. Всеки ученик има поне по една щура идея и тя трябва да бъде поощрявана извън учебния план. Да си преподавател е призвание, а не титла, която се добива. Учителите е необходимо да преминават редовно през изпити за оценка на познанията, които имат. Ако е необходимо, преподавателите трябва да бъдат връщани да изучават отново определени предмети в университета, за да усвоят материала. Този проблем с липса на умения се забеляза, когато беше въведена профилираната подготовка във втория етап на средното образование. Учителите учеха материала заедно с учениците, както и не научаваха това, което учениците не успяваха. За съжаление, за да бъдат променени тези три факта, наистина ни е необходима златна рибка – учебните предмети са въвеждани по този начин от много години, практиката за ученици в лабораториите и производствата отдавна ни напусна, а преподавателите с истинско желание, които записват педагогика, не защото не са знаели какво да запишат, което беше често срещана обосновка сред връстници, са почти липсващи.

11. Какво са за теб щастието и успехът? Има ли формула за тях и кой може да ни я напише?

За отговор на този въпрос ще подходя математически. Щастието и успехът са безразмерни величини. Щастие => успех, щастието води до успеха, но невинаги успехът води до щастие и не е изпълнено при условие „тогава и само тогава, когато“. Всеки намира щастието в различни неща – дали в изкуството, спорта или науката, важното е да намериш своето, така че няма как да изведем обща формула за намиране на щастието и успеха, а е необходимо сами за себе си да я съставим.

12. Наближава краят на годината, какво ще пожелаеш на колегите, приятелите и преподавателите си?

Бих пожелала на колегите си да имат успешна и спокойна сесия, на приятелите си – да следват смело пътя, който са избрали, а на преподавателите си – да не се променят, в университета видях едно ново ниво на преподаване, лесно сравнимо с това в световен мащаб. Нека всички приемаме разумни решения и да не се отказваме от това, което сме започнали.

13. Какво е за теб 8 декември?

За мен осми декември тази година ще бъде възможност да поработя с учениците си допълнително, тъй като съм поела отговорната задача да ги подготвям за изпити и състезания, които съвсем скоро наближават – някои в чужбина, а други – в България. Разбира се, вечерта съм си я оставила за празнуване, като с група приятели ще пътуваме през уикенда.

14. Любим девиз

Като съвременен човек ще спомена и нещо, което напоследък стана известен израз в социалните мрежи, който използвам във всяка удобна ситуация „Never back down, never give up.” („Никога не се връщай назад, никога не се отказвай.“).

Радостина Александрова