Д-р Петър-Преслав Петров е роден и израснал в град Пловдив, където завършва паралелка с интензивно изучаване на немски език в  СУ,,Св. Патриарх Евтимий“, а през 2021 г. се дипломира като лекар в Медицинския университет.  

От февруари 2022 г. е асистент в катедра „Анатомия, Хистология и Ембриология“ на Медицински университет – Пловдив. Решението му да се занимава с наука не е случайно, защото много харесва работата със студенти и смята, че „да даваш е много повече, отколкото да получаваш“. Интересите му са в областта на невроанатомията и топографската анатомия. Член е на Българския лекарски съюз и Българското анатомично дружество. Участвал е в 24 научни форума и е автор на 24 публикации, 11 от които са в списания с импакт фактор, реферирани в световни бази данни с  биомедицинска информация. Името му е сред създателите на Ръководство по анатомия и хистология за студентите от  медицинските колежи. Д-р Петър-Преслав Петров възприема себе си като учител – ментор, а не просто като преподавател. Целта му е да вдъхновява студентите и да ги предизвиква да мислят критично и да дават над-доброто от себе си във всеки един момент. Негово дело е Българският студентски клуб по Невронаука – Неврологика. Дават му живот заедно със студента по медицина Пламен Пенчев, с когото Ви срещнахме в началото на декември 2023 г.  

 

1.Защо избрахте медицината за своя съдба? А медицинската си специалност?

Медицината е понятие, което трябва да се възприема с огромно чувство. Още от дете изпитвах огромно желание да  бъда с бяла престилка и в същото време да си играя на учител – накрая се получи една чудесна комбинация между лекар и учител, което ме прави безкрайно щастлив и удовлетворен. Избрах специалността Анатомия, защото тя е фундаментална дисциплина в процеса на изграждане на всеки бъдещ лекар и медицински специалист. Обичам Анатомията още от първата среща с нея в дисекционната зала и не мисля, че тази любов може да бъда заменена в моя живот – смело мога да го твърдя! Моята първа асистентка по анатомия е д-р Дарина Барбутска, дм- главен асистент в Катедрата по Анатомия и към ден днешен мой добър приятел и колега. За мен анатомията е начин на живот, част от сърцето ми и непрекъснат устрем и предизвикателство.

2. Какво е да бъдеш лекар в България тук и сега?

Да бъдеш лекар в  България е чудесно. Много от колегите се оплакват от нашата здравна и образователна система и търсят убежище на мечтите си по Света. Според мен човек просто трябва да си даде равносметка какво иска сърцето му  от медицината и да търси своя път независимо от многобройните кръстовища и светофари на трудности в кариерата… Щастлив съм, че работя в България и уча децата на нашата Родина на тази велика наука – Медицина.

3. Кой е Петър-Преслав Петров извън катедрата по Анатомия и бялата престилка?

Петър-Преслав е един обикновен човек с мечти, сърце и ежедневни задължения. Много от моите студенти ми задават въпроса дали в почивните дни мисля отново за моята работа и задълженията, свързани с университета… Смело мога да отговоря, че аз не мисля умишлено  за тези неща, а те просто са част от мен. Работата ми дава криле и, дори когато съм извън пределите на университета чувставам, че летя и върша всичко друго с голяма енергия и удоволствие.

4. Кое е най-голямото постижение в областта на медицината, в която работите? А най-голямото предизвикателство?

Не мисля, че съм достигнал нивото все още да твърдя, че съм отркил нещо съществено в областта на медицина, все пак аз съм асистент по Анатомия от 3 години и съм в началото на моя професионален път. С един от моите най-изявени студенти – Пламен Пенчев, който е четвърти курс студент по медицина, създадохме научен клуб „Български Студентски клуб по Невронаука – Неврологика“. В този клуб членуват множество студенти от различни медицински университети, а управителният съвет е съставен от изявени и достойни мои студенти от нашия университет и не само. Работим активно в областта на невронауката, в частност неврология и неврохирургия, като участваме в научни форуми в страната и чужбина и изготвяме статии за различни научни журнали с импакт фактор. Искам да изкажа благодарности на моите момчета: Пламен Пенчев, Илко Ильов, Владислав Велчев, Кирил Иванов и Ремзи Хюсеин – те са част от моето семейство  и винаги ще бъда зад техните  решения, мечти и трудности. Искам да благодаря специално и на моите Ментори, които ме напътстват и ми  дават непрекъснат кураж: д-р Нина Йотова, проф. д-р Таня Китова, дмн от Катедрата по Анатомия. Благодарности и на моя ръководител на специализацията проф. д-р Слави Делчев, дм  и д-р Марин Канарев за помощта и безкрайните съвети в трудния път на анатомията.

5. Какво са щастието и успехът за Вас? Има ли формула и рецепта за постигането им? Най-големият Ви професионален и личен успех до момента?

Щастието и успехът вървят плътно ръка за ръка. Няма строго определена формула и уравнение за достигането им. Чувството на необходимост от дадена материя, човек или събитие пораждат най-големите успехи за човека!

6. Имат ли таван мечтите? А давност?

Мечтите нямат точка на кипене….. Те са палитра от търпение, голямо желание и всекидневна борба.

7. Какво бихте променили в здравната система у нас, ако имате такава възможност?

Аз съм лекар в предклинично направление на развитие. Трудно мога да изразя проблемите на здравната система у нас. Това, което бих направил, ако имах такава възможност, е създаването на по-добри условия за работа и лечение  в държавните болници и осигуряване на по-добро възнаграждение за медицинските кадри работещи там.

8. Къса ли се нишката на доверието между медицинските специалисти и (част от) населението?

Нишката на доверието е много тънка и трябва да се внимава да не бъде разрушена. За съжаление доста голяма част от населението не се вслушва в съветите и назначените терапевтични подходи на колегите от различните специалности и непрекъснато търсят повече от две лекарски мнения. Аз смятам, че трябва да се доверяваме повече не лекарите в България и да изпозлваме с абсолютно спокойствие техните знания, усилия и търпение.

9. Със сигурност ежедневието Ви е много натоварено, стигат ли 7 дни в седмицата и 24 часа в денонощието? Какви са Вашите тайни за добра организация?

Аз съм доста добре огранизиран човек. Седмичният ми график е строго съобразен с всички работни ангажименти и определно имам оставащо време и за други занимания.

10. Как си почивате? Как си представяте един идеален свободен ден?

Може да прозвучи странно, но аз си почивам всекидневно. Ходейки на работа, аз се зареждам с огромна енергия, която ме крепи всеки един миг. Нямам потребност от специален – идеален почивен ден. Щастлив съм от делниците си!

 Любима книга, филм, песен?

Книга: „Тютюн“ на Димитър Димов, филм – „11 А клас“, песен – „Притури се планината“ на Стефка Съботинова.

12. Любим девиз?

Науката е педантична, арогантна, езотерична и често луда! – Хърбърт Шелтън.

 

Радостина Александрова